Значи, човек да си замълчи тук-там, се налага на всекиго. Айде сега, кажете си, така е.
Мен лично 90% от хората, които срещам, не ме интересуват почти изобщо, и кво сега - да фана да посочвам на всеки недостатъците му, да му ги поправям, да му люсвам истината в очите? Нема смисъл и нужда никаква. Леко и повърхностно отминавам с лека усмивка (не иронична, а като добре възпитан човек). Така че едно ти можеш да наричаш лицемерие, или безгръбначие, или както искаш там с отрицателен знак, аз пък - обикновена любезност и добро възпитание.
Разбира се, ако ще се държим като селянки на Женския пазар, може и да се хванем за косите и в буквалния смисъл. Ама не ми е по вкуса.
Между другото - от тия откровените простачки, на които всяко едно неодобрение е изписано в очите, можете да срещнете на всяка крачка. Идете в коя да е администрация, или влезте в 2-3 магазина - все ще срещнете някоя.