Защото никой не знае. Поне не на ниво думи и мисли. 
прикривач е нещо като Щирлиц..

Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод - изпратили му стажанта Курт, който с часове, дори с дни можел да извършва полов акт… Започнал той Щирлиц.
След ден яко клатене вече хората започнали да се чудят защо още няма измъкната информация. След два дни изумлението нараствало, а вече на третия ден хората започнали да се присмиват на младия Курт, който се чувствал много засрамен, но продължавал неуморно да извършва своите издевателства над нещастния пленник. На четвъртия ден, Курт вече се видял принуден да се обърне кум Щирлиц с молба:
- Щирлиц - казал той - моля те Щирлиц, кажи нещо! Репутацията ми е сломена, хората чакат информация, посрамих се, умолявам те, кажи, кажи НЕЩО! ГОВОРИ!
- Курт - проговорил Щирлиц най-накрая - Обичам те!
:93: :93: :93:
Щирлиц решил да погледне през прозореца.
Погледнал, обаче в главата му опряли дуло.
Щирлиц бързо натиснал ALT+F4 и затворил прозореца…
Щирлиц получи шифрограма, че в Москва му се е родил син. Мъжки сълзи потекоха по страните му. Щирлиц не беше ходил в Родината от цели седем години…
Мюлер вика Щирлиц при себе си и почва да му се кара:
- Щирлиц! Ако още веднъж те хвана да режеш сланина върху секретните документи, които крадеш от сейфа - ще му сменя бравата!
На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ех, вашта мамка!".
И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала.
Руски дезертьори нападат немско село.
Първия ден изпиват всичко което е за пиене.
Втория ден изяждат всичко което е за ядене.
Третия ден наебават всичко което е за ебане.
На четвъртия ден дошъл Щирлиц и започнали безредиците.
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
Берлин. В препълнения офицерски ресторант пиян полковник от СС внезапно изкрещява, удряйки с юмрук по масата:
- Ще обеся лично всеки руски шпионин!
Всички присъстващи многозначително поглеждат Щирлиц…
В очите на радистката Кет пробляснаха пламъци. Щирлиц бързо се намеси с пожарогасител.
Мюлер казва на Щирлиц:
- Така-а-а-а… Значи си руски разузнавач, а?
- Откъде разбра?
- Идиот, писал си го в автобиографията си!
Щирлиц незабележимо премина границата.
За това той разбра от сутрешните вестници.
Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком…
Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение - поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно - той е усетил позната родна миризма…
Щирлиц отива на явка в гробищата. Мюлер знае за нея и е обградил цялото гробище. Щирлиц стига до 6-ти парцел, 8-ми гроб и бърка с ръка отдолу, за да вземе сведението от Центъра. Изведнъж се запалват прожектори, Гестапо и Мюлер идват към Щирлиц. Мюлер взима бележката от ръката на Щирлиц и чете на глас:
"Щирлиц, вие сте педераст!"
Глас зад кадър - "В този момент Щирлиц разбра, че е станал герой на Съветския съюз".
Хитлер е събрал висшите си офицери и обсъжда нови инвазии на своите войски.
В кабинета наперено влиза Щирлиц, отключва с шперц сейфа в дъното, изважда две секретни папки, заключва го и излиза.
Настъпва тишина.
- Кой е този? Какво прави? - пита Хитлер
- Щирлиц - съветски шпионин. - отвръща Мюлер
- А защо не го арестувате? - пита Хитлер
- Винаги има алиби. - отвръща Мюлер
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер - тя не се отвори! Той натисна по-силно - отново нищо. Засили се и удари с рамо - ала вратата все така не се отваряше.
- "Заключено е!" - помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва:
- 100 грама водка.
- Нямаме, вчера свърши.
- Тогава сто грама коняк.
- И коняка свърши.
- Една бира?
- И бирата свършихме.
"Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.
и т.н. и т.н. :wink2: