Цитат на: Вещичка в Юли 05, 2010, 08:14:30 pm

ехаааааааааа ето на кого му се гледат "пищови"  :rolf: :rolf: :rolf:   добре, че на рс не се усеща миризмата, че с тея жеги ще усмърдят интернет пространството на спарени тарталетки  :85: :85: :85: :85: :85: :85:

какво е тарталетки  :85: :85:

абе тарталетки са едни мънички сладкарски произведения от бисквитено тесто пълни със сметанка и плодове, ама не беше редно да напиша мъдурки  :85: :85: :85:   па то сметанката и плодовете като се вкиснат и миризмата сигурно ще е същата 

.

че то като гледам не е подсъзнание ми си е направо съзнание бре  :rolf:

какво гледаш? Манекена няма атрибут и тва е положението. Т.е. непродаваем е отвсякъде.  :rolf:

какво гледаш? Манекена няма атрибут и тва е положението. Т.е. непродаваем е отвсякъде.  :rolf:

трябваше да му нарисуваш и така да пуснеш картинката и можеше да изкараш некой лев  :57:

Цитат на: Вещичка в Юли 05, 2010, 08:18:10 pm

че то като гледам не е подсъзнание ми си е направо съзнание бре  :rolf:

какво гледаш? Манекена няма атрибут и тва е положението. Т.е. непродаваем е отвсякъде.  :rolf:

Ти женен ли си?  :rolleyes:

 

ще използвам намалението, за да прочета някоя книга

Понеже ставаше въпрос за връзките и компромисите, ето малко от едно от любимите ми четива, което засяга и тая тема.  :blink:

ДА БЪДЕШ НЕДОСТЪПЕН.

Той ме гледа втренчено дълго време, после си затананика. Изправих гръб и останах да седя, напрегнал слух. Знаех, че когато дон Хуан си тананика мексиканска песничка, се готви да ме налага.
— Хей! — каза той усмихнат и ме погледна изпод вежди. — Какво стана с твоята руса приятелка? Момичето, което ти наистина харесваше?
Трябва да съм го погледнал като тъпоумен. Той се разсмя с непресторено удоволствие. Не знаех какво да кажа.
— Нали ми разказа за нея? — попита той насърчително.
Не си спомнях някога да съм му разказвал за когото и да било, камо ли за русо момиче.
— Никога не съм ти споменавал такова нещо — казах аз.
— Споменавал си ми, разбира се — каза той, сякаш приключвайки спора.
Поисках да протестирам, но той ме спря, като ми каза, че няма значение как е разбрал за нея. важното било, че аз я харесвам.
Усетих как у мен се надига чувство на враждебност към него.
— Не го усуквай — каза дон Хуан сухо. — Време е да скъсаш с твоето важничене. Навремето си притежавал някаква жена, много скъпа за теб, и един ден си я загубил.
Започнах да се чудя дали някога съм разговарял с дон Хуан за нея. Заключих, че такава възможност никога не е имало. И все пак можеше да е имало. Всеки път, когато той идваше с мен в колата, говорехме безспир. Не си спомнях всяко нещо, за което бяхме говорили, защото не можех да записвам, докато шофирах. Почувствах как разсъжденията ме успокояват. Казах му, че е прав. В моя живот наистина имаше едно русо момиче, на което много държах.
— Защо не е с теб? — попита той.
— Отиде си.
— Защо?
— Имаше много причини.
— Не е имало толкова много причини. Имало е само една. Оставил си се прекалено достъпен.
Най-чистосърдечно пожелах да разбера какво иска да каже. Отново ме бе засегнал. Сякаш познаваше ефекта от умението си да ме засяга и присви устни, за да скрие дяволитата си усмивка.
— Всички са знаели за вас двамата — каза той с непоклатима увереност.
— Има ли нещо лошо?
— Страшно лошо! Тя е била много фин човек.
Изразих съвсем ясно колко противно ми е това негово опипване в тъмното, особено фактът, че винаги изказва твърденията си с увереността на човек, който е присъствал на мястото и всичко е видял.
— Но това е вярно — каза той обезоръжаващо мило. — Всичко съм „видял”. Тя беше много фино момиче.
Знаех, че е безсмислено да споря, но се ядосвах, че той докосва едно много болезнено място в моя живот, и казах, че въпросното момиче въпреки всичко не е толкова фина личност и че според мен е проявила по-скоро слабост.
— И ти си слаб — каза той спокойно. — Но това не е важно. Важното е, че ти си я търсил навсякъде; и точно затова тя е специална личност в твоя свят, а за специалната личност човек трябва да говори само хубаво.
Смутих се, бях обзет от дълбока тъга.
— Защо постъпваш така с мен, дон Хуан? — попитах. — Ти винаги успяваш да ме натъжиш. Защо?
— Сега пък ставаш сантиментален — каза той с укор.
— С каква цел е всичко това, дон Хуан?
— Целта е да станеш недостъпен — заяви той. — Събудих спомена за тази личност само за да ти покажа направо онова, което не мога да ти покажа с вятъра. Загубил си я, защото си бил достъпен — за нея винаги си бил достъпен и животът ти е бил еднообразен.
— Не! — казах аз. — Грешиш! Моят живот никога не е бил еднообразен.
— Бил е и еднообразен — каза той непоколебимо. — Еднообразието му е необичайно и това създава у теб впечатлението, че то не съществува, но те уверявам, че грешиш.
Желаех да потъна в себе си и да изпадна в сурово мълчание, но очите му някак ме караха да изпитвам безпокойство, сякаш ме подтикваха към действие.
— Изкуството на ловеца е да стане недостъпен — каза той. — В случая с русото момиче е трябвало да станеш ловец и да се срещаш с нея пестеливо. Не както си правил. Ти си бил с нея всеки ден, докато е останала само досадата. Вярно ли е?
Не отговорих. Имах чувството, че не си струва. Беше прав.
— Да бъдеш недостъпен, означава да докосваш пестеливо света около себе си. Не изяждаш пет яребици, изяждаш една. Не нараняваш растенията само за да си накладеш огън. Не се излагаш на силата на вятъра, освен ако не е наложително. Не използваш и не изстискваш хората, докато те се сгърчат и заприличат на нищо — особено хората, които обичаш.
— Никога не съм използвал никого — казах искрено аз.
Но дон Хуан продължаваше да твърди, че съм го правил, затова аз трябваше глупаво да си призная, че съм се уморил и отегчил от тях.
— Да бъдеш недостъпен означава да се стремиш да не изтощаваш нито себе си, нито другите — продължи той. — Означава, че не си нито гладен, нито отчаян като нещастника, който усеща, че никога вече няма да яде и затова поглъща цялата храна, която докопа, всичките пет яребици!
Дон Хуан определено ми нанасяше удари под кръста. Разсмях се и това, изглежда, му достави удоволствие. Той ме докосна едва-едва по гърба .
— Ловецът знае, че пак ще примами дивеч в капана си и не се тревожи за това. Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние; а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.

Ти женен ли си?  :rolleyes:

Без негърски въпроси, ако може.  :wink2:

това не е ли от една книга за цяла фамилия фатални мъже,не се сещам за името в момента,но образите олицетворяваха мъжът- мачо и садист  

xax,или Кастанеда


 
 

— Ловецът знае, че пак ще примами дивеч в капана си и не се тревожи за това. Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние; а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.

ето това е  :08:  лошото е, че повечето хора го възприемат като безотговорност и незаинтересованост... винаги съм била такава във връзките си и страшно много съм се вбесявала на мъже дето са се опитвали "да ми държат юздите изкъсо"    те са си получавали заслужено средния пръст в сурата си и после се чудат кво е стнало...  :mellow:

Според мен това е съждение на един неемоционално зрял мъж.
Разбирам едни пубертети да си играят "номера", и да се правят на недостъпни и т.н., за да си останат по-дълго време интересни един на друг. Но мъж в зраяла възраст да разсъждава по този начин ... ами благодаря имам си деца, нямам нужда от трето.

това не е ли от една книга за цяла фамилия фатални мъже,не се сещам за името в момента,но образите олицетворяваха мъжът- мачо и садист 

 :91: Ти уби всичко детско в мен.

Цитат на: жълтолилава в Юли 05, 2010, 08:39:00 pm

това не е ли от една книга за цяла фамилия фатални мъже,не се сещам за името в момента,но образите олицетворяваха мъжът- мачо и садист 

 :91: Ти уби всичко детско в мен.

тва изби рибата  :85: :85: :85: :85: :85: :85: :85: :85: :85: :85: :85:

Цитат на: жълтолилава в Юли 05, 2010, 08:39:00 pm

това не е ли от една книга за цяла фамилия фатални мъже,не се сещам за името в момента,но образите олицетворяваха мъжът- мачо и садист 

 :91: Ти уби всичко детско в мен.

   На мен ми прилича на приказките на Хорхе Букай, макар че не съм ги чела....

Цитат на: жълтолилава в Юли 05, 2010, 08:39:00 pm

това не е ли от една книга за цяла фамилия фатални мъже,не се сещам за името в момента,но образите олицетворяваха мъжът- мачо и садист 

 :91: Ти уби всичко детско в мен.

Аз като чета текста имам чувството, че детското у въпросния персонаж отдавна е убито.

.

Цитат на: жълтолилава в Юли 05, 2010, 08:39:00 pm

това не е ли от една книга за цяла фамилия фатални мъже,не се сещам за името в момента,но образите олицетворяваха мъжът- мачо и садист

 :91: Ти уби всичко детско в мен.

детското не ти трябва,аз го имам в безгранични дози :mellow:.Не плачи,щастлива съм .Концентрирай се над проблема,какво има сега?


 

Според мен това е съждение на един неемоционално зрял мъж.
Разбирам едни пубертети да си играят "номера", и да се правят на недостъпни и т.н., за да си останат по-дълго време интересни един на друг. Но мъж в зраяла възраст да разсъждава по този начин ... ами благодаря имам си деца, нямам нужда от трето.

Дивна, не е така. аз дори се ядосвам на децата си като започнат да ме обсебват. ми искам си пък въздуха и да съм насаме със себе си понякога - имам крещяща нужда от това. и с партньорите е същото - не може да бъда с мъж и той постоянно да ми е до задника и да знае дори кога се почесвам по гъза - ми не става  :blink:  и това не е страх от обвързване - мога да обичам безумно много, но не мога да позволя да ми отнемат личното време или пък аз да съм нон стоп до задника на мъжо си. много бързо ще ми омръзне един такъв човек  

Но мъж в зраяла възраст да разсъждава по този начин ... ами благодаря имам си деца, нямам нужда от трето.

"Ако не станете като децата, няма да влезете в царството небесно!"

Тука даже не става въпрос за жени и мъже, а за глобални закони.

Цитат на: Divna в Юли 05, 2010, 08:44:42 pm

Според мен това е съждение на един неемоционално зрял мъж.
Разбирам едни пубертети да си играят "номера", и да се правят на недостъпни и т.н., за да си останат по-дълго време интересни един на друг. Но мъж в зраяла възраст да разсъждава по този начин ... ами благодаря имам си деца, нямам нужда от трето.

Дивна, не е така. аз дори се ядосвам на децата си като започнат да ме обсебват. ми искам си пък въздуха и да съм насаме със себе си понякога - имам крещяща нужда от това. и с партньорите е същото - не може да бъда с мъж и той постоянно да ми е до задника и да знае дори кога се почесвам по гъза - ми не става  :blink:  и това не е страх от обвързване - мога да обичам безумно много, но не мога да позволя да ми отнемат личното време или пък аз да съм нон стоп до задника на мъжо си. много бързо ще ми омръзне един такъв човек  

И според теб всичко това се съдържа в думата НЕДОСТЪПЕН ?

Не плачи,щастлива съм .Концентрирай се над проблема,какво има сега?

Нищо няма. Манекена няма атрибут - това има, т.е. - няма.  :rolf: