10. Самонадеяност/Високомерие Мисъл-формата на самонадеяността е свързана с убеждението за своето всезнание. Когато хората предполагат, че знаят всичко, спират еволюцията си. Еволюцията започва само когато смятат, че знаят малко и искат да узнаят повече. Тя започва с търсенето, с опита да се разбере, да се издигнеш над вече известното. Самонадеяността е силата, която се противопоставя на еволюцията, което е заложено в самата й природа: да смята, че няма какво повече да учи и да израства. Човешките записи на съвременното ви метафизично и духовно движение, до които е получил достъп Великото Централно Слънце, сочат, че в подобни случай еволюцията е незначителна. Но хората често проповядват, че еволюират, че се движат към друго измерение, развиват се, израстват и се възнасят. Така ли е в действителност? В основата на много метафизични учения лежи голяма самонадеяност или самомнението за всезнание. По какъв начин може да се движите към неизвестното, ако вече всичко е известно? Невъзможно е.
Разбираме, че много такива движения са формулирали самопроизвеждаща се мисъл-форма, която задържа привържениците си в застинало състояние, маскирано като пробуждане в ход. Истинското пробуждане изисква човек да се откаже от самонадеяността и да разбере, колко малко помни в действителност човешката форма на Земята. Помните толкова малко, че от гледна точка на Великото Централно Слънце, е абсурдно да смятате, че знаете всичко.
Догма може да бъде създадена на основата на всяко нравоучение. Затова препоръчваме на пробуждащите се да не се настройват на чужда догма, а на собствения си вътрешен свят и да започнат възнесението. Възнесението е вътрешен труд, за който е нужно отсъствие на самонадеяност и разбирането, че знаете малко и сте готови да се откажете от това, което вече знаете и да приемете нова организация на мисъл-формите. Възнасящите се водачи се променят през цялото време, постоянно ще дават различна информация и споделят ново ниво на разбиране за човешкото битие. А тези, които не се възнасят, ще повтарят отново и отново вече известното и дават една и съща информация, все едно това е единствената истина. Възнасящите се могат да се научат да разпознават информацията за възнесението и не-възнесението.
11. Фантазия Мисъл-формата за фантазията е един от начините, чрез които Анунаките са препятствали пробуждането на робите и осъзнаването на обкръжаващите не физически царства. Те са обявили на робите, че тези неща не са реални и са плод на фантазията. Това е било направено за да се предотвратят бунтове. След време робите станали милиони и ако поискат лесно могат да вземат властта от Анунаките. Но без да се пробудят никога няма да въстанат и действително не са го направили. За сдържане на робската еволюция, Анунаките измислили множество несъществуващи реалности. Такива се използват сега в театралното творчество, в киното, в песните, танците, в най-различни книги, телевизионни предавания и във всички форми на развлечения. Но изброените развлечения, заедно с реалностите, за които става дума, също имат за цел да сдържат еволюцията като подлагат на съмнение информацията, която се смята неподходяща за робите.
12. Сляпо доверие Анунаките не искали да им бъдат задавани въпроси. Затова възпитали в робите сляпо доверие към тях при всички обстоятелства. Заради мисъл-формата на сляпото доверие е толкова затруднено пробуждането на човешкия вид, защото хората преживяват живота си на доверие – вярвайки сляпо, че всичко ще бъде както винаги е било.
Сляпата вяра на хората е толкова голяма, че не могат да забележат тъмните намерения на другия или на тези, които управляват живота им. Частично проблема със сляпото доверие е резултат от нежеланието да видят своята безсъзнателност или да надникнат зад завесите на илюзиите, запълващи реалността ви. В действителност, Анунаките не са искали да се прозрат през завесите вътрешния механизъм на манипулиране и господство. Затова са били внушени страшни и тероризиращи същности, за да държат робите в страх, ако започнат да надничат в царството на безсъзнателното или вътре в себе си. Ето защо възнасящите се се плашат толкова често от навлизане в безсъзнателното или във вътрешния си свят. Но щом премахнете същностите, внушени на предците ви от Анунаките, ще откриете, че няма от какво да се плашите в себе си.
В действителност, такива същности, които се опитват да ви пречат да проникнете в безсъзнателното, са доста много. Нашия канал се е сблъсквал с тях многократно, особено по време на пътувания, тъй като тези райони е възможно да не са очистени толкова много, както там където тя живее. Тези същества и сами са много плашливи и ако реагирате рязко на присъствието им, те просто се разбягват. На физическо ниво във взаимоотношенията сте се научили сляпо да се доверявате на родители, приятели, съпрузи или други важни за вас хора. Понякога сляпо вярвате и сте удивени, ако ви предадат. Сляпото доверие ви пречи често да видите скритите мотиви на другите.
При възнесението можете да попаднете в капана на сляпото доверие към своето не физично ръководство. Продължавайки да му вярвате сляпо, няма да се издигнете над мисъл-формата на сляпото доверие и няма да можете да се възнесете. Затова често се създават ситуации, когато не физическото ръководство ги предава, за да могат да се избавят напълно от сляпото доверие.
13. Вяра Сляпото доверие и вярата са свързани помежду си, но не са едно и също. Вярата се основава на сляпото доверие, доверявайки се на някой друг, вярвайки, че е в негов интерес или, че другия знае по-добре от него. Расата на робите е знаела само за богове, които в действителност са смъртни и не са богове изобщо, а изкривена човешка форма. За да продължат робите да вярват в боговете, които са се провъзгласили за такива, робите е трябвало да вярват, че е така. Затова е била добавена тази мисъл-форма при създаването на робите в колективната мисъл-форма.
При възнесението човек престава да се съобразява с очакванията и исканията на другите. Той става самия себе си. Когато придобива своята автентичност, изчезва парадигмата на очакването. При възнесението човек отхвърля не само очакванията на семейството си, но и на обществото като цяло. Това не означава, че ще извърши престъпление, което е наказуемо по вашето законодателство, а че преодолява потребността от тези закони, постигайки състоянието за Не причиняване на вреда.
14. Надежда Ако не съществуваше мисъл-формата на надеждата, робите биха водили мрачно съществуване. Затова Анунаките генетично са програмирали робите да имат надеждата, че утре живота ще бъде чудесен, утре е деня, когато всичко ще се уреди. И действително, това е заставяло робите, трудещи се в подтискащите условия на шахтите, да се събуждат всяка сутрин с надежда – само така могат отново да работят в отвратителните условия. А колко хора сега отиват на работа в същите условия, събуждайки се сутрин с надеждата, че някой прекрасен ден всичко ще се промени и ще стане като в мечтите им! Но това не се случва никога.
За да се промени нещо в живота, трябва да се предприеме нещо. Истинската промяна е възможна само при възнесението от съвременната парадигма и приемането на нова базова мисъл-форма. Когато стане истинската промяна, човек престава да преживява сложните минали ситуации. Защо?
Мисъл-формите имат холографска природа и привличат към човека жизнени ситуации в зависимост от неговите убеждения. Когато те се променят, променят се и жизнените обстоятелства. Следователно, човек може да преодолее мисъл-формата за абсолютната власт, а след това да се раздели с грубия партньор и да започне да създава вместо него партньор, който подкрепя и обича. В съвременното метафизично движение много е основано на надеждата. Надеждата за новото утре, което вместо вас ще промени Бог или ще се спуснат извънземни и ще престоят цивилизацията, или ще слязат ангели и ще вземат всички на небесата, където всичко е толкова прекрасно, като във фантазиите ви. Скъпи мои, никой, освен вас, няма да ви избави от вашата мисъл-форма – нито Бог, нито извънземните или ангелите. Вярата за спасителя, който го прави вместо вас, е пряко свързана с Анунаките, които са възпитали робската вяра, че те са боговете и като такива „ще се погрижат за всичко”.
15. Съвършенството Мисъл-формата за съвършенството на Анунаките била необходима за да бъдат смятани за богове. Като богове са съвършени, а робите не. От това произлиза концепцията за „първородния грях”: робите се смятали по рождение несъвършени поради съответната генетика. Но боговете били също такива смъртни, само дето са знаели много повече от робите, но недостатъчно, за да съществуват в единство и любов с Земята и всеки друг вид. Затова съвсем не са съвършени. В действителност, такова понятие като съвършенство не съществува в някой друг език на Великото Централно Слънце, също както и всички останали разглеждани тук от нас мисъл-форми.
По силата на своята природа, хората разкриващи за себе си вътрешния си свят и започващите възнесение, често продължават да смятат Бога съвършен.
Нито една душа не е съвършена, в това число и Великото Централно Слънце. Великото Централно Слънце представлява група души, които са създали сценарий за получаване на опит в това творение и трупащи знания и опит. В движението на еволюцията понякога някой греши, създава проблем, който изисква решение. Такава е природата на еволюцията. Такава грешка не се смята за зло, това е част от играта. Щом грешката е осъзната и поправена, повече не се повтаря, защото допусналия грешката се е развил в съзнанието си. В съвременния ви живот, човек се надява, че вожда, гуруто или учителя са съвършени. Но докато са съвършени, не могат да еволюират, да израстват, да се променят. Защото еволюцията предполага, че човек е несъвършен и има нужда от промяна и трансформация на съзнанието и биологията. Съвършенството, както и самонадеяността, може да спре еволюцията ви, ако не успеете да преодолеете тази самовъзпроизвеждаща се мисъл-форма. Съвършенството заставя човека да слага маска или да създава завеса, за да скрие истинския си аз. Хората често носят една маска в една сфера от живота си, а друга в друга сфера. Ето защо един човек може да се държи по различни начини на работата и в семейството. Когато човек се издигне над понятието съвършенство, премахва всички маски и е сам себе си във всички обстоятелства, независимо с кого общува. В такива условия, между възнасящите се хора, могат да се установят нови отношения.
Възнасящите се водачи няма никога да придават значение, че не изглеждат съвършени. Те ще се стремят да изучат собствената си тъмнина и да я преодолеят, защото не съществува друг път за възнесение. Също така ще се стремят да признаят грешките си и да извлекат от тях поука, променяйки съобразно дейността си. Нашият канал го е демонстрирал в своята организация, където в процеса на еволюцията е станал преход от неуспехи към успех, като дава възможност на 90% от привържениците си да си идат, които не успяват да се включат в новата парадигма. Тя разбира, че е несъвършена, може да допуска грешки, може да се учи и да променя курса, ако това е нужно за да се продължи възнесението и да предостави такава възможност на групата.
16. Външния Бог За да запази абсолютната си власт над робите, Анунаките трябвало да им внушат вярата, че Бог не е вътре в тях, а такива са Анунаките. Тази мисъл-форма породила вярата във външния Бог, залегнала в основата на всички съвременни религии, независимо дали са възникнали на Изток или на Запад. Външния Бог е този, на когото възлагат надежди, че ще направи нещо вместо вас или ще ви спаси от собствената ви тъмнина и демоните, породени от вашите мисъл-форми. Ето вероятно защо, човешкия вид в масов мащаб, търси спасител, който да избави хората от сътвореното от тях. Никой не може да спаси човешкия вид, той сам трябва да избере възнесението проодолявайки мисъл-формите, които са сътворили съвременните условия и тогава ще се спаси сам.
Докато всеки един човек търси Бога извън себе си, не може да се възнесе. Защото Бог не е вън, а вътре, вътре във всеки живот на Земята, във всички измерения, във Всичко, Което Е. Когато търсенето на Бога е насочено навътре, могат да се разтворят вратите на несъзнателното, давайки на хората достъп до нефизическите царства. Когато това се случи, ще открият, че са обкръжени от Бог в най-различни форми: от Бог в природните царства, до Бога във вид на ангели, делфини и китове, Бог във форма на хора. Завръщането към Божественото единство не означва – както някои предполагат, - че всички ще станат едно същество, предпочетено във вид на човек, което притежава абсолютната власт над всяко творение и ще ги съди за техните грешки. Напротив, Единия е само множество души от различен вид и форма, завръщащи се към едно и също измерение, от което са произлезли, за да споделят изминалия път, практическия опит и да съставят план за следващото пътешествие или предстоящия експеримент.
17. Гордост Гордостта е мисъл-форма внушена на робите, за да имат усещането, че нещо са постигнали и се гордеят от нещо. Фактически Анунаките са създали прецизно разработени ритуали, които се провеждали в храмовете за оказване на почести на робите за някакви постижения. Съвременната ви цивилизация е пълна с фалшиви форми на постижения. Корпорациите ви също като Анунаките, провеждат церемонии за награждаването на служителите за годините служба или постигнати цели, които се използват от корпорациите за трупане на печалби. Света на развлеченията ви е пълен с церемонии и премии за други фалшиви постижения: „най-добър филм”, „най-добра песен” и т.н. и т.н. От гледната точка на Великото Централно Слънце, подобни достижения са безсмислени, както и всяко достижение, което не е съставна част на еволюцията. Следователно, при такъв подход, гордостта може да бъде разглеждана като лъжлива форма на почитание – уважават човека за изкуствени постижения, които нямат отношение към еволюцията или истинското съвършенство.
Такова постижение като славата, никога не носи истинска радост.
Славата, богатството и успеха предизвикват лъжлива радост или „полет” в момента на успеха, но след това състоянието е краткотрайно и човек изпада в същата депресия, както и преди успеха. Навярно затова много преуспяващи хора са пристрастени към наркотиците, алкохола или секса, тъй като това временно премахва депресията. Но единственото ефикасно средство против депресията е преодоляването на мисъл-формата, която я предизвиква. Действителността е такава, че самовъзпроизвеждащата се мисъл-форма поражда скука и депресия. Много хора не се смятат стойностни поради липсата на успех или нереализирана кариера. Това е заблуждаващо мнение, тъй като нито един човек не е повече от всеки друг, а ценността се определя от простата истина, че всички хора са въплъщение на Бога/Богинята във форма. Отхвърляйки лъжливото чувство за постижение, човек може да се завърне към обикновения живот, който дава радост не благодарение на успехите, а благодарение постигането на вътрешен мир. Тази радост не може да се сравни с радостта от успеха и тези, които я познават, знаят за какво говорим.
Когато хората престанат да смятат богатството или собствеността за успех и започнат да виждат успеха във вътрешния процес и постижения, ще престанат да се стремят към богатствата или изкуствения успех като постижения в преживяния живот. Когато се случи това през бъдещите десетилетия, ще е следствие от вътрешните промени на мисъл-формите в човешкия вид. Само по себе си това ще сложи край на глада в света и ще доведе до такова преразпределение на ресурсите, че всички ще бъдат сити, обезпечени и ще имат покрив над главата си.
18. Покорност Покорността е мисъл-форма, която заставя робите да се подчиняват на Анунаките при всички случаи. Също така изключва възможността робите да се обединят и да свалят Анунаките. Мисъл-формата на послушанието води до подчинение, когато един човек се жертва заради друг. И действително, робите се принасяли в жертва като добивали злато, което прави Анунаките богати. Жертва ли са се също така в многочислените сражения, когато между Анунаките избухнала война.
И сега много хора продължават да се жертват убедени силно в послушанието. Те се жертват заради децата или съпрузите: мъже или жени. Други, заради своите правителства (държави), постъпвайки в армията или участвайки в сражения, предизвикани от войнствеността на собствената си нация. От книгата „Тао – пътя на възнесението”. Намасте.
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=1967