Сключен е в антардаша на Юпитер.

Виж, колко интересно.
В Раши Лагна е във Везни, а нейният управител Венера е в един знак с Юпитер в 9 дом.
В Навамша седми дом е в Стрелец, т.е. негов управител е Юпитер. Кету е в 9 дом.
Юпитер е в един знак с господаря на Лагна в Навамша.
И в Д1, и в Д9 господарят на Лагна е свързан с Юпитер. Затова бракът е бил сключен по време на юпитерова антардаша (и Кету махадаша). Освен това Юпитер е даракарака, индивидуален сигнификатор на партньора.

Още една карта със сключен брак  - в махадаша Венера и антардаша Раху. Венера е ДК.  7 дом в Навамша се управлява от Луна, през чиято антардаша започва връзката.

Тази тема е по-отскоро;

благодаря за темите.Специално тази я търсех наскоро.Онзи ден се замислих какъв аспект трябва да имаш,за да преживееш Голямата любов /или дори няколко/ и да се разделиш с нея не по своя воля,не и по желание на отсрещната страна,а защото няма друг начин.Каква е кaрмичната отплата и смисъл да срещнеш своя човек и да не можете да преживеете любовта,която чувствате един към друг.Според Едgар Кейси човек има няколко партньора от предишни инкарнации,с които се среща и от които може да избира.Целта е да се спре на  някои,с когото да се партнират добре и да развиват себе си пълноценно.В тази връзка,ако подходящия човек се появи и знаете,че любовта ви е окриляваща и полезна за вашето развитие,какъв е смисъла да не можете да сте заедно.Какво печели душата след като не е могла да почувства любовта,за да се въздигне на по-високи честоти?  Нали идеята е да имаш любов в себе си,за да се подсилваш..в противен случай не правиш нищо за висшето си пробуждане и спираш еволюционните процеси на душата..
 

Еволюция има, чрез срещите ни с всякакви хора се изграждаме като личности. Неизживяното и преживяното се явява като катализатор и начин за преоткриване в един или друг аспект. Казват, че според това какво ни е нужно в даден момент, такива хора и идват при нас. Кой да ти каже ?

Лилавка, нямам време много да пиша, но желая да ти споделя какво съм чела и как в началото то ме е фрапирало, но след време след като съм го осъзнала съм разбрала, че е точно така.
Сродната душа не е тая, с която всичко ще е по мед и масло. Сродната душа е тази, която ще те накара да се развиеш духовно, и това развитие става в повечето случаи чрез болка. Сродната душа е като квадратура, която действа и провокира.
За да има душата някакво еволюционно развитие, тя трябва да бъде провокирана (действието на квадратурата), а сродната душа най-умело върши това. Тя се появява в живота, тогава, когато от теб се изисква да направиш нещо, което е   важно за твоето развитие и си отива тогава, когато това развитие е вече факт, за да направи място на следващата душа, която трябва да се появи в живота ти, за да ти помогне в "изкачването" на следващото ти стъпало от твоя еволюционен път.

Обичам темите за любовта :blink:И за това винаги се включвам :blink:
Може даже да съм писала тук в по-предните страници.
Аз съм преживяла 2-3 големи любови(споделени,защото имам и още големи ,но несподелени )
И аз незнам на кой аспект точно се дължи,но ако съдим по това,че имам нептун в 5ти дом,може и той да е дал предпоставка.Нептун в стрелец,опозиция е на сатурн в 11дом,тригон ми е със слънцето.Интересното е,че 5-11домове са ми интерсептирани,а на куспидана на 5ти ми е скорпион(много страст,много нещо).Венера и луна са ми в телец-чувствен знак .
Да добавя,имам АС лъв,лъва е доста влюбчив доколкото знам.
А аз по принцип съм си все влюбена(слънце риби),в момента не съм....и това е голяма мъка за мен

А хайде да се опитаме да извлечем аспектите за лесна влюбчивост, какво ще кажете?

А хайде да се опитаме да извлечем аспектите за лесна влюбчивост, какво ще кажете?

Да добавя,имам АС лъв,лъва е доста влюбчив доколкото знам.
А аз по принцип съм си все влюбена(слънце риби),в момента не съм....и това е голяма мъка за мен 

За да има душата някакво еволюционно развитие, тя трябва да бъде провокирана (действието на квадратурата), а сродната душа най-умело върши това. Тя се появява в живота, тогава, когато от теб се изисква да направиш нещо, което е   важно за твоето развитие и си отива тогава, когато това развитие е вече факт, за да направи място на следващата душа, която трябва да се появи в живота ти, за да ти помогне в "изкачването" на следващото ти стъпало от твоя еволюционен път.

много ме замисляш,Дивна..но защо е тази болка всеки път.Нима е нужна,за да направи човека по-способен да обича? А защо трябва да се мъчи толкова? всичко това ме навежда на едни мисли,че любовта е твърде малко и затова се нуждае от душевен катарзис.Защото ако живееш добре и си щастлив,няма да се радваш на малкото любов,която срещаш т.е. тя ни мами и е егоистична.Свива ни ,съсипва ни  живота и способността да сме щастливи и доволни,за да обещае само малка част от себе си,която ние ще виждаме като най-силното чувство на света,докато я гледаме през изтерзаните си очи и душевност.Все едно са 2 големи здравноосигурителни компании.Печелившата/за съжаление/ е тази,която има високи такси и кара човек да повярва,че е по-добра,защото е по-скъпа.Изправя го пред необходимостта да работи повече,за да се стресира от напрежението и да я 'оцени по достойнство'' .Естествено,че ще я предпочита,след като се е измъчил и тя е единственото нещо,което внася малко радост в живота му.Докато другата компания е честна ,но хората не рискуват с нея,защото не е толкова скъпа и не ги изпълва до такава степен.А реално условията са по-добри.


 

Дори смятам влюбването,за проява на психологическа непълноценност,но то и за това някои хора си търсят половинки  :mellow:

Ти пък? Приятно е, отделят се ендорфини. Важно е да не губи връзка с главния мозък.

Лилавке, чета те и си мисля...Любовта е като щастието - не ти трябва друг човек, за да я оцениш или изпитваш. Просто я изпитвай. Каквото излъчва човек, това и получава. Има толсова много видове любов, просто не можете да си представите. Но повечето хора са/сме максималисти. Искаме любовта да върви ръка за ръка със страстта, да бъде споделена и изконсумирана и тогава казваме, че е била изживяна истинската ни любов.

А през останалото време какво правим?

Цитат на: Синухе в Август 26, 2010, 01:57:51 pm

Дори смятам влюбването,за проява на психологическа непълноценност,но то и за това някои хора си търсят половинки  :mellow:

Ти пък? Приятно е, отделят се ендорфини. Важно е да не губи връзка с главния мозък.

              :rolf: :rolf: :rolf: :rolf: :rolf: :rolf: :rolf:
 
 То, затова има и различна сексуална насоченост.....поради психическа непълноценност от липсата на удовлетворителна половинка от другия пол.   :blink: Разни хора, разни мозъци.

Лилавке, чета те и си мисля...Любовта е като щастието - не ти трябва друг човек, за да я оцениш или изпитваш. Просто я изпитвай. Каквото излъчва човек, това и получава.

Това е едно от нещата, на които учи езотериката и преди време слушах интервю с някакъв човек, който коментираше хората, четящи езотерична литература. Той каза (с ирония), че навсякъде и винаги ги познавал по онзи особен блясък в погледа, светели им очите на хората  . Нали се сещате как изглежда човек като му блестят очите? Та внимавайте, щото ще ви познаят  

...т.е. занимаващите се с езотерика изглеждат влюбени, тъй ли?  

Човека не употреби сравнения, за да може всеки да го рабере както си иска  :blink:

Лилавке, чета те и си мисля...Любовта е като щастието - не ти трябва друг човек, за да я оцениш или изпитваш. Просто я изпитвай.  Има толkова много видове любов, просто не можете да си представите. Но повечето хора са/сме максималисти. Искаме любовта да върви ръка за ръка със страстта, да бъде споделена и изконсумирана и тогава казваме, че е била изживяна истинската ни любов.

еии,много мислим днес.Това,коeто пишеш е другата здравноосигурителна компания,за която казвах,че е по-искрена към хората,не хитрува,но и не впечатлява особено.Мисля,че в религиозното ни съзнание сме приели идеята за мъченичеството и го изискваме.Може би по този начин го и привличаме към себе си,защото определяме посоката си според съзнателните мисли,надежди и несъзнателните,които са общовалидни за цялото човечество.Започнах да осъзнавам каква сила е религиозната принадлежност за хората,които се водят по стъпките и според принципите и.За да приемем любовта,за която ти и аз говорим,трябва да превъзмогнем неща,които са насаждани с векове и са твърде ефирни..Дуалността,за която навсякъде се говори предразполага към максимализъм и силни усещания-опозиционните вибрации.За да се пренастроим,мисля че трябва да си намерим Универсална идея,която слива противоположностите,за да се роди 'денят''.Но от друга страна тогава просто ще сме добре и обезсмисляме други Вселенски принципи..и така пак се стига до максимализмът,болката,уж силната любов,дуалността и съвсем краткотрайните моменти на хармония,цялостност и блаженство..и пак ставаме християни...



мисля,че трябва да поразсъждавам по тези въпроси,но това ще отнеме време и евентуално няколко големи любови,от които да си вдигна нивото  

А през останалото време какво правим?

говорим за секс или страдаме  


 
 

...т.е. занимаващите се с езотерика изглеждат влюбени, тъй ли?  

В интерес на истината, сред занимаващите се с езотерика се срещат и самодостатъчни егоисти, които прикриват неспособността си да обичат друго човешко същество с "възвишени" стремежи.

Цитат на: Небесна в Август 26, 2010, 02:27:12 pm

Лилавке, чета те и си мисля...Любовта е като щастието - не ти трябва друг човек, за да я оцениш или изпитваш. Просто я изпитвай. Каквото излъчва човек, това и получава.

Това е едно от нещата, на които учи езотериката и преди време слушах интервю с някакъв човек, който коментираше хората, четящи езотерична литература. Той каза (с ирония), че навсякъде и винаги ги познавал по онзи особен блясък в погледа, светели им очите на хората  . Нали се сещате как изглежда човек като му блестят очите? Та внимавайте, щото ще ви познаят  

Така светят очите ми, когато съм в душевен покой. На хората, които са влюбени, които се чувстват обичани и които обичат себе си, също така им светят очите.

Цитат на: Asol в Август 26, 2010, 02:46:31 pm

...т.е. занимаващите се с езотерика изглеждат влюбени, тъй ли?  

В интерес на истината, сред занимаващите се с езотерика се срещат и самодостатъчни егоисти, които прикриват неспособността си да обичат друго човешко същество с "възвишени" стремежи.

Дървените философи и те си личат.