Дано е така както казвате Лили,Уран и Яя..
Но,нищо не идва да ме стресне.

Преди година сама си провокирах стрясканията в живота,че така по-лесно преодолявах болката.
А сега даже и в това не виждам и смисъл .
Знаете ,как искам да имам любов,да намеря любов..........но напоследък и това не желая.
Толкова силно съм пристрастена към проблемите си,вкопчена в тях,сякаш дяволска сила ме тегли.
И дори не искам да изляза някъде да се разведря.Знам,че ще прекарам тъпо.Нищо не може да ме изненада и привлече.
Искам да намеря любов,но вече не я търся.От друга страна си казвам ,че кой ли ще ме хареса и за какво ли ще му е да ме хареса,като не ме интересува.
Не желая никой да ми харесва,защото и аз не се харесвам.