Да, обаче вселената е безкрайна, ама аз съм още мъничка и слабичка и дребничка.
Едва пристъпвам в новия свят, нямам още силицата да се разпростирам навсякъде и винаги, по малко по малко, всеки ден нова стъпчица в неизвестното.

Служа си с едното краче, после с другото, ама още незаякнали крачетата, всяко нещо с времето.
Ето, разпрострях се досущ буда из небето, от единия му край до другия, протягах се на воля...и после се разболя физическото ми тяло...внимателно трябва, зад всеки ъгъл не знаеш какво те чака, неслучайно много народ се страхува да заглежда там, защото е опасничко.
Като новородено, досега съм била в корема на майка си, всичко ми е осигурено, не съм правила нищо сама, природата се е грижила за мен.
А сега съм се показала на бял свят, няколко дневно бебе, ако няма кой кърма да ми подаде, така ще си ида мърцина...докато стана способна да крача по единия дори тротоар, знаеш ли колко биберони трябва да изпия?
В оня свят човек е новородено бебе и не е препоръчително да знае много много в началото.

А иначе добре си хортуваме, тъкмо си изясняваме заедно и поотделно неясни моменти от бъдещото си битие.

това пък е една картина от Гъливер в страната на великаните:)

Ми да, мънечка съм, слабичка съм, незаякнала съм, щъпулкам, падам, ставам, щъпулкам.  :rolleyes:

и защо се включи тогава при подпалвачите:) - не е ли твърде радикално за теб:)

Подпалвачите са от тоя свят, аз прощъпулквам в горния.
Живея в двата свята едновременно, според както е положено на всяка една човешка душа.
Реагирам адекватно на обстоятелствата, така ме е учил Ошо. Не адекватно на себе си и бръмбарите в главата си, не адекватно на конструкцията, която представлява моя милост, а адекватно на конструкцията, която ми се предлага отвън.
А отвън ми се предлага винаги и единиствено -каквото повикало, такова се обадило.

викат много неща - въпросът е кога и защо и какво чуваме:)

Когато каквото трябва, това чуваме.
Отдавна спрях да губя енергия в това да се питам защо. Това е методът на науката - да пита що.
Карам по метода на магията - просто използвам явлението.
Животът е твърде къс да диря отговори, искам занапред аз да съм отговорът. 

Много хубав отговор:)

Но за идеята, да се върна пак на убиеца,  подпалвачите и на моя въпрос:)
Разбирам убиеца – цинично отношение към живота- и към чуждия и към собствения. Разбирам подпалвачите – прехвърлена е една граница и ето ти повода за реакция. И едното, и другото са лоши неща и ги осъждам, нищо, че ги разбирам.
И  ти им реагира, а аз- не. Но пък оня ден реагирах на ТИМ и Алматур, пък ти- не.
Е,  кое е това, което ни кара да реагираме на точно определено лошо.

Аз не ги осъждам.
Изобщо пробвам да следвам принципа да не съдим, за да не бъдем съдени.
Щото нищо не се случва под небето без волята Му.  :rolleyes:

Ама не мога да реагирам на всичко, дори се опитвам да реагирам на все по-малко неприятни неща, те да се плъзгат покрай мен и да не ме засягат, много нещо вече отхвърлих, но още остана...лошо-добро...в краткосрочна, дългосрочна, средносрочна перспектива, а ако обърнеш нещата от друг ъгъл?

А, ей в обръщането на нещата под друг ъгъл.... – от една страна не трябва да съдим, но пък от друга трябва да изберем позиция, защото тя дава силата /това има общо с другата тема за волята и силата/.
Докато сме на земята, стремим се към равновесието и центъра, но на практика се люшкаме в противоположности или обикаляме около центъра.

Ми аз се стремя само едно - да пазя равновесие в собствения си център.
Пък външно как изглежда - дали се люшкам или не, ми е все тая.
Важното е да пазя равновесието в собствения си център и непрекъснато с това се занимавам. Това ми е и позицията.

Дайте ми опорна точка и аз ще обърна земята...а опорната точка не се дава, тя се изгражда и е вътре в нас, всеки трябва да си я съгради. И после нема грижи... :rolleyes:

Знаеш ли, има нещо съмнително в тоя център.........защо ни е преобръщаме земята..........
Няма ли да е скучно само в центъра.......
Казваше по-нагоре, че реагираш на външните стимули, че ти си отговорът........
А ако приемем, че ние сме навсякъде - че сме в центъра, и по периферията, и вътре;  че сме едно с убиеца и подпалвачите; че не сме само отговор, а въпроса и отговора /всъщност, никога не задаваме въпрос, без вече да имаме отговор/..........
Ако сме отговор, ние не творим живота си – просто реагираме на задачи, на предизвикателства.....е, вярно, можем да реагираме много точно, много печелившо, но това няма да промени факта, че ще живеем в действителност или реалност, в която друг е водещ.........- а това не е естественото и нормално състояние...........

Ако сме отговор, ние не творим живота си

Точно обратното е, творим живота си, само когато се превърнем в отговор. Тогава и спираме да задаваме въпроси. А след като спрем да задаваме въпроси, очевидно вече нямаме и съмнения.

Аз нямам съмнения. Ти имаш. Но щом така ти харесва, нищо лошо. Обаче аз нямам намерение да проимам съмнения, независимо колко съмнително ти изглежда това на теб. 

Пиши го умрял човек /не точно физически:)/, ако престане да се съмнява и вече всичко си знае:)

Нищо не знам, но това не ме изпълва със съмнения.
Бебето нищо не знае и не се съмнява.
Децата са невинни, защото хем нищо не знаят, хем не се съмняват.
Станете като децата и ще влезете в царството Божие ... вече не смея да цитирам, щото онова не спи. 

Станете като децата и ще влезете в царството Божие ... вече не смея да цитирам, щото онова не спи. 

Това пак си беше цитат. Ама като не цитираш как ще пишеш? Способна ли си да пишеш без да цитираш?

Бебето нищо не знае и не се съмнява.
Децата са невинни, защото хем нищо не знаят, хем не се съмняват.

Децата опознават света първоначално чрез инстинкти и рефлекси /не е изключено да проверят какво има в контакта междувременно:)/.
По-късно, като почнат да се осъзнават, включват в арсенала си въпроси и съмнения:)
/въпросите- търсене на информация ; съмненията- търсене на логика/

какъв е тоя твой вкус към статика:)- ту само в центъра да стоим, ту да не порастваме и да си стоим деца:)

Точно обратното - децата са непрекъснато в движение и светът за тях е непрекъснато нов. Децата са живи, пораствайки, те губят живот и се превръщат най-често в скучни хленчещи или философстващи възрастни.
Децата виждат всеки ден като нов и различен.

Логиката и съмненията изобщо не са признак на израстване.

Дай да не се фиксираме само върху абстракции, защото ще се вкараме в задънена улица:)
Отричаш еволюционното развитие на човек от раждането до смъртта? Отричаш емпиричното и логичното знаене? От къде идва знаенето при човек на тоя свят?

Не аз, Сократ го е отрекъл.
Спори с него, аз не знам толкоз, че да оспорвам и отричам, аз нищо не знам.  :rolleyes: