а за ревливото, нормално е, човек трудно свиква с мисълта,че сме тленни, времето лекува,първата
година е трудна след загуба на родител, чувството за празнота е болезнено, спомените също....

дълго съм мислила над това и стигнах до един извод: когато загубим близък човек и започнем да плачем, ние всъщност плачем заради себе си. загубили сме това, което той ни е давал. загубили сме неговата обич и подкрепа. загубили сме усещането да го имаме до себе си. загубили сме сигурността, която сме усещали с него. загубили сме възможността да бъдем мили с него, а сме го забравяли през повечето време. с една дума - получава се нещо като самосъжаление...

душата е безсмъртна и бди над нас. когато си отиде, значи е дошло времето и. и вместо да сме благодарни за това, че тази душа е била с нас през живота ни и ни е подкрепяла, ние постъпваме като деца-идиотчета и започваме да се самосъжаляваме, а това е доста инфантилно...

не искам да обидя никого. в това число включвам и себе си естествено... има още много да учим в този живот да му се невиди и пред цялото време трябва да се справяме единствено със себе си, а не с околните...

да преодолееш себе си е може би най-великото нещо на този свят...

.

дълго съм мислила над това и стигнах до един извод: когато загубим близък човек и започнем да плачем, ние всъщност плачем заради себе си. загубили сме това, което той ни е давал. загубили сме неговата обич и подкрепа. загубили сме усещането да го имаме до себе си. загубили сме сигурността, която сме усещали с него. загубили сме възможността да бъдем мили с него, а сме го забравяли през повечето време. с една дума - получава се нещо като самосъжаление...

Трябва да се спомене и чувството за вина, което идва от омразата, която изпитваме към самите нас.

Белика, другия месец на 16ти ще станат 8 години откак загубих татко. в началото бях в шок - никаква реакция от моя страна - нито приемах, нито предавах. месеци след това започнах да плача за това, което съм загубила и да се самосъжалявам... чак когато се успокоих година и нещо след това го сънувах, че е до мен ме подкрепя...

нашите реакции освен, че ги задържат в низшите астрали и им пречат да са наистина до нас... всяка душа си има път и след като го е извървяла тя си отива - няма значение как дали ще е инцидент, болест или в съня си - нейният път е приключил, но нашият продължава...


имам една приятелка. след дълги години брак и две дъщери загуби съпруга си. когато изпадаше в неудържим плач много яко го нареждаше милият, защото той се е освободил, а е оставил нея да се оправя сама с всичко... та права е да ти кажа    плачем или скърбим заради самите нас...

Цитат на: Вещичка в Септември 25, 2010, 08:56:14 am

дълго съм мислила над това и стигнах до един извод: когато загубим близък човек и започнем да плачем, ние всъщност плачем заради себе си. загубили сме това, което той ни е давал. загубили сме неговата обич и подкрепа. загубили сме усещането да го имаме до себе си. загубили сме сигурността, която сме усещали с него. загубили сме възможността да бъдем мили с него, а сме го забравяли през повечето време. с една дума - получава се нещо като самосъжаление...

Трябва да се спомене и чувството за вина, което идва от омразата, която изпитваме към самите нас.

Жиноме, ти пил ли си рано сабахлян бре     ква омраза те е патила па сега 

защо трябва да се мразим? ми аз не се мразя    и сега пак ще ми метнеш егото, ма ми е все тая... обичам се много да знаеш 

защо трябва да се мразим? ми аз не се мразя    и сега пак ще ми метнеш егото, ма ми е все тая... обичам се много да знаеш 

Мразиш се и още как. Това лесно може да се докаже с факти. Напр. ако не се мразеше нямаше да изпитваш чувство на вина.

Още от малки всички хора са научени да се мразят до съвършенство, дотолкова, че това е станало част от нашата същност. Разбира се, отричането на факта, че се мразим ни освобождава от отговорността да се разровим в тази болна за нас тема и да спасим боледуващия пациент, образно казано.

Цитат на: strelicka в Септември 25, 2010, 08:35:47 am

а за ревливото, нормално е, човек трудно свиква с мисълта,че сме тленни, времето лекува,първата
година е трудна след загуба на родител, чувството за празнота е болезнено, спомените също....

дълго съм мислила над това и стигнах до един извод: когато загубим близък човек и започнем да плачем, ние всъщност плачем заради себе си. загубили сме това, което той ни е давал. загубили сме неговата обич и подкрепа. загубили сме усещането да го имаме до себе си. загубили сме сигурността, която сме усещали с него. загубили сме възможността да бъдем мили с него, а сме го забравяли през повечето време.

не просто загуба, губим постоянно, боли когато е безвъзвратно, трудно се примиряваме с безвъзвратността и това, че и ние сме част от същия цикъл, тленното се стреми към сигурност и за
всеки минава различен период докато осъзнае,че единствената сигурност в живота е смъртта

Почва Хаус по Нова

изпуснах го, окръчмих се..даже забравих, че почва..чак сега се освествам.. :blink:
какво стана, кажи малко..дали го има някъде по нета, дали ще го повтарят, кога е втората серия..

дълго съм мислила над това и стигнах до един извод: когато загубим близък човек и започнем да плачем, ние всъщност плачем заради себе си. загубили сме това, което той ни е давал. загубили сме неговата обич и подкрепа. загубили сме усещането да го имаме до себе си. загубили сме сигурността, която сме усещали с него. загубили сме възможността да бъдем мили с него, а сме го забравяли през повечето време. с една дума - получава се нещо като самосъжаление...

душата е безсмъртна и бди над нас. когато си отиде, значи е дошло времето и. и вместо да сме благодарни за това, че тази душа е била с нас през живота ни и ни е подкрепяла, ние постъпваме като деца-идиотчета и започваме да се самосъжаляваме, а това е доста инфантилно...

не искам да обидя никого. в това число включвам и себе си естествено... има още много да учим в този живот да му се невиди и пред цялото време трябва да се справяме единствено със себе си, а не с околните...

да преодолееш себе си е може би най-великото нещо на този свят...

така е в общи линии..но и за моментите, които няма да може да преживее също..като сготвя любимите му неща, като видя някоя красива гледка, като науча някой интересен виц, като започне нов сезон на Хаус, който той обожаваше също..знам, че едва ли му пука вече за тези неща, но ако беше тук, щяхме да се изкефим заедно..

Цитат на: Aurora Borealis в Септември 24, 2010, 07:21:31 pm

Почва Хаус по Нова

изпуснах го, окръчмих се..даже забравих, че почва..чак сега се освествам.. :blink:
какво стана, кажи малко..дали го има някъде по нета, дали ще го повтарят, кога е втората серия..

ТУК

Следващата серия по Нова би трябвало да е следващия петък от 20 ч.

Още от малки всички хора са научени да се мразят до съвършенство, дотолкова, че това е станало част от нашата същност. Разбира се, отричането на факта, че се мразим ни освобождава от отговорността да се разровим в тази болна за нас тема и да спасим боледуващия пациент, образно казано.

от кой са научени :rolleyes:

и ако са научени  да обичат себе си, ще обичат ли и  околните или ще ги мразят ,че им внушават /създават чувство за вина:rolleyes:

и да научим,не означава ли просто да си припомним

b]но и за моментите, които няма да може да преживее също[/b]..

И аз така смятам, Вижън. Ако страдам, то е за радостта, която няма да мога да споделя, а е на хубивте мигове от миналото.

... а си припомняме нещо,което вече сме

Следващата серия по Нова би трябвало да е следващия петък от 20 ч.

мерси  :blink: как по една серия на седмица?!! тия са решили да ни измъчват!! :angry:

като разбереш със сигурност кога е втората, ще кажеш, нали??да не я изпусна и нея, че друго си е с дублажа на нова..

нашите реакции освен, че ги задържат в низшите астрали и им пречат да са наистина до нас....

не вярвам в задържането за дълго време..за месеци може, но желанието може би е двустранно ( и тук да не чувам, че душата като излезе от тялото имала други  намерения не емоционално- тленните)


Vision,  пиеш ли кафето?с бдене за самолет

Vision,  пиеш ли кафето?с бдене за самолет

вчера в 10 часа сутринта, даже малко преди това се сетих и и изпратих една положителна мисъл, нали това беше целта на занятието..сега вече си допих кафето и трябва да излизам даже след малко.. :blink:
снощи добре се повеселихме с колегите, но сега съм кукуряк..даже ми е едно такова, приповдигнато..
но пих само поморийска с минерална вода и си хапнах добре..това е много успешна стратегия за кръчми, на сутринта нищо ми няма- нито портфейла, нито дрехите /майтапче де/, аз никога не се напивам, даже пия повече от мъжете, те отдавна са ме признали и никой не смее да се съревновава с мен.. легенди се носят за мен, легенди..
намерила съм с какво да се хваля..ама нали го правя веднъж в месеца, трябва да се отбележи по достойнство..

от кой са научени :rolleyes:

и ако са научени  да обичат себе си, ще обичат ли и  околните или ще ги мразят ,че им внушават /създават чувство за вина:rolleyes:

Ако са научени да обичат себе си няма да мрзят околните, независимо какво им правят те.

А иначе всички сме научени от своите родители да мразим себе си, като това се е привърнало в основа на възпитанието. Колкото по-голяма е самооразата, толкова по-добре се смята, че е възпитано едно дете, тъй като когато човек мрази себе си, лесно се превръща в слугинаж за останалите, най-вече за своите родители в случая.

Мразиш се и още как. Това лесно може да се докаже с факти. Напр. ако не се мразеше нямаше да изпитваш чувство на вина.

не бе, такива чувства не съм изпитвала от години  . и то напук на хората, които се опитват да ми я вменят... миииии местя си я в другия крачол   

казах ти: недей да проектираш личните си неразположения върху другите...

не изпитвам чувство за вина, защото животът е просто опитност. в такъв случай защо да съм виновна за своята опитност... това отдавна не ми е присъщо...



има истина в твоята философия Жиноме, но неправилно я отнасяш към всички... 

Цитат на: jinom в Септември 25, 2010, 09:37:34 am

Мразиш се и още как. Това лесно може да се докаже с факти. Напр. ако не се мразеше нямаше да изпитваш чувство на вина.

не бе, такива чувства не съм изпитвала от години   .

Ти си неспасяем случай, ако си мислиш, че толкова лесно можеш да ме преметнеш.  

Да обичаш себе си, значи да обичаш и другите, а ти не си пример за това, дори само като ти следя поведението във форума, но нищо, продължавай да живееш в илюзии за съвършенство щом ти харесва. Каквото сам си направиш никой не може да ти го направи.