това за положителното мислене нямаше общо с болестта на актьора.Писах го във връзка с това,че навсякъде плъзна литература,апелираща към положително мислене и как благодарение на него човек няма да види ни болест,ни мъка,ни печал и в зависимост от индивидуалните ментални възможности ще изгради цял един пълноценен живот.
Всичко хубаво,но кое обяснява случайните удари на съдбата,смъртта на добри хора и деца,когато в ''светото писание'' пише,че всеки идва с някаква мисия... Каква и е ползата на съдбата да ти отнема живота внезапно щом ще обезсмисли собствените си условия ?
И изобщо,напоследък мисля над концепциите за страданието..
идваш,живееш,чистиш карма,създаваш нова..ако целта на живота (приемам прераждането,визирам евентуалната цикличнoст,през която минаваш,за да изразиш всички възможни аспекти и опитности,нужни на душата за нейния еволюционен път) е да стигнеш ниво на по-висш разум,за да спрат земните ти превъплъщения (все пак,води се че идваме на земята,за да работим и страдаме ) ,тогава кое обяснява нелогичните смъртни случаи като тези,за които пиша...
и изобщо..като започна да обмислям някои неща,вместо да се свивам,аз се забивам в Макро космоса и все повече се убеждавам в идеята,че няма богове,няма на кой да се уповаваш,а дори вярата в себе си и силата на мисълта не биха ти обърналu главата по посока на приближаващата се към теб кола.