*Съзвездието Змиеносец и неговата дилема*
Латинското наименование на съзвездието е Serpentarius, или Apheuhus, което в превод наистина означава "змиеносец" - "този, който има/държи змии". В буквален превод това е "човек, носещ змии" и "човек, държащ в ръцете си змии". Съзвездието е открито отдавна и "обгръща" целия Зодиакален кръг, Колелото на Съдбата, Кармичния кръг на земни въплъщения, където се завързват и разкъсват възлите на Съдбата. Затова символът на знака включва две противоположности, две части, представени чрез златна и сребърна змия, или бяла и черна змия. Едната - тази, която е с черна глава, се свързва с последните 7 градуса на Скорпион, а другата - с първите 7 градуса на знака Стрелец. Тук се корени смисълът, т.е. ключът към загадката на Via Combusta - "изгорения път", а също и мистерията на Фаетон.
В някои легенди се споменава за Змиеносец с три, а не две змии. В резултат се получава тройна спирала вместо двойна, която трябва символично да се "разкъса" като се преодолее съпротивлението на стихийни и независещи от волята ни сили и обстоятелства, и тогава се предполага, че ни се дава уникалната възможност да намерим изход от безкрайния кармичен лабиринт. Това обаче е извънредно трудна и отговорна задача, защото "залозите" в играта срещу Съдбата са много високи и съществува риск от деградация вследствие на символично /или реално/ "опустошаване" на живота и всичко, което е ценно, стойностно за нас и към което сме привързани. Какви са смисълът, целта и каква е "цената", която заплащаме, тогава - след всяка символична смърт да се възродим отново? Затова съзвездието Змиеносец често се свързва и с мистерията на птицата Феникс: умираш или биваш унищожен, след което обаче отново и отново се възраждаш към нов живот, изправяш се срещу съдбата и животът ти се превръща или в безкрайна пустош, или в прекрасен оазис на съвършенството...
Във физически план това се свързва с доста контрастни и крайни състояния - и в живота, и в характера на индивида. Налага се да се изправим пред двете си лица, две половини - Тъмна и Светла, мъртва и жива. За разлика обаче от мъртвата и живата вода на Водолея, който по-скоро разделя/разграничава, Змиеносецът обединява противоположните начала, крайностите. Водолеят в тази си контрастност е учудващо цялостен независимо от двете си понякога доста противоречиви страни /лица/, докато Змиеносецът е персонификация на симбиозата, синтеза между две противоположни начала. Животът и Смъртта всъщност са едно свързано цяло…
И в характера на Змиеносеца наистина се усеща силно изразена двойнственост. От една страна си представете ледена, безжизнена пустиня, все едно че едната му половина е мъртва, студена, разумно-пресметлива като изгорена и безмълвна долина на смъртта, а другата му страна е жива, плодотворна, творческа, емоционална, любяща. Налице е непрекъсната вътрешна борба между тези две начала като ту едното, ту другото временно добива надмощие и става по-осъзнато. Ако се подчиним на програмата на тази изгорена и лишена от живот пустиня - програмата на Тъмнината, на изгорения път Via combusta, най-вероятно животът ни и всичко, което обичаме и с което сме свързани, ще бъдат изпепелени и подчинени на принципа на мъртвата, студена, механична разсъдлива власт, която унищожава и изгаря всичко и всички. Единственият начин да "оцелеем", да запазим статуквото ще бъде да заемем позиция на безразличен към живота и всичко живо наблюдател, която нищо освен усещане за абсолютна празнота не дава. И в безжизнена и студена пустиня ще превръщаме всичко наоколо, с наслада ще рушим всичко създадено от нас и другите. И когато човекът-Змиеносец изгаря, той всъщност се възражда, и по този начин се активира и светлата му половина: той отново се изправя на крака, започва да живее и да изпитва потребности. И в рамките на кратък период от време инфантилното същество се превръща в зрял индивид, който започва да усеща нужда от нещо ново, нестандартно, предизвикателно.
Тук са налице доста противоположни и взаимноизключващи се качества и характеристики: от една страна радост, вълнуващо и дори донякъде детинско учудване, авантюризъм, умение да се наслаждава на живота, а от друга страна - абсолютна смъртоносност и подчиненост на *само*-разрушителни принципи, идеи и тенденции - и тази двойнственост е една от ключовите характеристики на Змиеносеца. Той е въплъщение на две еднакво силни дуалистични начала - напълно взаимноизключващи се. От една страна, абсолютно безгрижен светоглед, виталност и жизненост, които го карат да живее без да се замисля и просто да се радва на живота. А от друга страна - студен, разсъдлив, философски и закостенял подход към живота, който го кара да смята, че животът е безинтересен и лишен от смисъл, от съдържание. Тези две страни са присъщи на Змиеносеца, той е същевременно носител на Добро и Зло, светло и тъмно съзнание...
Срещат се много Змиеносци - и Скорпиони, и Стрелци, при които се усеща тази двойнственост, т.е. са налице и абсолютен песимизъм, "обсебеност" от идеята за смъртта, и същевременно голяма жизненост, поетичност, в резултат на което се получава доста странен и непредсказуем характер. Змиеносецът винаги се стреми да държи ситуацията под контрол, и може да се представи като своеобразен "самотен герой" /или "луд гений"/. Различен от другите, той е своего рода "черна овца" в обора или "гадното пате" в кокошарника. Той наистина не е като другите и не иска да бъде като тях, т.е. "като всички", и затова често бива отхвърлян, неприет - това е една от характерните черти на Змиеносеца. Именно за такъв човек често казват или просто си мислят /понякога обаче не без известна доза завист или възхищение, а може би същевременно и двете/ , че "навира си носа там, където не трябва", и той наистина винаги се стреми да вкуси от забранения плод от Дървото на Знанието - познанието за истинския смисъл на всичко... Той е Адепт, Посветен или просто отхвърлен и заклеймен от невежите учен, мистик, магьосник - изгорен на кладата или преследван от Инквизицията - той превръща живота си в безжизнена пустиня и елиминира в зародиш възможността си да бъде просто щастлив, макар и малко, - "като другите".
Нека се опитаме да разберем характера на Змиеносеца и тогава ще видим, че едната му половина е съвсем човешка - с всичките й присъщи пороци и несъвършенства, а другата е напълно "нечовешка" или, да се изразим по-точно, "свръхчовешка". Тази "сплав" на инстинктивни човешки черти с абсолютно свръхчовешки, умението да се издигне като периодично "изгаря" инстинктивната си, животинска природа, го прави напълно различен, което също е една от характерните черти на Змиеносеца. И в момента, в който започваме да свикваме с него и когато смятаме, че сме го опознали, изследвали и той вече е в ръцете ни и ние го контролираме /"всеки има правото да се заблуждава"/, всичко се обръща на 180 градуса, той изведнъж става напълно различен, при което на повърхността изплуват други, непознати измерения на многопластовата му личност. Всъщност той създава впечатление, че не се намира в нашия триизмерен свят. Той просто разбулва поредната си мистерия - едно от многото сенчести лица от четириизмерната му реалност, но тъй като нашето възприятие е три-, а не четириизмерно, той остава загадка за нас...
В тази връзка можем да наблюдаваме тези, които са родени с планети на границата между Скорпион и Стрелец, но е желателно тази граница да бъде "проектирана" върху двата знака по еклиптичната дължина. Това означава, че трябва да има "терминални" планети, т.е. или някоя планета да се намира на "прага" на преминаване от Скорпион към Стрелец - в нулевия, т.е. 1-ви градус на Стрелец или в 30-ия градус на Скорпион; или и в Скорпион, и в Стрелец трябва да има две планети, които да са в аспект съединение помежду си. Това е своего рода "индикация" за истински Змиеносец. Змиеносецът в повечето случаи има навика да постъпва и да се държи не по начина, по който другите очакват, и много обича да изгаря мостовете, които вече е преминал - веднъж и завинаги. Прави огромни залози в житейски план и след това съумява да изгори всичко до основи, за да се възроди от руините и пепелта. Това е човек, който умее да започне всичко от нулата на всеки етап от живота си, защото при всички положения той ще изгради всичко наново.
Типичните Змиеносци и тези, които имат силно изразени планети на границата между 8-ми и 9-ти дом, притежават следната черта: когато в живота им всичко е подредено, ясно дефинирано и "в реда на нещата", те инстинктивно или някак си подсъзнателно изпитват неистово желание да спрат, да "замразят" този миг във вечността, и в този момент изведнъж се появява Мефистофел и всичко пропада, разпада се... Мистерията на гьотевия доктор Фауст се свързва със Змиеносеца. От една страна, Фауст притежава дистанциран и разумен светоглед, хладен и подреден ум, а от друга -голямо и топло сърце. Тоест от едната страна на везната е Любовта, а от другата - Познанието на всички тайнства и мистерии на Света и Битието, на алхимията и т.н.
Това всъщност е персонификация на истинския Змиеносец. И щом характерът му е сходен с този на Фауст, следователно от едната му страна ще стои Мефистофел /Дяволът/, а от другата - Ангелът на светлината. От тази гледна точка Фауст е своего рода "еталон", преставящ /и донякъде разбулващ/ мистерията на Змиеносеца. Пред него се разкриват необятни възможности и практически не съществува нищо забранено, желанията му се осъществяват. Друг е въпросът, че в момента, в който те се материализират, той самият изведнъж пропада и потъва в бездната на "изгорения път", на Via combusta. И тогава му се налага да извърви от началото до края целия изгорен път, докато той самият не изгори до основи същността си като птицата Феникс, а след това да започне да изгражда всичко наново. И това е Змиеносецът...
http://astrosite.org/forum/index.php/topic,592.0.html