In the beginning
there was my face-off with God and Adam
I refused to serve His will
I refused to tend the Garden clad only in my hair
I refused to bathe with the animals
I refused to be put on my back
instead, I sleep with the demons
I travel through mirrors, through night
I fly with the screech owl and the bat…

You accuse me of these witchcrafts
(banished me from Eden
when I whispered His name
from my heat into the balmy breeze)
so I live through others
my insides are warm, fiery
to the touch
I wed through adultery
I conceive through murder
I love as you forbid your daughters to do the same
sin is my life
sin is my pathway to the world.

 

Интервю с Ханелоре Траугот в “Астрология днес” 70/26
“Лилит”

Превод от немски


Интервюто се повежда от Сибил Гланцман (S.G.) и Армандо Бертоци (A.B.).

S.G.: Ханелоре Траугот, какво Ви е подтикнало към по-задълбочено изучаване на Лилит?
Hannelore Traugott (с колебание): Claude Weiss ми представи тази “дама”. Той ми разказа за книгата на Joelle de Gravelaines "Lilith - Der Schwarze Mond" (“Лилит – Черната Луна”). Направо се почувствах като ударена от светкавица, усещането бе напълно ирационално.

S.G.: Има ли някаква връзка с Вас?
Traugott (отново колебание): …Както казах, не мога да го обясня и не намирам никаква рационална причина, която ме е подтикнала веднага да се гмурна в темата за Лилит. Като първа стъпка, разбира се, си набавих ефемериди на Лилит, за да я идентифицирам в собствения си хороскоп най-напред. И след това първо “запознаване” имах и много специално изживяване с Лилит…

 S.G.: И какво беше то?
Traugott: Това се случи нощем в една хотелска стая, бях в напълно будно и осъзнато състояние. Тогава започнах да записвам всичко, което ми мина през ума като “усещане” за Лилит… След тази нощ започнах да разпитвам всичките си познати, с чиито натални карти разполагах до този момент, за изживяванията им в сферите, засегнати от Лилит в хороскопа. Много съм благодарна на тези хора за честността, с която те ми повериха тази информация. И колкото повече доказателства намирах за това, че Лилит работи в проучването, което правех, толкова повече ставаха кризите, през които минавах.

A.B: Какво за кризите?
Traugott: Все повече се запитвах дали всичко, което правя, не е просто едно “самовнушение”.
A.B.: Съмняваше ли се в своето изследване?
Traugott: Има нещо важно, което държа да кажа във връзка с това проучване. Въпросът тук е “през каква възприятийна призма разглеждам дадено нещо?”.

А.В.: Била си като в лабиринт, което пасва на Лилит и нейната природа. Как успя да излезеш?
Traugott: След като бях организирала първите си семинари, посветени на Лилит, получих много положителни писма, чиято подкрепа ме направи по-уверена в това, което правех. Хората ме убедиха в това колко развълнувани се били почувствали след  първото си “запознанство” с Лилит по време на семинарите и че съм успяла да нацеля “точното място” в хороскопа… Все още продължавам да получавам много развълнувани писма от хора, прочели моята книга.

А.В.: За какво изобщо е нужна Лилит в астрологията?
Traugott (смее се): Еретик! Това, което ме убеди, че символиката и значението на Лилит в астрологията наистина имат основание да съществуват, не беше само моя лична фантазия, а бе резултат и следствие на многобройни разговори с други астролози, и най-напред с Claude Weiss, който, както се знае, има богат опит и постижения в изследването на Лилит.

А.В.:  Какво за теб обаче – астрологически погледнато – е най-същественото и заема централно място в темата за Лилит?
Traugott: Работя активно със символиката на Лилит в хороскопа, вероятно на същия принцип, който важи и в работата с осите. При това в процеса на работата си с оста Лилит-Приап по същия начин като в случая с нодалната ос успях да стигна до заключението, че тези две “точки” се явяват важни фактори в астрологическата интерпретация, чиято тематика вероятно може, по един или друг начин, да се проследи някъде в хороскопа, но не в смисъла, в който се разглеждат Лунните възли. Тези две оси се явяват, така да се каже, своеобразни пресечни точки, в контекста на които двете срещуположни теми биват свързани и централизирани.

А.В.: Може ли да се работи без Лилит?
Traugott: Разбира се (смее се). Не се чувствам призвана да мисионерствам!

А.В.: Както е известно, има хора, които се занимават отдавна с астрология, но не приемат ролята и значението на Лилит в астрологията. Какво ще им кажеш?
Traugott: Това изобщо няма никакво значение! Но е наистина важно това веднъж да се каже! В този смисъл всички ние непрекъснато се променяме. И всеки от нас има различен подход към нещата. Това ще означава, че някои ще са по-склонни да приемат Лилит, защото нещо в тях ще резонира с нея, и тези хора могат добре да работят с Лилит и да я използват в практиката си на астролози. При всички положения при мен нещата тук стоят по този начин – за мен Лилит е “ключ”.

А.В.: Защо обаче при някои Лилит предизвиква неприятни и отблъскващи чувства?
Traugott: Когато разглеждаме динамиката в една карта и на конкретно избрани теми в нея, трябва да имаме предвид, че Лилит, Черната Луна, в голяма степен се свързва с  потиснати и изтласкани в подсъзнанието теми и неинтегрирани съзнателно измерения на нашата психика, които биват провокирани и пробудени. Тук според мен на преден план застава темата за “изкупителна жертва”, за един вид “оттегляне”…

А.В.: Името “Черна Луна” същевременно подразбира и нещо тъмно, може би дори негативно, което…
Traugott: …какво е личното ти възприятие на Лилит?

А.В.: И аз се чувствам завладян… и, вероятно, най-вече от “тъмната” й сила. И въпреки това за повечето хора “черно” е синоним на негативно.
Traugott: Именно! Но ако сме склонни да разгледаме Лилит в друга перспектива, това свързване на “черно” с “негативно”  би трябвало да ни накара да се замислим дали в действителност е така. И защо черното винаги трябва да бъде само негативно? Обичам черно! Черното има и своята светла страна.

А.В.: Тук ми прави впечатление ударението върху “потисната женственост”. Ако го разглеждаме в исторически или обществен план – по времето на първите астрологически изследвания на Лилит – темата за еманципацията на жените става особено актуална през 60те и 70те години на ХХ век. Какво е твоето виждане тук?
Traugott: В сегашна перспектива вече не бих интерпретирала Лилит по този начин. Това виждане за Лилит по-скоро би паснало на периода преди 10 или 15  години.  Вярвам, че когато нещо, което е било потискано, излиза на фокус и бива преекспонирано, в началото то може да прояви и деструктивните си страни, което предизвиква фрустрация. В този смисъл моето виждане е следното: приемам феминизма, но не и в степента, когато той бива преекспониран… Разбираш ли?

А.В.: …че отново се получава “разцепване”?
Traugott: Да. Днес повече не мога да говоря за “потисната женственост”, приемам го повече като “качество”, като “Ин-енергия”. Станах и много внимателна и предпазлива при дефиниране и съотнасяне на качествата към “мъжки” или към “женски”, защото това води до едно “полово ориентирано” мислене, което се опитвам по-скоро да избегна.

А.В.: Впрочем, не добива ли Лилит все пак различно “звучене” в една мъжка карта в сравнение с  женска?
Traugott: Да, абсолютно. От гледна точка на възприетите “роли”.

А.В.: И в какво се състои тази разлика?
Traugott: При мъжете често е налице съществуването на една фантазия, имагинерна представа за Лилит, свързана едновременно и с привличане, и с отблъскване /отхвърляне/. От една страна Лилит им напомня за нещо демонично и събужда – образно казано – страха от кастрация.
От друга страна Лилит е въплъщение на “истинска жена” в представите на един мъж и копнежа му по цялостност, символично “завръщане” и сливане, поглъщане, което от своя страна поражда страхове, често и съвсем неосъзнати, в неговата психика.
Дори често забелязвам, че някои мъже по-лесно и бързо влизат в “досег” с измеренията на Лилит от жените. Може би това се дължи на факта, че сме по-склонни да търсим и проучваме това, което ни е непознато и идва “отвън”, защото събужда желание за “овладяване” и “проникване” като един еротичен акт. Неслучайно, например, много повече от известните майстор-готвачи са мъже, а не жени… При жените, напротив, Лилит често събужда някои защити, особено ако са силно повлияни и доминирани от възприетите и запазени в обществото традиционни роли и условности. Лилит по никакъв начин не може да бъде свързана с майчинска фигура (б.прев.: въпреки че в митологията Лилит дава живот на безбройно демонично потомство) – онази грижовна мама, за чиито топли прегръдки копнеем... Лилит е сексуална жена. За да бъде интегрирана Лилит като измерение в женската психика, първо е необходимо жената да намери достъп към собствената си мистерия. В този смисъл се получава обръщане на копнежа към проникване и сливане навътре, към собствената си същност, а не тази на отсрещния, както е в случая при мъжете, което насочване към дълбините на Аза е много по-трудно от огледалното отразяване на “Ти”. Това прави нещата доста по-комплицирани…

S.G.: …защото жената идентифицира “тъмното” със самата себе си, докато мъжът среща Лилит отсреща, във външния свят, където той може да я завладее?
Traugott: Да, точно. Лилит символично представя и отношението ни към собственото си тяло. Тя ни призовава да открием и опознаем в дълбочина пола на отсрещния (б.прев.: тук умишлено не го превеждам като “срещуположен пол”) и в този смисъл има нещо мистично и вълнуващо в нея. Или поне така са обусловени “ролите” ни в обществото, в което живеем.

S.G.: Лилит също така представя и тъмните аспекти на човешката психика. Къде виждате разликата й с Плутон?
Traugott: За мен Плутон преди всичко е властелинът на отвъдното, той е Хадес и съществува в зоната на сенките. Лилит обаче там не е по своя воля, а в символично “изгнание”…

А.В.: …която в зоната на сенките всъщност е на погрешно място?
Traugott: Да, Плутон се свързва с темата за сенките, той е Господарят на Отвъдното. За Лилит не може да се направи обобщено заключение, че е изцяло приобщена към този сенчест свят. Митът представя Лилит като човешко същество в Райската градина, което впоследствие бива прокудено в зоната на сенките. При това Лилит не само е била изгонена, тя напуска Еден доброволно. Тя не е “бедната жертва”. Между другото, във връзка с Лилит бих искала да говорим не само за “сенки” и “мрак”; по-добре би било да си поговорим за нея като олицетворение на Несъзнателното. Или може би още по-добре като за нещо съществуващо, загубило форма. Лилит се свързва с онази сфера на човешкото битие и съзнание, което няма конкретно измерение и форма. Ако искаме да осъществим връзка с Лилит, трябва да се питаме в каква форма да бъде въплътена тя. В този случай няма готови рецепти. Всяка рецепта би се превърнала в “кастрация” и “предателство” в контекста на темата за Лилит.

А.В.: Пробвали ли сте да осъществите връзка с Лилит посредством картини и изображения?
Traugott: Да, но тук рискуваме да се озовем в изключително ирационално измерение, което не подлежи на логично обяснение. Начинът, по който всеки от нас може да си представи Лилит, въплътена в конкретен образ, зависи в голяма степен от това по какъв начин възприема картините от собственото си несъзнателно като огледално отражение на Сянката…

А.В.: …и като скрито и мистериозно измерение на женствеността?
Traugott: Да. И това е една от причините, че Лилит играе извънредно важна роля в темата за отношенията. По време на консултациите си се убеждавам в това все повече и повече – и най-вече при мъжете. Често се питам защо мъжете са склонни да разказват и споделят толкова интимни неща – и това понякога е наистина сензационно!

А.В.: И на какво се основава според Вас?
Traugott: Мисля, че при Лилит може да се говори и за страха на мъжете, понякога неосъзнат, от женския пол. За мъжете това е като “завръщане у дома” , когато научат, че този страх е насочен спрямо противоположния пол и “различността” му. И понеже този страх рядко подлежи на свободно и открито обсъждане, те продължават да го носят дълбоко в несъзнателното, тъй като при мъжете преобладават и други очаквания.

S.G.: И по този начин Лилит може да се разглежда и като “освобождение” за мъжете?
Traugott: Да, разбира се! Не ми харесват изобщо  позиции от сорта “Лилит се завръща, да бъде волята на мъжете!”. Бих искала да Ви помоля да не разглеждате нещата през тази призма. Но същевременно не искам да подценявам и феминизма. В този смисъл понякога бивам погрешно разбрана от жените, които ме питат: “Да, но не беше ли тогава феминизмът напълно безсмислен?”. Разбира се, не! Обаче разглеждам феминизма като своеобразна подготовка към онези предизвикателства, срещу които се изправя жената днес, а също като една необходима крачка напред по пътя на развитието. Равнопоставеността на половете се явява задължителна предпоставка за съществуването на зрели отношения.

S.G.: В този смисъл не се ли пренася ролята на “изкупителна жертва” директно върху мъжете?
Traugott: Да, и тук вече важи старото схващане за “горе и долу”. Смятам, че в случая печелят и мъжете и жените, защото и двата пола се ‘освобождават’ чрез Лилит.

S.G.: Сама по себе си тя съдържа нещо освобождаващо, чувството за извършен грях, което ни кара да се чувстваме виновни по един особен, неосъзнат начин…
Traugott: Да, тове е неразделна нейна част. Когато се опитваме да разбулим и изкараме от зоната на сенките нещо полуосъзнато и все още неподложено на дефиниция и оценка, ефектът често е освобождаващ и нещата биват изкарани от мрака на подсъзнанието и видяни в друга перспектива на светлина. Но тук трябва да бъдем особено честни и най-вече спрямо самите себе си, като отговорим на въпроса “Мога ли да понеса гледката, която пораждат нещата, изплували от “зоната на здрача” на дълбокото несъзнателно, или ще прибегна пак до самозащита?”. Нещата от най-дълбокото ни подсъзнание могат да ни накарат да се почувстваме като вкаменени от погледа на Медуза Горгона…

S.G.: От една страна искате да говорите за Лилит като символичен образ, архетипна сила, а от друга страна държите да хвърлите повече светлина върху темите за Лилит. Това не е ли противоречиво?
Traugott: Не смятам, че е така. И това е парадокс. Не мога да твърдя със сигурност какво се случва, например,  при  транзитно преминаване на Лилит. По време на един транзит на Лилит през Венера може да ми се случи чудесна и вълнуваща среща, която да ми донесе, дори и за кратък миг, нещо, по което съм копняла и което ми е липсвало. Впоследствие това, което ми е липсвало, става толкова силно осъзнато, че ме кара да възприемам “огледалото” на Лилит като нещо толкова прекрасно. Но огледалото на Лилит може да донесе и силна болка и фрустрация, например в случай, когато изживяваме потискащи, контролиращи и “кастриращи”  отношения или връзка, в която е налице силна “игра на власт” – тогава “гледката” в огледалото на Лилит може да бъде много болезнена. Въпросът тук е много прост: “Ще застана ли отново на страната на обвиняващия като прехвърля вината върху отсрещното “Ти”  или ще допусна това да се случи веднъж, след което ще си взема поука”.

А.В.: Тогава – сбогом, проекция?
Traugott: При Лилит винаги става въпрос за това да приемеш себе си; повлияни от нея, ние често изживяваме една имагинерна “реалност”, едно нарцистично “заболяване”, предизвикателство, едно “себеотражение”, за да опознаем по-добре и по-отблизо истинската си същност. Тук става дума за истината: способен ли съм да понеса видяното през собствените си очи в огледалото на Лилит, без да пречупя и проектирам гледката върху отсрещната страна? Понякога, като се гледам сутрин в огледалото, се стряскам и си казвам – “За Бога, сега всичко е отвъд”… (смее се).

А.В.: А когато демонът се втренчи в теб от огледалото… и на мен ми се е случвало.
Traugott: Тук става реч за това да понесем собствения си поглед в огледалото и да си кажем “Това е наистина болезнено, но…” (с колебание).

А.В.: …но все още го понасям?
Traugott: Да. И щом все още го понасям, значи първата крачка вече е направена.

А.В.: Това, което съзираме отсреща в огледалото, отразява нашето несъзнателно. Ти го свързваш с едно от “измеренията” на Луната. В този контекст как би описала връзката между Луната и Лилит?
Traugott: Мисля, че колкото по-силно сме повлияни от лунната “роля”, толкова по-трудно ще е да се подходи към Лилит. Но в този случаи ми е трудно, както сигурно вече сте забелязали, да дам “рецепта”. Думите всъщност са в противоречие с принципа на Лилит, подобно на Нептун – когато един принцип бива дефиниран и добива конкретна форма, част от съдържанието му безследно изчезва и се губи. И това е една от трудностите във връзка с Лилит.

А.В.: И за да опростим нещата – би ли казала, че Лилит е 11-та планета?
Traugott: Не. Тя не е планета.

А.В.: А би ли свързала откриването на Лилит с преминаването от епохата на Рибите в епохата на Водолея?
Traugott: Все още не съм се замисляла върху този въпрос. Очевидно е, че началото на нова епоха първо изисква  поглед в ретроспекция и преразглеждане на “изкупителните жертви” на старата епоха, в противен случай ще рискуваме да посторим живота си върху хлабави и изгнили вече основи.

А.В.: Свързваш ли Лилит с конкретен зодиакален знак?
Traugott: Не.

S.G.: Да разглеждаме Лилит подобно на нодалната ос?
Traugott: Да, разглеждам Лилит като ос и като динамика по линията на тази ос, която е носител на важна информация.

А.В.: Как би описала тази ос?
Traugott: В тази връзка разглеждам Лилит в аналогия със змийската опашка. Все някъде и по някакъв начин тази тема е ‘изтласкана’ в хороскопа. Оста Лилит-Приап може да бъде символично представена и като дърво, и като жезъл, и като опашка, която се издига или залязва. Оста е двуполюсна – от едната й страна има “сблъсък”, а от другата – “отблъскване”; от едната страна голямо “сляпо петно”, вакуум, отричане, отхвърляне, от другата й страна – разцепване, проникване, връщане към отхвърленото…

А.В.: Игра на полярности?
Traugott: Често ни се случва да се връщаме към определени теми и да ги повтаряме подобно на змия, захапала собствената си опашка. И да разчупим затворения кръг като го превърнем в спирала ще е най-доброто за нас!

S.G.: Понастоящем наричаме контрапункта на Лилит  “Приап” – бихте ли ни разказали нещо за това?
Traugott: Подхождам към Приап, базирайки се на митологичната му символика; свързвам го донякъде с Дионис или с Ерос – митологични образи, които имат силна връзка с архетипа на женствеността… с плодородието например. Приап, ако го разглеждаме от гледна точка на разделението на половете, е срещуположният полюс на Лилит. А Дионис е едно андрогинно божество, което презентира едновременно двата принципа – и мъжкия, и женския. При всички положения тук е застъпена темата за полярностите, андрогинността и цялостта. Затова възприемам тази ос в хороскопа като силно еротизирана…

A.B.: Андрогинност и цялостност за теб означават и равнопоставеност на половете?
Traugott: За мен това е много важно! Тази точка в хороскопа дава възможност за равнопоставеност. Натрупаното напрежение се трансформира в тласък да бъдем креативни…

А.В.: И ако разгледаме тази биполярна точка и в контекста на еротиката, стигаме до темата за връзки и отношения. Вярваш ли, че е възможно да има равнопоставеност във връзките?
Traugott: Искам да вярвам. И вярвам. Но това е копнеж и на двата пола. Или?

А.В.: Да се надяваме… Тук се сещам за поетесата Ингеборг Бахман. Познаваш ли я?
Traugott: Да.

А.В.: В нейното творчество се усеща силно присътствието на Лилит – в разказите малко, а също и в “Малена”, особено в средната й част, където тя напълно потъва в Лилит-тематиката. Ингеборг Бахман не е вярвала (повече) в съществуването на равнопоставена връзка между мъжа и жената…
Traugott: Мисля, че различността на мъжа и жената също е важна. Лилит поставя под съмнение райската хармония: понякога се налага да поставим под въпрос и да жертваме хармонията, за да стане възможно развитието. Когато говоря за възможна хармония между половете, в този смисъл мисля, че именно различността бива подчертана и подсилена, но по начина, който предполага интеграция и сливане на полярностите…

А.В.: Говоря за борба за власт във връзката.
Traugott: Разбира се, когато е налице това взаимно “самозахапване”, борба за надмощие, игри на сила - “кой ще е горе, а кой долу”, ефектът е много неприятен и деструктивен. Вместо да кажем на партньора “Прекрасно е ти да си доминантният, и на мен ми харесва!”, в такава връзка взаимната преданост е съвсем различна, а също и приемливостта… Атмосферата в такива връзки е далеч от звъна на райските камбанки.

А.В.: Звучи добре да кажем на другия, че намираме неговото надмощие за чудесно… хм… само че в митологията Лилит изяжда децата. И за мен това означава, че този принцип може да бъде много разрушителен.
Traugott: С поглъщане на деца се сблъскваме и при Сатурн, но нали няма да изтръпнеш, ако изрека думата Сатурн…

А.В.: Добре, но ако чуя думата “кастрирам”,  вероятно вече бих могъл…
Traugott (смее се): Кастрацията отново се свързва със страха на мъжете от жената.

А.В.: Струва ми се, че се опитваш да представиш Лилит като много позитивна.
Traugott: И тя е.

А.В.: Не само. При Плутон, например, също всичко може да бъде представено позитивно.
Traugott: Окей, добър пример. С Плутон имах подобни изживявания като с Лилит, и много болезнени. И тук винаги се изправяме пред въпроса как, с каква нагласа приемаме болката. Прогресивно или регресивно? Ако я приемам и понасям – като онзи поглед в огледалото, за който вече бяхме говорили, - по този начин е възможно болката да бъде използвана в качеството на символичен “сърф”, който да ни даде тласък и устременост към новото, градивното.

А.В.: В една консултация наистина можеш да го кажеш, но вероятно това няма да помогне на някой, който е потънал в болката си. Болката може да бъде много разрушителна, ако не можем и нямаме силата да я понесем.
Traugott: Благодаря! Това е важен момент. Болката може да бъде разрушителна, когато не я понасям.

А.В.: Това, което аз имам предвид е, че в условията на една астрологична консултация това е прието. Само че това може би не е достатъчно. В случай, ако човек наистина се е озовал в трудна ситуация – например връзката му се намира “в задънена улица”, въпросът тук не е да открием слабите места и пукнатини в отношенията, а дали можем да го подкрепим в неговата болка? Това означава близост и споделяне.
 Traugott: Астрологичната консултация не е терапия (б.прев.: макар че може да има и такъв ефект) и също така не е заместител на един искрен разговор с любимия човек по наболелия проблем. Определянето на разумни граници тук е много важно, но не винаги лесно. При астрологична консултация можем да бъдем полезни на един наранен човек, ако и ние познаваме добре и приемаме собствената си болка. Тук има нещо сродно. Да се признае болката е важен момент, който има връзка и с Лилит. Не става въпрос за това бързо да елиминираме болката, а да я понесем. А също и да приемем собственото си безсилие, като по този начин усещаме властта си и я използваме по-отговорно. По-скоро го изживявам като нещо пробуждащо и излекуващо да погледнем заедно в “огледалото” и да приемем болката.

А.В.: Ти го свързваш със своеобразен “сърф”, но не се ли получава, че свикваме с болката и започваме да я приемаме и да живеем с нея като с нещо нормално?
Traugott: Не си представям Лилит по този начин. Просто мисля, че този “сърф” ни помага да се задържим на гребена на вълната вместо да потънем в бездната на болката.

S.G.: В края на краищата Лилит-Приап е и много витална ос. Вероятно тази жизнерадостност не е възможна без да се опознае срещуположния полюс?
Traugott: И аз мисля така.

А.В.: Да се върнем назад към темата за отношенията – смяташ ли, че в случай, когато са налице двойнствени отношения, Лилит се явява като “Кутията на Пандора”?
Traugott: Появата на Лилит кореспондира, в което съм наистина убедена, с възникването на нови форми и измерения във връзките, в това число също и с по-високата степен на приемане на хомосексуалността и със схващането, че ние също можем да постигнем реализация на копнежа по цялостност в сексуалните си връзки.

А.В.:  Установила ли си нещо специфично и забележително по време на консултациите си във връзка с  Лилит-теми и хомосексуалността?
Traugott: Забелязах, че при мнозина хомосексуални индивиди Лилит често има доминантна позиция в картата, а също и при бисексуални; често се случва да се намира в първи дом (б.прев.: което само по себе си не е достатъчно като условие).

А.В.: Това ли е рецептата?
Traugott (смее се): Не. Бих искала още веднъж да подчертая, че трябва да имаме специална нагласа спрямо Лилит. Това означава, че можем да я опишем само условно, а истинската й същност се опознава при по-близък “допир” с нея. Все едно да пробваме да опишем оргазма без да сме го усетили като изживяване. Просто се отказвам да давам точни и конкретни описания на Лилит или рецепти как да се ‘справим’ с нея, без да сме я ‘докоснали’ и изживяли като индивидуална и много интимна опитност.

Статията в оригинал се намира тук: http://www.lilith.at/


* * *
does this mean I must be exorcised
through your pretty trinkets,
marvelous amulets
the three angels can do nothing
though I leave of my own free will
I do relish my flight
my creation of so much darkness
to combat the glaring light
--just look into my eyes--
do you see me
do you see through me
do you see at all
but I see you…

Лилит и Приап – борба за надмощие


Напоследък е модерно да се говори за все по-многобройни и все по-хипотетични небесни “тела”. Аурата на енигматично очарование и екзалтиран ентусиазъм съпътства и астрологичната Лилит и се проследява в нейната интерпретация в картата или, по-точно, опитите да бъде дефиниран и вкаран в определени рамки нейният символизъм в хороскопа. Почти всеки, който поне малко е навлязъл (и потънал) в необятната “джунгла” на астрологията, говори за Лилит. Дали е илюзия, блян? Какво иска да ни “каже”, за какво е “дошла”? Феминистките екстатично прокламират важността на архетипната “първична женска сила”, “силата на Великата Майка”. Но да спрем дотук с феминизма.
Черната Луна се интерпретира и като “Майката Земя”, “майчина утроба” или “онова тайнствено и далечно кътче във Вселената”, от което сме дошли тук и което ще ни погълне. Все още живеем в патриархално общество, в което “първичната женска сила” се схваща и разбира като безсилие и зависимост. Затова и Лилит е прието да се свързва с табуираните теми, със симбиоза и зависимост, с ролята на “изкупителна жертва”, нараняване, болка, отхвърляне…

Какво да правят мъжете с феминизацията на Лилит? Ако Лилит в женска карта е “сила”, какво е тя в мъжка карта? Жена, която осъзнава силата си, но не умее да я използва адекватно и “по предназначение” е опасна и деструктивна, и най-напред за самата себе си. Още по-опасна обаче е жената, която осъзнавайки властта и силата на влиянието си, внася разрушение и фрустрация в живота на другите – “целта оправдава средствата”.
Какво правят мъжете като срещнат такава жена – “la femme fatale”? Образно казано, подвиват си опашките!
И неслучайно като символичен “антиполюс” на Лилит, като нейна полярност в полезрението идва нейната “опашка”. Joelle de Gravelaine, пионер в изследванията на астрологичното влияние на Лилит, нарича нейната допълваща полярност “опашка на Черната Луна”. Лилит, Черната Луна, е едната полярност, Приап е другата, символичен “антипод” на Лилит – и взети заедно, те се явяват два взаимно свързани и допълващи се полюса.
Кой е Приап? В античната митология Приап е персонификация на малазийския бог на плодородието, символично представен с мъжко “достойнство” със забележителни размери. Само си представете - мъжко “същество” да е бог и символ на плодородието! И именно тук се разчупва табуто.

Да не забравяме обаче, че изворът с древни традиции и вярвания е отдавна и напълно потънал в забрава из нашите географски ширини. Ако се позоваваме на древногръцката митология, семето на Уран се явява символ на “оплодителна сила” – както целенасочена, така и първична, спонтанна, извираща без конкретна цел (силата на Ерос), а Змеят опложда Космическото Яйце, Хаосът се разпръсква и ражда Вселената, Всичко Съществуващо. И двата архетипа са мъжки, да не говорим за това, че в древността Лунният Бог също е бил с мъжка природа.

Да се върнем пак към астрологията и да отговорим на въпроса какво означава и с каква символика се свързва според Joelle de Gravelaine “опашката” на Черната Луна?

- “Черната Луна се свързва с ограниченост, опашката на Черната Луна – с неограниченост”;
- “Опашката на Черната Луна е като лавина, разширяване, експанзия”;
- “Опашката на Черната Луна е насочена в посока към Черната Луна, като символизмът й еднозначно се свързва с целенасочеността на мъжката ерекция”;
- “Опашката на Черната Луна като символично “махало” – шеговито, но същевременно доста банално сравнение.

Призивът е отново към съюзяване и интеграция на полярностите, към осъзнато приемане на  “антипода” и неговата отразяваща функция като необходима и важна съставна част на цялостта.
Астрологически погледнато, опозиторната двойка Лилит-Приап сочи къде намира манифестация тази потисната и провъзгласена за “табу” първична женска сила заедно с противоположния си полюс, представящ принципа на плодородието, потентността и виталността. Символична манифестация на “неизчерпаемата” сила и виталност на Приап е и нашумялото в днешни времена “суперхапче” Виагра.

Изясняването на астрологическата и психологическа роля на двата противоположни полюса щеше да е опростено, ако представим Лилит само и единствено като “антипод” на Приап и като “майчина утроба”. Някои автори свързват Лилит със съзвездието Козирог като кардинален земен знак, който според тях символично представя архетипа на “Великата стара и мъдра майка”. Доколко ще е логично и обосновано да свържем Приап със знака Рак? По какъв начин се свързва “опашката” (фалосът) с Рак? Отговорът най-вероятно е известен на всеки, но в повечето случаи не е тема за публично обсъждане. Ключът тук е “уязвимост”, а кой знак се свързва с изграждането на защитни стени и черупки и кой ги използва по-добре от Рак?
И докато Лилит се свързва с “борба”, Приап е “освобождаване” (на напрежението).

Предвид точната си опозиция към Лилит Приап би трябвало също да се вземе под внимание в хороскопа, ако разбира се сме включили тези “обекти” в системата от фактори, които заслужават внимание при анализа на картата. И докато Лилит се свързва с упорита и отчасти потисната борба за признание на нейната значимост, също толкова важно е да отбележим и точката на напрежение, “опашката” на Лилит. В качеството си на противоположен полюс на Лилит, Приап ни сочи къде и по какъв начин, с какви “средства” се освобождава натрупалото се напрежение. При неспособност за адекватна интеграция на принципа на срещуположния полюс напрежението, което се генерира, може да бъде трансформирано в себеусещане и себепредстава за “издигнатост”, символично представени като хипертрофирало и с извънредно внушителни размери мъжко “достойнство” (Супер Его или някои още го наричат “хиперболизация на Егото”). По тази начин, например, Приап (опашката на Лилит) на МС може да ни даде усещане за важна и уникална по своята значимост “мисия”  да постигнем или да направим непременно нещо забележително и велико. Тук решението е да не се зацикляме, фиксирайки се върху представата си за “желана насока”, а да приемем тази точка като своеобразна разтоварваща “клапа” за намаляване на налягането в  “системата”, или за изпускане на натрупалата се “пара”.
В митовете Лилит бива изгонена от Райската градина и заклеймена като вещица, зъл демон, succubus заради непокорността си и независимия си свободен дух, като отказва да се подчини на Адам и да заеме пасивна поза/роля. Патриархалното общество налага изискване за подчиненост и зависимост на жените, вследствие на което привидната им пасивност  се превръща в коварно оръжие – и не само за прелъстяване и съблазън, но това е типично “Евина” роля.

“Магията” на плодородието е територия на Приап, той е олицетворение на потентността и виталността, и по този начин “ролята” на Лилит става донякъде пасивно-рецептивна. В астрологически контекст Лилит не е активна сама по себе си и като изолирана “точка” в картата, но бива проявена в “симбиоза”, тоест като се захранва и черпи енергия от друга планета, с която е свързана.
Някои автори свързват Лилит (като архетипен образ) със знака Скорпион и Водолей. Тя няма знак на обител и екзалтация, въпреки че нерядко се правят опити от представителите на руската астрологична школа и от последователите на Павел Глоба  да определят знаците на “сила” и на “слабост” на Лилит, Селена и Хирон.

Приап, “опашката” на Лилит, не може да бъде свързван еднозначно и категорично със силния пол. Като антиполюс на Лилит той оказва влияние върху психиката и на мъжете, и на жените. Неслучайно Черната Луна и Приап образуват една свързана ос, включваща двете страни - “тъмна” и “светла” - на едно цяло; те не са две изолирани една от друга и откъснати точки. Принципът на полярностите обединява, съюзява, сплотява чрез разграничаване на дуалностите. При опозициите ние гравитираме ту към единия, ту към другия полюс, докато не бъде намерена “компромисна” точка на равновесие и баланс.
Конкретно това означава за нас следното: ако черната богиня ни се стори твърде властна и тъмна и напрежението ескалира, можем да сменим посоката като се обърнем на 180 градуса и насочим вниманието си към нейния мъжки вариант – “опашката”, представен в най-различни измерения, който в течение на хилядолетия се явява като символ на сила и власт и мотивира хората да издигат устремени към небето църковни камбанарии, минарета на джамии, небостъргачи и да създават ракети с далечен обсег. И цялата тази “глобализация” и “хиперболизация” на целите – психологически погледнато - е продукт, сътворен от устрема да се докаже една “опашка”.

Лилит и Приап като астрономически феномен

В литературата се споменават два варианта:
1. Лилит като апогей, тоест точката на елиптичната лунна орбита, най-отдалечена от Земята
2. Лилит като втори фокус на елиптичната лунна орбита.

Астрологически погледнато, и двете “лилитни” точки се проектират приблизително върху един и същи градус от еклиптиката.
Priapos (на гръцки) или Priapus (латински вариант) се проектира винаги върху онази точка на елипсата, коята е разположена най-близо до Земята (перигей). Приап се намира винаги върху пресечната точка на елиптичната лунна орбита с оста Земя-Апогей (Черна Луна), представяйки посоката на осите в противоположни направления.

* * *

Препоръчителна литература:

Joelle de Gravelaine: “Lilith - Der Schwarze Mond. Die Grosse Goettin im Horoskop”
Kocku von Stuckrad: “Lilith. Im Licht des schwarzen Mondes zur Kraft der Goettin”
Hannelore Traugott: “Lilith. Eros des Schwarzen Mondes”
Ernest Bornemann, Heinz Koerner, Roland Kuebler, Erich Rauschenbach, Adalbert Schmidt: “Maennertraum(a)”.
Sueddeutschen Zeitung 18./19. April 1998: “Das schwache Geschlecht” von Andreas Zielcke.

* * *

Mine eyes gleam on thee, lit with an ancient light.
My lips proclaim mysteries....

* * *

Лилит и Астрологията

В митологията се споменава за Лилит като невидим спътник на Земята и всъщност поради тази причина тя е наречена Черна Луна. Още в египетската култура се загатва за съществуването на невидим спътник на Земята, наречен Nephtis - невидим, защото той абсорбира слънчевата светлина, но не я отразява.
Този невидим “обект” символично се свързва с Лилит – женско олицетворение на демона-бунтар и изкусител. Глифът, символизиращ Лилит, също носи донякъде негативно послание – “меланхолия” и “мрачни настроения”, които са присъщи и на Сатурн. Астрономически тя е представена във вид на намаляваща Луна, в чиято основа е кръст, което я свързва със символа на Сатурн. Забележете, че глифът на Лилит прилича на сатурновия, но обърнат. От друга страна тази “планета” според редица автори се счита за двуполюсна, въплъщавайки едновременно и женски, и мъжки качества. Доколкото Лилит е опозиторна точка на Луната, отдалечена на 180 градуса от нея, тя може да се приеме за “антипод” на Луната. По някаква случайност глифът на Лилит, невидимия спътник, е огледално отражение на сатурновия глиф. Докато принципът на Луната е отразяващ, рефлективен, а този на Сатурн – предпазващ и структуроопределящ, принципът на Лилит е рецептивен – Лилит е невидимата страна на Луната, която остава завинаги скрита за човешкото око и забулена в мистерия.

Още от антични времена се говори за съществуването на невидим спътник на Земята, известен като Nephtis, впоследствие наречен от питагорейците Анти-Земя. Това небесно “тяло”, което абсорбира, но не отразява слънчевата светлина, е онзи символ, който представя архетипа на Лилит като предизвикателно и ненаситно създание, което възстава срещу първия мъж Адам, сношавайки се с демони, поради което Йехова решава да създаде Ева. Оттогава и до днес образът на негативната женственост е неразделен атрибут на всяка цивилизация и присъства в пантеона на злите демони и божества, вампири, въркулаци, вещици и други "мръсни" твари, които са обобщено олицетворение на Злото - лоши и злонамерени, но и дяволски привлекателни и способни да тласнат мъжа в дълбоката пропаст на изкушението и фрустрацията. По този начин синоним на сексуалността стават “грях”, "табу", “мръсни неща”, “загуба на контрол”. Това е защото “сенчестата страна” на нашия еротичен заряд е въплътена в Черната Луна, позната на всички като Лилит, митологичният образ на една от най-древните богини.


Черната Луна в Астрологията

В някои хороскопи ежемесечното движение на Лилит дава отражение на психологическо ниво предвид нейното влияние върху човешката сексуалност. Нейното значение, в зависимост от позицията в домовете, знаците и в зависимост от аспектите й с други планети, в по-голяма или по-малка степен се свързва със силно афлектирана Венера или Венера, която възприема негативно своята сексуалност. Не трябва да се забравя също, че Лилит, Черната Луна, ни предоставя достатъчно пространство за изследване на “сенчестите” страни на сексуалността, на връзката ни с окултизма, с трансцендентното, с духовните енергии и ментални образи. Фактически, ако Лилит е в силна позиция, тя винаги провокира и стимулира менталната активност и често играе водеща роля в хороскопите на медиуми, окултисти и хора със свръхсетивни възприятия. И това не би трябвало да ни учудва, защото Луната, “черна” или “бяла”, винаги символизира несъзнателното, интуицията, вдъхновението, фантазията и състоянието на първичен екстаз.
Черната Луна е втората пресечна точка на лунната елиптична орбита с орбитата на Земята или точката, в която Луната е най-отдалечена от Земята. По този начин Черната Луна се явява невидим енергиен “резервоар”, ключов динамичен фактор във връзката Слънце-Луна-Земя.

Като интуитивна наука и окултно учение Астрологията трансформира несъзнателното и въображаемо, архетипната символика и ги пренася в съзнателната сфера на човешкия ум. Само ако знаехме колко мощни образи и сили виреят в нашето подсъзнание! Какви “картини” успяваме да съхраним и откъде идват те? Какви очаквания и нагласи обусляват тези представи и по какъв начин те могат да бъдат променени?
Типично за ерата на Рибите е да се процедира със символични образи/представи, докато ерата на Водолея създава дефинирани мисловни/абстрактни форми. Но въпреки това образите и архетипните сили са в по-тясна връзка с начина, по който възприемаме и осъзнаваме нещата, защото думите са само “посредник” между това, което е вътре и вън от нас. Представата, нагласата създава мислоформи, които се “обличат” в думи. Думите са само "дреха", а вложената в тях енергия е съдържанието. От друга страна, представите са посредник между реалността, която посрещаме и ни се случва, и начина, по който вербално изразяваме това, което виждаме и усещаме. Мистичното пробуждане изисква и специална настройка към невидимия свят на мисловни образи, представи и свръхсетивни възприятия.

Персонификацията на Лилит може да бъде също така своеобразен “посредник” и “учител”. Тази Тъмна Богиня, чийто образ се свързва със свещеното Дърво на Живота в най-древната митология на Шумер, идва от античната праисторическа епоха. Лилит е дарена със силата да проникне в нашето най-дълбоко и фиксирано подсъзнание, отчасти дължаща се на “съмнителната” й репутация като символ на “злото”, “порока” и “съблазънта”. По времето на Инквизицията знанието и по-различният начин на мислене са били заклеймявани като въплъщение на Сатаната, злото и порока. Провъзгласена за демон-изкусител, убиец на деца и годеница на Сатаната, в своята същност Лилит е дарена с тантрична, еротична и трансформативна сила и тук се проследява връзката й със седемте чакри и енергията кундалини. Обявена за зла магьосница и вещица, тя бива символично изгорена на кладата на човешкото невежество. По-късно, в модерната епоха образът на Лилит събужда интерес в артистичните среди, в сферата на изкуството, но също така "вдъхновява" и секс индустрията.

Лилит дава името си на четири езотерични точки в астрологията – астероидът, наречен Тъмна Луна, който обикаля Земята и се вижда извънредно рядко, и Черната Луна като “енергиен резервоар” във връзката Земя-Луна. “Демоничната” звезда Алгол, изобразявана като главата на Медуза Горгона, също се нарича Лилит. Лилит се свързва и с образа на Черната Мадона.

Връзката на астероида Лилит с точката на Апогея (Черната Луна) се разглежда като активиране на енергията на Черната Богиня и олицетворява дисфункцията на старомодните и неадекватни социокултурни ролеви модели и възприятия на “женствеността”, които търсят конфронтация в сексуалната и силова динамика на връзките и изискват интеграция на нови психични и психологически възприятия. С друга манифестация на Тъмната Богиня се свързва в известен смисъл и Венера Вечерница (Луцифер). Периодично Богинята на любовта се спуска в Подземния свят и по време на престоя й там се прави преоценка на връзките и степента на нашата удовлетвореност от тях, което астрологически можем да свържем с ретроградната фаза на Венера.

Тъмната Луна ни подканва да потънем в най-егоцентричните ни илюзии и самозаблуди с цел преосмисляне и елиминиране на негативните желания и на моделите, които те създават в реалния свят. Тъмната Луна представя първичния, обективен, имперсонален инстинкт, който извира от подпраговата сфера и се проектира върху  физическата и емоционална плоскост. В случай, ако изявата й е блокирана или его-центрирана, Лилит може да бъде и твърде негативна. А когато емоционалният заряд се трансформира и се пренасочи към по-висши ментални нива, тя ни вдъхновява и дарява с прилив на енергия, стимулиращ изявата на нашата творческа, ментална и естетична страна, а също и духовни търсения. В конкретика Лилит може да символизира и опита за обективно мислене. И затова природата й е твърде сходна с тази на Уран във Водолей с неговата имперсонална насоченост към разчупване на моделите от миналото в социоспиритуална перспектива.

Неподвижната звезда Алгол също има индиректна връзка с природата на Лилит. Алгол символизира смъртоносното око на Медуза Горгона от гръцката митология, която има силата да вкаменява всичко живо с погледа си. Според Силвия Перейра в “Низхождане към Богинята” (“Descent to the Goddess”) Окото на Горгона е способно “с обективна сила да проникне в душата в търсене на голата истина, да открие същността, скрита зад булото на безбройни форми, зад илюзиите и средствата за защита...”.

В многоликите си проявления Лилит е символична порта на границата между съзнателно и несъзнателно (подсъзнателно), тя е нишката, която ни свързва с тъмния лабиринт на нашата душа. Тантрична и непредсказуема, Лилит е еротика и трансформация. Водейки ни из тъмните лабиринти на душата в търсене на Знание и Светлина, Лилит си прилича и с редица други тъмни богини – Хеката, Кали, Черната Мадона и Шекина. Тя провокира и съблазнява “тъмната страна” у мъжете. Тя пее песента на сирените. Тя дава на Ева ябълката на изкушението.

Чрез многоликата природа на Лилит се реализира желанието на душата да търси драматизация в живота. Тъмната Богиня Лилит с нейната креативна живототворяща сила и духовен устрем осветява нашия вътрешен “път” в търсене на Истина и Любов. Тя е тази, която ни чака пред портите на Тайната Градина и посича с Меча на Истината нашите илюзии. Тя ни дарява със Знание в най-чистия му вид, но за някои цената е твърде висока...






Created by Lillie©