При предишния ингрес на нептун в Риби сръбски пророк казва следното:
Пророчествата на праведния Димитрий Тарабич
Откъс от сръбската книга “Пророчества от Кремна”, преводач на английски: неизвестен
Преведено на български език от: Георги Георгиев (hip0)
"Следните са няколко извадки от пророчествата на праведния Димитрий Тарабич (записани около 1850-те години). Той бил неграмотен сръбски селянин, който живял изключително благочестив, отшелнически живот в средата на 19-ти век; повечето от неговите пророчества са записани от неговия кръстник, свещеника отец Захарий. Ето и откъсите, които се отнасят до Голямата война, която ни предстои. Трябва да се отбележи, че много от неговите пророчества за 20-ти век, особено тези, които се отнасят за Сърбия, са се сбъднали.
Виждаш ли, кръстнико, когато светът започне да живее в мир и изобилие след Втората голяма война, всичко това ще бъде горчива илюзия, защото мнозина ще забравят Бога и ще се подчиняват само на своя собствен човешки ум...
И знаеш ли, кръстнико, какво е човешкият ум в сравнение с Божия промисъл и знание? Не е дори и една капка в океана!
Хората ще направят кутия и вътре в нея ще има някаква джунджурия с образи, но няма да могат да се свързват с мене, вече умрял, въпреки че тази кутия с образи ще бъде толкова близо до този друг свят, колкото са близко космите на човешкия скалп един до друг. С помощта на тази кутия с образи човек ще може да види всичко, което се случва по целия свят.
Хората ще пробиват кладенци дълбоко в земята и ще вадят злато (друго име за петрола е “черно злато"), което ще им дава светлина, бързина и мощ, и земята ще лее сълзи от тъга, защото ще има много повече злато и светлина на повърхността, отколкото във вътрешността й. Земята ще страда от тези отворени рани. Вместо да работят на нивите, хората ще копаят навсякъде, на правилните и неправилните места, но истинската сила ще бъде навсякъде около тях, без да може да им каже: “Хайде де, вземи ме, не виждаш ли, че съм тук, навсякъде около теб.”
Едва след много години хората ще си спомнят тази истинска сила и тогава ще разберат колко глупаво е било да копаят всички тези ями. Тази сила ще бъде също пребиваваща в хората, но ще отнеме много време, докато те я разберат и я използват. Затова човек ще живее дълго, дълго време, без да е в състояние да опознае себе си. Ще има много учени хора, които ще мислят, чрез своите книги, че знаят и могат да направят всичко. Те ще бъдат голяма пречка за това осъзнаване, но щом човек получи това знание, тогава хората ще видят в каква заблуда са били, слушайки тези образовани хора. Когато това се случи, хората ще съжаляват, че не са го открили по-рано, защото това знание е толкова просто.
Ще вярват, че тяхната илюзия е истинската истина, въпреки че няма да има истина в главите им. Тук вкъщи ще бъде същото както по целия свят. Хората ще започнат да мразят чистия въздух и тази небесна свежест и цялата небесна красота и ще се крият в смрад. Никой няма да ги кара, но ще го правят по собствена воля. Тук в Кремна много ниви ще станат ливади (ще опустеят) и множество домове ще бъдат изоставени, но тези, които са заминали, ще се върнат, за да се лекуват, като дишат чист въздух.
В Сърбия няма да е възможно да се различи мъж от жена. Всички ще се обличат по един и същи начин. Това бедствие ще дойде при нас от чужбина, но ще се задържи тук най-дълго. Младоженец ще си взима булка, но няма да се знае кой е мъжът и коя – жената. Хората ще са изгубени и ще стават все по-безчувствени ден след ден. Човек ще се ражда, без да знае кой е бил неговият дядо и прадядо. Хората ще си мислят, че знаят всичко, но нищичко няма да знаят.
Сърбите ще се отделят един от друг и ще казват: “Аз не съм сърбин, аз не съм сърбин.” Нечистият ще се промъкне в нацията и ще спи със сръбските сестри, майки и женени жени. Ще отгледа такива лоши деца, че ще бъдат най-лошите сред родилите се сърби от началото на света. Само слаби или болнави деца ще се раждат, никой няма да е достатъчно силен, за да роди истински герой.
Наведнъж ще изчезнем от тези наши земи. Ще отидем на север и тогава, разбирайки глупавото си дело, ще се върнем. Когато се върнем, ще помъдреем и ще прогоним нечестивия, за да не го виждаме в Божие име никога...
Целият свят ще бъде морен от странно заболяване и никой няма да може да намери лек; всеки ще казва: “Знам, знам, защото съм начетен и умен,” но никой няма да знае нищичко.
Хората ще мислят ли, мислят, но няма да могат да намерят точния лек, който ще бъде с Божията помощ навсякъде около тях и в тях.
Човек ще пътува до други светове, за да намери безжизнени пустини там, и все още, Бог да прощава, ще си мисли, че знае по-добре, отколкото знае Бог. Там, освен вечния божи мир той няма да види нищо, но ще усети със сърцето и душата си цялата Господня красота и могъщество. Хората ще отидат на луната и звездите, облечени в дрипи (екипировка).
Ще търсят живот, но живот, подобен на нашия, няма да намерят. Животът ще бъде там, но няма да могат да го разберат и да видят, че това е живот.
Всеки, който отива там, Бог да му прощава, не вярвайки в Бога, както подобава на почтен и сносен човек, когато се върне, ще казва: “О, вие, хора, които споменавате Божието име със съмнение, отидете, където бях аз, и тогава ще разберете какво е Божият ум и мощ”.
Колкото повече хората знаят, толкова по-малко ще обичат и ще ги е грижа един за друг.
Омразата ще е толкова голяма между тях, че ще ги е грижа повече за техните разнообразни приспособления / уреди, отколкото за техните близки. Човек ще се доверява повече на своите уреди, отколкото на ближния си...
Сред хората на една от нациите, далеч на север, малък човек ще се появи, който ще учи хората на любов и състрадание, но ще има много Юди (предатели) и лицемери около него, така че той ще има много възходи и падения. Нито един от тези лицемери няма да иска да знае какво е истинска човешка милост, но неговите мъдри книги ще останат, както и всички думи, които ще каже, и тогава хората ще видят колко самоизмамени са били.
Тези, които ще четат и пишат различни книги с числа, ще мислят, че те знаят най-много. Тези учени мъже ще оставят живота им да бъде воден от техните изчисления и те правят и живеят точно както им казват тези числа. Сред тези образовани мъже ще има добри и лоши мъже. Злите ще правят злодеяния. Ще отровят въздуха и водата и ще разпространят чума над моретата, реките и земята и хората ще започнат да измират изведнъж от най-различни болести.
Тези, които са добри и мъдри, ще видят, че целите тези усилия и трудна работа не струват и жълтица и че това води до разрушението на света, и вместо да търсят мъдрост в числата, ще започнат да я търсят в молитва.
Трета световна война
Когато започнат да се молят повече, ще бъдат по-близко до Божията мъдрост, но ще бъде твърде късно, защото злите вече ще опустошават цялата земя и хората ще започнат да умират в големи множества. Тогава хората ще избягат от градовете към родния си край и ще търсят планините с трите кръста (или ходейки с три кръста) и там, вътре, ще могат да дишат и пият вода.
Тези, които ще избягат, ще запазят себе си и семействата си, но не за дълго, защото голям глад ще се яви.
Най-великият и най-гневният ще удари срещу най-мощния и най-яростен!
Когато тази зловеща война започне, горко на тези армии, които летят над небето; по-добре биха били тези, които се бият на земята и във водата.
Хората, които ще водят тази война, ще си имат учени, които ще измислят различни странни оръдия. Ние [говори се за Сърбите] няма да се бием в тази война, но други ще се бият над нашите глави. Горящи хора ще падат от небето над Позега [малко градче в Сърбия]. Само една страна в края на света, обиколена от големи морета, толкова голяма, колкото нашата Европа [Австралия?], ще живее в мир, без каквито и да е неприятности. По нея и над нея и едно оръдие няма да изгърми.
Тези, които ще бягат и ще се крият в планините с три кръста / с трите кръста, ще намерят убежище и ще бъдат спасени. Но не за дълго, защото големият глад ще дойде. Храната ще е оскъдна по всички градове и села, но всичко ще е отровено... Мнозина, за да се нахранят, ще ядат всичко и ще умират изведнъж. Тези, които ще постят и изтрайват пост – те ще оцелеят, защото Светият Дух ще ги запази; те ще бъдат и онези, по-близо до Бога във време на голям глад и погибел.
В това време, далеч в Руските планини, млад човек, наречен Михаил, ще се яви.
Той ще има светло лице и целият му вид ще излъчва милост... той ще дойде до най-близкия манастир и ще бие всички манастирски камбани и на хората, които се съберат около него, ще каже: “Вие забравихте за мене (Кой съм Аз), че не умрях, но съм жив...”. Михаил ще отиде навсякъде, но най-много ще пребивава в Константинопол... тези, които имат уши, нека слушат. "