Общото е Сатурн и естеството на суденината на планетата.
Всяка планета има есенциални качества. Сатурн е студен и сух, както казваш. И това не прави много експресивни знаците, управлявани от него. Слънцето (горещо и сухо) неслучайно е в падение в знака Водолей, чийто класически управител е Сатурн, а модерен - Уран. Уран, който бихме могли да свържем с експресивността, експлозивността, е в заточение в огнения Лъв (упр. Слънце), обичащ да блести, търсещ изява.
Но съм склонна да се съглася с астролозите, които твърдят, че заточението на планетата все още не я прави слаба, а по-скоро изявата й по-нетипична или дори свръхфокусирана, тъй да кажем. За мен по-проблематични са знаците на падение.
При индийците знаеш, че нещата стоят другояче. В основата стои концепцията за планетните вражди и приятелства. Светилата в двата знака на Сатурн са в знак на неприятел, така че надали изявяват същността си (есенциалната природа) със същата непринуденост и лекота като светило в екзалтация или в собствен знак (мулатрикона).