Един вярващ работил в една бригада. И веднъж ги изпратили в един цех – сладкарски, да направят един ремонт. Вярващият забелязал, че имало една жена на средна възраст, която говорила много мръсотии и цинични думи. Вярващият я слушал близо два дни. На третия ден тази жена отишла при вярващия и го помолила за едно нещо в цеха. Той го направил. А тя като видяла, че го е направил, отишла при вярващия и му казала: „Майсторе, Господ да те благослови затова, че го направи!” Тогава той й казал: „Ти с тази уста името на Бога казваш и цинизми говориш.” Тя го погледнала и му казала: „Абе, майсторе, аз само ги говоря тези цинизми, но не ги върша!!!” А вярващият казал: „Да, но в Евангелието пише, че ще отговаряме за всичко, което говорим и вършим.”
Затова не е без значение какво говориш – цинизми, клетви, подигравки. Тя го гледала мълчаливо. Като се прибрала в къщи, разказала на мъжа си за случката и разговора с вярващия и какво и казал той. А мъжът и и казал: „Така ти се пада, нека да те изобличи.” На другия ден в цеха, тя разказала на вярващия какво и казал мъжът и.
А вярващият и казал: „Може да не се видим повече в този свят, но внимавай какво говориш, какво излиза от устата ти, защото в Библията пише, че каквото посееш, това ще и да пожънеш. Каквото правиш, това ти се връща, рано или късно". Нека да мислим за следствията, за ония неща, които сеем, защото непременно ще дойде жътва, да пожънем каквото сме сяли.