Вижън, внимавай какво си пожелаваш :mellow:
"От всичко написано до момента разбирам, че ако средата около един гръмоотвод започне да се йонизира поради натрупването на заряди в облака над него, то гръмоотвода ще намалява потенциалната разлика между себе си и облака, чрез "изсмукване" (отвеждане) на потенциала около себе си в земята и по този начин намалява вероятността за възникване на мълния. Точно този слаб разряд от облака през йонизираната среда към гръмоотвода е причина да не възниква мълния към гръмоотвода (при тези условия). В такива случаи мълния би ударила на всякъде другаде, но не и върху гръмоотвода (освен, ако няма избор и разстоянието до него е много малко, а критичното напрежение за възникване на мълния е надвишено).
При определени условия обаче (доста рядко наистина), ако имаме нейонизирана среда (суха атмосфера) напреженията, които ще се образуват между облака и гръмоотвода вече ще са по-големи и в един момент при който те станат критични това ще е причина за моментална йонизация на въздуха последвана от възникване на мълния. В такъв случай тока който ще протече ще е най-голям поради по-големите напрежения.
Времето за което мълнията ще протича през гръмоотвода зависи основно от потенциала, който се е натрупал в облака.... мълнията ще се развива по посока на най-малкото съпротивление до момента в който потенциала в облака се е разредил достатъчно. С други думи времето за разреждане може да е малко или малко по-голямо в зависимост от напрежението. Колкото по-високо напрежение се е натрупало, толкова повече време ще му е нужно да се разреди... И тук възниква отново въпроса, когато се образува мълнията тока, който ще протече през гръмоотвода ще е достатъчен ли за да го разтопи...всъщност, кое играе основна роля... големината на тока (както видяхме - той е много голям), ниското съпротивление на гръмоотвода ...може би основна роля играе наистина пада на напрежение вурху самия гръмоотвод (защото да момента наистина пренебрегвах пада върху средата на разпространение - плазмения канал през който протича мълнията, който е със сравнително голямо съпротивление) или времето за което протича мълнията през него (което пък според мене е много относително и зависи както от средата на разпространение, така и от големината на натрупания потенциал в облака)....
Лично мое мнение (от лични наблюдения) е, че мълнията удря в рамките на около 1 секунда...и мисля, че ако тока е с достатъчна големина, понеже времето е напълно достатъчно... той ще разтопи гръмоотвода, а ако е по-малко може и само да го "зачерви".
...ето до това заключение стигам аз. Мислите ли, че то е правилно ...., ако не - моля за по-подробни обяснения и по-точно къде ми куца логиката.
И зада не се отклоняваме прекалено много от същността на въпроса: "Каква е ролята на гръмоотвода?" имам следната задача за вас:
Два пръта с еднаква височина "H" разположени на разстояние помежду им "H" са вертикално забити насред полето. Единия прът е метален, другият - дървен. Точно между тях отгоре се намира мълниеносен облак. Потенциалната разлика между него и земята започва да расте и идва момент в който се достига критичното напрежение за възникване на мълния. Къде ще удари тя?"