Сега ще ти дам просто примерче, житейска ситуация. Носят ми хладилник. Шофьора го разтоварва на улицата ( размер 1,90 метра на 1м нещо такова, грамаден е) и сещаш се, че аз не мога да го помръдна. Останахме аз и хладилника на улицата.
Имам на кого да се обадя за помощ, но не го правя от лични съображения. Приятелите ми са на работа, случва се в 15 ч. Какво да правя... не мога да стоя там цял ден, яяяя - не мога и да мръдна, защото от къде да знам, някой може да си го хареса. Стоя и се чудя 10 мин какво да правя. Накрая минава едно момче, и ме вижда - аз видимо притеснена, то си личеше. Попита ме какво има, аз обясних. Застана до мен. Мина друго момче и точно като циганка го помолих да помогне, срещу заплащане. Той се съгласи и двете момчета ми качиха хладилника. Не искаха пари, а просто почерпка ( на шега, разбира се). И пак се оправих сама без да приятеснявам мъже, приятели, познати и т.н.
ем,такива случки имам много...сетих се за момента,в които трябваше да си вадя паспорт-беше лято,супер жега /едва издържам на високите градуси/,а на мен ми се наложи да чакам зад опашка от приблизително 30 човека. Гарда беше един симпатичен батко,малко застаряващ за моите вкусове,но все пак...не съм имала нищо наум,чаках си реда най-безпристрастно,нищо че бях последна.Ставах свидетел на няколко скандала от по-напредналите в редицата,но ми беше толкова айляк на душата,че чак се чудех на себе си..Забелязах,че баткото ме загледа и дори не повярвах на късмета си,когато ме привика и остави надзираването ,за да ме насочи към най-приветливата служителка.
та..мисълта ми е,че и аз никога не търся помощ