Ще отида в друга реалност, в която земята ще се промени, ще стане една добра мила планета с много зеленина, чисти реки, добри хора, светлина и любов. 
А за Хело планетата ще става все по-зла, замърсена, алчна, омразна. 
И двете ще са едновременно верни.

Маите са изчезнали, нали знаеш, че земята е просто едно училище, който е слаб ученик, повтаря, който си завърши 12-и клас, прави абитурентски бла и си заминава да учи висше. А ние, слабаците, продължаваме да се въртим из класовете и да се чудим - абе, къде изчезнаха тия маи бе, никакви вече не се мяркат....
Та аз се готвя за абитуриентски бал.  :confuse3:

Ахахах хаха хахахахахахахахахахахахахахахахахахаххахахахахаха


И ти искаш да ставаш Гуру! хахахахахахахахахаххахахахахахахахахаха

Ти не можеш собствения си живот да оправиш, а искаш чужия живот да оправяш!

Самата ти си заблудена, без почти никаква връзка с интуицията, пък искаш да правиш другите просветлени и да имаш връзка с Висши светове!

По-добре си виж състоянието, пък тогава имай нереални мечти като тази да ставаш Гуру.

Като станеш Гуру само ще повтаряш Ошо е казал това, Лайтман онова... Ама последователите могат и сами да си четат Ошо и Лайтман. За какво си им ти?

Ти можеш само да правиш непрекъснато безсмислено умуване и мъдруване, без да достигаш до истината. Натрупала си много информация в главата си от различни източници и си я вътриш в ума си, без изобщо да ситигаш до истината, която е валидна за теб. И така в продължение на години. А каква ти е била личната полза от това? Да си си оправила живота от това постоянно мъдруване и превъртане в ума на това, което си чела по книгите и от цитатите на Ошо, Лайтман и още други?


Оставям те да си превърташ информация в ума докрая.

Ще отида в друга реалност, в която земята ще се промени, ще стане една добра мила планета с много зеленина, чисти реки, добри хора, светлина и любов. 

и кво, няма ли да ти е скучно на такова място    година-две и после скукааааааааааа  :wink2: Йекшън трябва да има... поне мъъъничко иначе ще стане заспала работа  :yahoo:

Идва пролет, дърветата започват да цъфтят. Различно. И по различно време.
Идва лято, после есен. Почват да раждат плодове. Различни. И по различно време.
Няма общо време за всички и всяко дърво с времето си...

И щото ме попита, аз отговорих, ма чак като си легнах, се сетих още по-нагледен отговор - бях чертала една схема за времето, което е линейно и като права линия върви, върви, па току се завие на кравай.
За мен времето ще се завие на кравай и ще изскоча из правата му стрела.
За останалите не знам, кой череша, кой круша, кой зимна ябълка...

Цитат на: kaily в Септември 22, 2011, 09:00:56 pm

Ще отида в друга реалност, в която земята ще се промени, ще стане една добра мила планета с много зеленина, чисти реки, добри хора, светлина и любов. 

и кво, няма ли да ти е скучно на такова място    година-две и после скукааааааааааа  :wink2: Йекшън трябва да има... поне мъъъничко иначе ще стане заспала работа  :yahoo:

Никой не знае какво има там и какви са новите предизвикателства, може да са по-големи от тукашните.
 :blink:

Хело, мрази по-малко, хейтърите са винаги губещи, remember?

Идва пролет, дърветата започват да цъфтят. Различно. И по различно време.
Идва лято, после есен. Почват да раждат плодове. Различни. И по различно време.
Няма общо време за всички и всяко дърво с времето си...

И щото ме попита, аз отговорих, ма чак като си легнах, се сетих още по-нагледен отговор - бях чертала една схема за времето, което е линейно и като права линия върви, върви, па току се завие на кравай.
За мен времето ще се завие на кравай и ще изскоча из правата му стрела.
За останалите не знам, кой череша, кой круша, кой зимна ябълка...

а, ей за това ми харесват такива разговори:) - после дълго те оставят да си мислиш каквото си искаш:)

/и няма омраза у детето:) - със Слънце в Телец "силно да мразиш и силно да любиш" не му идва съвсем от вътре:) - деца, какво да ги правиш:)/

Детето мрази себе си първом, за другите не знам.
Детето е роден хейтър, ко ще слънцето му да е в мъглявината Андромеда.

Детето мрази себе си първом, за другите не знам.
Детето е роден хейтър, ко ще слънцето му да е в мъглявината Андромеда.

а, тук стои въпрос - ти що му реагираш:) - духовните науки май казваха, че откривате нещо еднакво една в друга:) - или не беше така:)

Цитат на: kaily в Септември 23, 2011, 01:13:01 pm

Детето мрази себе си първом, за другите не знам.
Детето е роден хейтър, ко ще слънцето му да е в мъглявината Андромеда.

а, тук стои въпрос - ти що му реагираш:) - духовните науки май казваха, че откривате нещо еднакво една в друга:) - или не беше така:)

Защото е несигурна в себе си. Защото вижда, че казвам истината, но не иска да си признае.

Кат толкоз знаеш Кайли, я кажи, ти обичаш ли себе си?

Цитат на: kaily в Септември 23, 2011, 01:13:01 pm

Детето мрази себе си първом, за другите не знам.
Детето е роден хейтър, ко ще слънцето му да е в мъглявината Андромеда.

а, тук стои въпрос - ти що му реагираш:) - духовните науки май казваха, че откривате нещо еднакво една в друга:) - или не беше така:)

Ако те хапе комар нощно време, докато спиш, какво правиш?

Ако те хапе комар нощно време, докато спиш, какво правиш?

аз първо имам една електрическа джаджа, която не ги оставя да ми действат:)

после, имам и един спрей/ако няма ток:)/ - подсигурена съм от всякъде:)

добре де, нали се учим на дистанцираност:) - кажи какво общо има между двете ви:) - дали пък детето не е едно Кайли преди години:) - в главните неща де:) - и то рови там, дето са труднодоказуеми нещата:)

Отношението на детето към света, останалите и самото себе си е негативно, отрицателно, отвратително.
Това е поведение на дълбоко комплексиран, ужасно уплашен от живота човек, издигащ дебели стени около себе си, сакън да не прехвръкне искра отвън в изтерзаната, разсипана, разпокъсана, изнемощяла от рани душа.

Не е добре да се толерира такова отношение, защото така детето се заравя още по-дълбоко в тинята на собствената си мизерия.
Нямам нищо против детето, жал ми е за него и се опитвам да го направя осъзнато относно вредите, които си нанася. Все по-дълбоки и по-дълбоки.
Изарвам на светло нещо, което детето не смее да погледне и затова е заровило дълбоко в земята, ама от това семе роза няма да израсте, а е започнало да загнива и има нужда от кюртиране.

дали пък всички не издигаме стени около нещо, което си е вътре в нас и ни е важно..........

нещото може да е вярата ни - за да не може никой и нищо да ни я подкопае:)

Как будто я играю с кем-то в шахматы, и он выстраивает передо мной необычайно хитрую и запутанную комбинацию – просто как настоящий змей. Он все рассчитал на 20 шагов вперед и назад, все возможности, устроив мне подлинную западню, и вдруг я ловлю самый конец его мысли.

Я вижу не шахматные фигуры на доске, а его мысль, заключенную в них – вот это хвост его змея. И я тяну за этот хвост, начиная понемногу раскрывать его замысел, его способности. Так я играю с Творцом! А Он этой игрой учит меня, как подготовить свои желания к нужному наполнению, чтобы раскрыть Его.

Если я не пройду через всю эту игру, то не стану настолько умным и чувствительным, чтобы раскрыть Его. Ведь Он и сейчас мне раскрывается, только я этого не вижу. Как маленький ребенок может стоять около шахматной доски, на которой идет игра – но что он в ней понимает?

Вся наша жизнь – это игра, в которой мы обретаем разум, позволяющий раскрыть Творца.

жал ми е за него и се опитвам да го направя осъзнато относно вредите, които си нанася.

Кайли,

откажи се бе душата    тва е кауза пердута отвсякъде!

дали пък всички не издигаме стени около нещо, което си е вътре в нас и ни е важно..........

нещото може да е вярата ни - за да не може никой и нищо да ни я подкопае:)

Не знам, АН, отдавна съм се отучила да разсъждавам толкова нашироко. Гледам да виждам само очевидното, по-надолу не слизам и не влизам с моя си ум, ако ми е писано да знам нещо, то ми се спуска. Ако не ми се спуска, значи няма нужда да правя умствени спекулации.

Цитат на: kaily в Септември 23, 2011, 02:22:02 pm

жал ми е за него и се опитвам да го направя осъзнато относно вредите, които си нанася.

Кайли,

откажи се бе душата    тва е кауза пердута отвсякъде!

е, нали си бяхме говорили наскоро за изразните средства

Цитат на: AH в Септември 23, 2011, 02:44:39 pm

дали пък всички не издигаме стени около нещо, което си е вътре в нас и ни е важно..........

нещото може да е вярата ни - за да не може никой и нищо да ни я подкопае:)

Не знам, АН, отдавна съм се отучила да разсъждавам толкова нашироко. Гледам да виждам само очевидното, по-надолу не слизам и не влизам с моя си ум, ако ми е писано да знам нещо, то ми се спуска. Ако не ми се спуска, значи няма нужда да правя умствени спекулации.

не допускаш ли, че грешно може да приемаш нещо, което уж ти се спуска?

не ти ли харесва да разсъждаваш нашироко - та ти го правиш непрекъснато:)

е, нали си бяхме говорили наскоро за изразните средства

ееей загуби ми смисъла на цялото изречение начи    ми кажи го ти същото по друг начин и да използваме него, ама смисълът да си остане същия  :confuse3:

Всичко може! И всичко е възможно.
Минах вече врмето, когато стоях оплетена като пиле в кълчища между всичките ако-то-та.
Началото на минаото десетилетие беше, кога разсъждавахме с един магьосник от клуб Магия, едно момче пълничко, къде се затри, даже името му не помня.
Че хората които са като коне с капаци, са си добре - преследват си тяхното и пет пари не дават. А ние с малко по-широкия поглед вечно стоим разкрачени, щото ако го погледнеш така, това е вярно, ако го погледнеш онака - и онова е вярно.
И тоя тротоар си е мой, ама и другия си го не давам.
И ся ко? 

Трябваше да изляза от това блато някак и да стъпя върху нещо. Е, стъпих, излязох, засега вървя върху същото нещо, какво ми предлагаш, да се върна обратно в блатото и да се чудя кой от двата тротоара е по-мой ли?

и да се чудя кой от двата тротоара е по-мой ли?

А ако сме като Гъливер в страната на лилипутите:)

Вселената е безкрайна, а ако се свържем с нея, тогава ставаме и ние безкрайни. Ще си крачим спокойно и по двата тротоара и няма да имаме нужда да стъпим с двата крака на островче или пък да престъпваме от теория на теория, т.е. от крак на крак:)
Ще сме свързани с цялото си същество с безброй еластични нишки към вселената, като еластичността им ще обслужва едновременно чувството ни за стабилност и за свобода:)
/повика ме преди време с оня личен въпрос за Франция, а сега ти се случва да ме слушаш какво мисля за това и онова:)/