ми от препъни камъчетата ,вместо да се спъвам по пътя, си ги събирам , в саксиите у дома е пълно с тях,много са красиви 
белите са ми слабост, та и от нещо което те препъва и можеш да паднеш може да постигнеш наслада за сетивата, 
стига да я откриваш красотата във всяко нещо около теб :blink:
Така става в частния случай на партньорска синастрия и е страхотно решение:)
Ще ти дам обаче друг пример – тия дни слушах родители на деца, загинали в Кербала. Децата са с военна кариера и по собствена воля са заминали. Ами ако родителят е поел отговорност да финансира хуманитарна мисия по потребност на детето, която е противоположна на тая на родителя? /сега гледа в къщи едно сребристо, елегантно лично оръжие, като символ на нещо си.... – превръщането на военната кариера в хуманитарна мисия......... Ако не беше финансирал мероприятието, детето, докато събере пари да реализира потребността си, можеше и да я промени:)/
Смяташ ли, че не е ад, когато със седмици нямаш вести, а сърцето подскача при всеки звън и междувременно се чудиш, ако нещо се случи, на вратата ли ще се звънне или по телефона ....
Трудно е да се приеме чужда потребност, свързана с отиване в регион, където не само няма достатъчно хляб и вода, но дори човешкият живот не е ценност....
Та така стоят нещата с опозиционните потребности:) - има перманентно едни въпроси на подсъзнателно ниво и човек си дава сметка, че те са се появявали периодично, макар и не така драстично, откакто опозиционната Луна се е родила на бял свят:)
Инстинктите по Луната са много силни – за оцеляване, родителски, сексуални. Може да става въпрос за раздяла от няколко хиляди километра, но ако става въпрос за раздяла живот/смърт.....