Здравей Гост

защо ме привлича водата ?- океана , морето , езерата

  • 61 Отговора
  • 6950 Прегледи
нали рака беше по реките, а езерото е за скорпиона... Плутон явно, него не го знае човек какви ги е замислил

*

Марая

  • ******
  • 28287
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
планините крият не по-малко опасности....

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

*

sunrain

  • ****
  • 6710
щото ме привличат само морето и океана
езерата и реки - не

Мен абсолютно всички водоеми.  :blink:
Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.

*

Марая

  • ******
  • 28287
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
планините крият не по-малко опасности....

Да. Там действа другата стихия ''огъня''. Тя също е разрушителна, но не колкото водата.  Един незагасен фас и всичко гори, но може да бъде загасено...

нее, не визирам огъня.
саморазрушението - сипей , падащи камъни , лави , вулкани.....

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

*

Марая

  • ******
  • 28287
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
не ги свързвам с отпуските и глезотийките....
свързвам ги със състоянието на духа....

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

  За първи път като видях морето, се влюбих в него - бях на 8 годинки. И всеки път когато пътувах отново към него, получавах нещо като оргазъм. Ни мойте се смя  ;D - да го обясня така - все едно че коремната чакра ви се отваря и някаква невидима ръка те хваща за червата и те дърпа към морето...нещо такова. Обикновено морето ми действа силно успокяващо, когато съм силно депресирана, морето отнема цялата ми болка и тъга - един вид се разтварям във водата. Обожавам всички водни пространства - реки, езера, водопади и между другото има много красиви блатни места, но към тях изпитвам страхопочитание. Там в морето, в океана, разбираш колко си ситен, дребен, незначителен и за да съществуваш, трябва да вибрираш в съответната честота  :blink: - та морето, океана ще си остане - ама нас няма да ни има....

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Родена съм в много голям град, но откакто се помня, все съм била до някой водоем.
Израснах от другата страна на морето, имаше и малка рекичка близо до нас... И сега съм си пак на морето.
Допирът с водата възстановява душевното ми равновесие. Често, за да се успокоя, започвам едно голямо пране.  ;D
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Марая

  • ******
  • 28287
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
да Дейзи , големите водни басейни отнемат отрицателната енергия и лекуват стреса.
аз се чувствам не мъничка , а част от морето и от океана.
 

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

*

sunrain

  • ****
  • 6710
не ги свързвам с отпуските и глезотийките....
свързвам ги със състоянието на духа....

Много се релаксира край тях. Обаче аз предпочитам по-дивите места и да не е пренаселено. А морето си е красиво и не по време на отпуските, разходките край него са изключително пречистващи.  
Изгрява само онзи ден, за който сме се пробудили.

*

abroad

Е, ако говорим за 14 дневен отпуск и в тая връзка влечение към морето, можем да го свържем с глезотийки.
Но тук става дума за друго. За дълбокото желание да живееш край морето, да те тегли натам за постоянно, не за няколко дневния купон ;D
Непреодолимото усещане за принадлежност към такова място

*

vanilla

  • **
  • 1578
мен пък ме е страх от големи водни басейни, на само защото не мога да плувам...ами някак поглъщащи ми се виждат....отвличащи...необятни...крият много изненади....а вечер още повече ме е страх от морето....много ми е зловещо....
иначе планината повече я обичам също и реки и езера особено планинските...свежи, студени, спокойни...
едната година, когато ходих на рилските езера си бях изкривила крака в хижата и се беше подул и много ме болеше......качихме се до езерата тогава нямаше хотели...тогава мисля ги строяха....беше диво още....с една уазка ни качиха до горе..и от там пеша до езерата.......стигнахме до едно поточе с много студена вода, чиста, свежа много красиво беше.....потопих си крака.....и примерно на същата вечер спря да ме боли и май оттока падна.....
там горе е невероятно...божествено....спокойно.... :rolleyes: :blink:

*

Марая

  • ******
  • 28287
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Е, ако говорим за 14 дневен отпуск и в тая връзка влечение към морето, можем да го свържем с глезотийки.
Но тук става дума за друго. За дълбокото желание да живееш край морето, да те тегли натам за постоянно, не за няколко дневния купон ;D
Непреодолимото усещане за принадлежност към такова място

точно! точно това е вярното съждение! :clap:

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

*

abroad

Между другото в близкото ми обкръжение повечето изобщо не искат и да чуят за живот край морето...

*

abroad

aiia, бе ти преди не се извиняваше за щяло и нещяло, ся к'во ти стана :-\ ;D

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Преди малко съм писала - '' Слава Богу по нашите географски ширини вероятността от мощни океански процеси не са възможни ''    

Нищо де, няма за какво да се извиняваш.
Снощи и мен за малко да ме изкарат, че пиша бисери, без да са такива. Има си тълковни речници бе.
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Рая

  • **
  • 1094
Има голям страх от открити водни площи.
Обичам лятото, пясъка, да гледам морето и вълните, обичам мириса на море, но във водата не влизам.
Къпя се само в басейните.
По планините мога да се катеря като луда. Не ме е страх от високо.
Обичам и задушевните разговори около огъня, а огънят като стихия ме опиянява.

*

Марая

  • ******
  • 28287
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!








http://peizaji.bezplatno.info/wp-content/uploads/2009/12/Kushtichka_Nakrai_brega-468x351.jpg

ужас....няма такова вманиачаване , като мойто...но е красиво! :blink:

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Марая, остави ме на първите две снимки и ме забрави  :P трева ще пася, но там ще стоя  :49:

*

Марая

  • ******
  • 28287
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:защо ме привлича водата ?- океана , морето , езерата
« Отговор #38 -: Ноември 18, 2010, 11:09:59 pm »
Напоследък виждам много Гости , които вадят стари теми , които дори съм забравила , че съм пускала... :blink:
Сега близо , прекалено близо до морето се чувствам различна...
Морето е най-добрия приятел , който съм имала...То ми дава много свобода и спокойствие , връща ме назад и ме придърпва напред...Все ме кара да мисля....Усещам силата му , която прелива и се влива в мен....
Морето е красиво през всички сезони...Достойни за картини са изгревите и залезите му , с красивите облаци слети в прегръдката на хоризонта и вечността... :blink:

Соларен ИЦ в съвпад с Нептун в 12-ти дом...ми донесе това! ;D В натала Нептун управлява ИЦ....

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

*

Uran

  • ****
  • 6041
Re:защо ме привлича водата ?- океана , морето , езерата
« Отговор #39 -: Ноември 18, 2010, 11:21:21 pm »
 За първи път като видях морето, се влюбих в него - бях на 8 годинки. И всеки път когато пътувах отново към него, получавах нещо като оргазъм. Ни мойте се смя  ;D - да го обясня така - все едно че коремната чакра ви се отваря и някаква невидима ръка те хваща за червата и те дърпа към морето...нещо такова. Обикновено морето ми действа силно успокяващо, когато съм силно депресирана, морето отнема цялата ми болка и тъга - един вид се разтварям във водата. Обожавам всички водни пространства - реки, езера, водопади и между другото има много красиви блатни места, но към тях изпитвам страхопочитание. Там в морето, в океана, разбираш колко си ситен, дребен, незначителен и за да съществуваш, трябва да вибрираш в съответната честота  :blink: - та морето, океана ще си остане - ама нас няма да ни има....
На тази възраст и аз изпитвах подобни чувства към морето.Губиш това удоволствие когато стане постоянен декор. При мен по този начин се развали магията.

п.п.Мен ме влекат по-суровите пейзажи.
Няма да откажа вилата на острова от "Писател в сянка" ;D
Пречат ми многото хора. ;D