За себе си съм приела, че стационарното положение е "Окото на бурята". Когато една планета тръгне да се връща назад - да се движи ретро - дават се възможности да се разруши всичко, което е ненужно, да се разберат грешките, да се изживее повторно нещо, от което не си си взел поука - до момента, в който планетата застива на място - става стационар. Това е момент на равносметка, момент, в който всичко застива, получаваш проблясък, получаваш освобождение, прозрение, нови възможности и планове.