Хело, не съм чела никъде за Луната и рептилите, видях го с очите си!

замисли се какво олицетворява Луната и с какво се хранят любимите на Жином говеда от астрала 

А защо не пробваш сега? Само мислено отиди там за 4-5 минути.

Ще бъде интересно! Ще опиташ ли?  :wink2:

Насочваш се мислено натам и оставяш видението само да се разгръща.

Точно сега не мога, защото в момента имам друга работа. И не мога да спра да мисля и да си изчистя съзнанието, за да мога да "отпътувам". При мен е нужна предварителна подготовка, нагласа, не става от раз.

Хело, не съм чела никъде за Луната и рептилите, видях го с очите си!

замисли се какво олицетворява Луната и с какво се хранят любимите на Жином говеда от астрала 

Не се ли хранеха с енергията на хората?

Каква е връзката с Луната?  :unsure: :rolleyes:

уф, че си телешко ама  :rolf: :rolf: :rolf:


кое в теб създава енергията бре... емоциите!!! а Луната е символа на емоциите... планетите са си много точни архетипни картинки, само да имаш силна интуиция да навързваш нещата...

Опитах,но първо,че не мога повече от няколко секунди да си представям,че съм на черната Луна и второ,Вещичка като каза,че съществата са зли,си представям единствено грозни пъплещи гадинки
Абе не го мога тва с пътуванията в астрала

Опитах,но първо,че не мога повече от няколко секунди да си представям,че съм на черната Луна и второ,Вещичка като каза,че съществата са зли,си представям единствено грозни пъплещи гадинки
Абе не го мога тва с пътуванията в астрала

Що се влияеш от писанията на Вещичка?  :angry:

Ама Черната Луна е Лилит. Пък ние тук имаме предвид тъмната страна на спътника на Земята - Луната.


Айде пробвай пак. 

Я кажете, по време на новолуние, тъмната страна на Луната към Земята ли е насочена?  :rolleyes:

Не, "тъмната страна" на Луната никога не вижда Земята. По време на новолуние Луната е в съединение със Слънцето, казано чисто астрологично.

Именно чрез "Кагуя" и друга японска космическа сонда - "Окина", бе открита неравномерност в гравитационното поле на Луната. Оказа се, че плътността на "тъмната" страна на Луната е по-голяма от видимата й страна. Според японските учени е възможно причината за тази аномалия да е фактът, че "тъмната" страна на Луната дълго е била с по-ниска температура в сравнение с тази, която винаги е обърната към Земята.

Учените обаче все още нямат обяснение защо е налице разлика в температурата между "тъмната" и видимата страна.


http://zar.bg/view_article.php?article_id=4431

Има логика в горното твърдение. "Светлата" страна на Луната е не само огряна от Слънцето, но и от отразена светлина от Земята. Затова по време на лунно затъмнение Луната не се "скрива" напълно - изглежда червена защото е осветена от отразената от Земята слънчева светлина.

Не е хубаво от тъмната страна на Луната. Като бях там мислено усетих някаква тъмна сила, която ме обхващаше. После реших да стъпя на повърхността въпреки всичко. Обаче се обградих мислено със защита - представих си, че съм обградена от светлина и около светлината има защитно яйцевидно поле, защото ме беше страх.

Там бях под натиска на тъмна, пълтна, черна сила, която беше отгоре. Черната сила се опитваше да ме обхване. Преди това беше навсякъде, обаче аз реших да се доближа до повърността и черната сила остана отгоре. Аз всъщност летях във въздуха, близо до повърхността в началото и само наблюдавах повърхността. Там видях същества. Едното беше седнало на земята със свити колене и като че ли беше гладно, слабо и нещастно. Държеше в ръка паничка и ми я подаваше. Искаше да му дам храна.

После реших да стъпя на повърхността и имах усещането, че съществата там ще помислят, че съм слаба и ще се нахвърлят да ме изядат, ако стъпя на повръхността Затова не се задържах дълго там.

Това беше. Страшно е да си от тъмната страна на Луната.

Там видях същества. Едното беше седнало на земята със свити колене и като че ли беше гладно, слабо и нещастно. Държеше в ръка паничка и ми я подаваше. Искаше да му дам храна.

О, недей, сега ще се разплача.  :73:

Цитат на: Feia в Януари 28, 2011, 02:57:50 am

Там видях същества. Едното беше седнало на земята със свити колене и като че ли беше гладно, слабо и нещастно. Държеше в ръка паничка и ми я подаваше. Искаше да му дам храна.

О, недей, сега ще се разплача.   :73:

Може би не става въпрос за истински същества, а за някоя част от нас самите. Както при сънищата. Ако сънуваш чудовище, това е част от теб самата - страх или друго.

Макар че се казва: Каквото горе, такова и долу, каквото вътре, това и вън.

Най-любопитно ми е да разбера коя ли част от нас самите олицетворява тъмната страна на Луната, като знаем вече с какво се свързва Луната и как ни влияе.

Лили, имаш ли предположения?

Ако съществото с паничката символизира част от подсъзнанието ти, може да е онази част, която копнее да бъде приета от другите, но не смее да си го поиска. В случая съществото е заело пасивно-беззащитна позиция - стои със свити колене и само подава паничката, някой да я напълни. По този начин то не проявява инициатива, а чака друг да се погрижи за "пълнотата"...

Не казвам, че не вярвам.  Самия факт, че съм в този форум и чета този огромен куп книги до мен го доказва. Но нещо не разбирам. Вещичке, ти буквално ли говориш? Или това е плод ан подсъзнанието ти? Предполагам, че си усетила енергии. Аз лично не се чувствам достатъчно емоционално готова, за да се поддам на подобен експеримент. въпреки това съм отворена към нова информация. А това дали някой вярва - всеки го приема и пречупва през собствената призма от емоции. Аз имам един прекрасен Нептун в Стрелец, нямам пречка към новите емоции  :blink: и въпреки това ще се радвам да разбера от каква гледна точка говориш - както за Луната, така и за Юпитер и Сатурн - какви са били емоциите ти. Ако се притесняваш да споделиш тук, моля те, пиши на лични.
Ще чета с интерес темата.
Това, което засега смятам за себе си - тъмната страна на Луната за мен е това, което аз не искам и не бих показала на другите, бих скрила дълбоко в себе си, включително и с помощта на опозиращия Плутон почти в 1ви дом  :blink:

                    
   
   
Re:Един експеримент - тъмната страна на Луната
« Отговор #32 -: Днес в 09:04:00 »
   Отговори с цитатЦитат
Цитат на: Lillie в Днес в 09:00:24
Цитат на: Feia в Днес в 08:57:50
Там видях същества. Едното беше седнало на земята със свити колене и като че ли беше гладно, слабо и нещастно. Държеше в ръка паничка и ми я подаваше. Искаше да му дам храна.

О, недей, сега ще се разплача.  Sad 73

Може би не става въпрос за истински същества, а за някоя част от нас самите. Както при сънищата. Ако сънуваш чудовище, това е част от теб самата - страх или друго.

Макар че се казва: Каквото горе, такова и долу, каквото вътре, това и вън.

Най-любопитно ми е да разбера коя ли част от нас самите олицетворява тъмната страна на Луната, като знаем вече с какво се свързва Луната и как ни влияе.

Лили, имаш ли предположения?

Az imam predlojenie... No e nujno lqto i more. Opitai da meditirash kogato si v moreto vyrhu povyrhnostta na vodata. Ostavqsh tqloto da se nosi po povyrhnostta, broish ot 5 v obraten red i izpadash v trans. Unikalno e!!! Samo che togava edva li shte ti doide na um da iskash da idesh na tymnata strana na lunata. Izstrelvash se direktno na slynceto, potapqsh se v energia, poglyshtash energia, hranish se s energia i kogato se zavyrnesh si druga....neopisuemo e! Priqten pyt!

Дани, на мен това почти ми се е случвало. От плуването ми остана да почивам, легнала на водата. На морето веднъж ми се случи да не помня колко време съм стояла, не бях заспала, може и секунди ад е било. Но знам, че мозъкът ми беше буден, а аз не усещах нищо наоколо. Но като съм неопитна...  

Вещичка - ако не е тайна - Луната ти какви аспекти има? Разбрах само, че е в 4-ти дом в Рак.
Нептун да е замесен с другото светило по някакъв начин?


Това с рептилите и тъмните същества...хем от една страна ми изглежда пълен каламбур, хем от друга пък би могло да има някаква истина.


Фея, за какво си ходила до там и...как дишаш по време на мисловния полет?


И все пак - за астрална или мислена проекция говорим?

П.п: От 14 годишен някъде правя периодични методи за астрална проекция, но и до ден днешен при все, че имам някакви знания по темата кое и как, все още не съм успял и на йота...

Не казвам, че не вярвам.  Самия факт, че съм в този форум и чета този огромен куп книги до мен го доказва. Но нещо не разбирам. Вещичке, ти буквално ли говориш? Или това е плод ан подсъзнанието ти? Предполагам, че си усетила енергии. Аз лично не се чувствам достатъчно емоционално готова, за да се поддам на подобен експеримент. въпреки това съм отворена към нова информация. А това дали някой вярва - всеки го приема и пречупва през собствената призма от емоции. Аз имам един прекрасен Нептун в Стрелец, нямам пречка към новите емоции  :blink: и въпреки това ще се радвам да разбера от каква гледна точка говориш - както за Луната, така и за Юпитер и Сатурн - какви са били емоциите ти. Ако се притесняваш да споделиш тук, моля те, пиши на лични.
Ще чета с интерес темата.
Това, което засега смятам за себе си - тъмната страна на Луната за мен е това, което аз не искам и не бих показала на другите, бих скрила дълбоко в себе си, включително и с помощта на опозиращия Плутон почти в 1ви дом  :blink:

Яя, говоря буквално. тук не става въпрос за пречупване през собствени емоции. на определено ниво човек започва да се пази от емоции, защото пречат. отделно от това когато се пребориш със страховете си достигаш до невероятни дълбини/висини в осъзнаването... не ми се обяснява с подробности, защото много от хората може да решат да пречупят казаното през собствените си огледала, а ще бъде неправилно...


прочети подписа ми тук във форума. добави факта, че всички планети в Слънчевата система са обитаеми. забрави човешкият облик за останалите същества от Вселената. представи си съвършената организация на предстоящите събития. сега сложи в цялата картинка и част от съществата, които се борят да запазят досегашното статукво. прибави Висш Управляващ Съвет събитията. сложи малко "медийна" активност и няколко "общи събрания" и горе долу ще получиш картинката...

мотото на нашият Свят все пак е: каквото горе, това и долу! каквото долу, това и горе!  

Дани, на мен това почти ми се е случвало. От плуването ми остана да почивам, легнала на водата. На морето веднъж ми се случи да не помня колко време съм стояла, не бях заспала, може и секунди ад е било. Но знам, че мозъкът ми беше буден, а аз не усещах нищо наоколо. Но като съм неопитна...  

Sigurna sym che sled vreme shte uspeesh, samo trqbva da pusnesh svetlinata da pronikne v teb i da si zaredena s polojitelni emocii  :blink:..... ah, i oshte neshto, ponqkoga ako ima nqkoi naokolo se strqska, che moje bi ne se chuvstvash dobre i zapochvat da te dyrpat za rycete