Сократ - "Знанието - Сила, свързана с предаването на любов и добрина, на труд и вдъхновение, на амбиция и успех. В момента, в който то напусне живота ни, ние губим своя смисъл за съществуване." Офф, дано не загубя своя смисъл за съществуване или поне не сега
Абе и по принцип ...
"
Камъче #5: Нещата ВИНАГИ не са такива, каквито изглеждат!Колкото и да не ми се иска, нещата ВИНАГИ не са такива, каквито изглеждат. Хората се преценяват едни други спрямо своите постъпки – ако някой е постъпил глупаво, значи е глупав – отъждествяваме и повече не се замисляме. Никога не се питаме “Защо този човек постъпи така?”
Да, хората постъпват глупаво в определена ситуация. Възможно е ситуацията да се повтори и човек отново да постъпи глупаво по някаква причина. Причини – милион! Ситуацията може да се повтори 100 пъти и ако всеки път постъпваме глупаво, това не ни прави глупави и не ни задължава да постъпим по същия начин и на 101-вия път. 100-те предишни постъпки са минало, а ние не сме негова жертва и сме свободни в бъдеще да постъпваме по различен начин. Звучи лесно…, но не е. За много хора тази промяна е проблем, защото те вече са изградили здрави мислени решетки, затворили са се зад тях и са се отъждествили веднъж за винаги със своите постъпки.
Постъпките ни са част от нещо, което наричам „модел на поведение” – нещо, което всеки е „измислил” и приел за правилна „тактика” в определени моменти. Лошото е, че хората, които не са това, което показват, са създали стереотипи на възприятие, основани на погрешно изтълкувани чужди постъпки: „Блондинките не могат да работят с компютър”, „Полицаите са глупави”, „Циганите са бедни”, „Голямата кола означава голям „мъж” в леглото” и т.н., и т.н. Ако ги съберем сигурно ще се окажат стотици, но все са грешни – нито едно от тях, не е такова, каквото изглежда.
Ако след всяка глупава постъпка си казвате: „Така е, защото съм глупав”, накрая ще си повярвате и никой няма да може да ви убеди, че не сте глупав.
Ако след всяко несбъднато желание си казвате: „Така е, защото нямам късмет”, накрая и късметът ще ви повярва и ще ви зареже.
Ако след всяка провалена среща си казвате: „Така е, защото съм неудачник”, накрая това ще се изпише на лицето ви, а знаете – жените разпознават неудачниците безпогрешно ( почти като в реклама на Спрайт
взе да става).
Това безспорно са примери за това как оставяте чувствата си в капана на чужди мисли! По подобен начин, можете да вмените на някого, че е глупак/ карък /неудачник и за жалост, обикновено родителите причиняват това на децата си.
Нещата не са такива, каквито изглеждат. Ако свикнете да имате това наум, много по-лесно ще възприемате хората около себе си. Аз винаги имам това наум преди да отсъдя нещо за някого – т.е. винаги му давам добрина в преднина и един бърз „втори шанс” в аванс, когато се налага да преценявам постъпките му.
Знам, че всяко действие е провокирано от причина и всяка реакция е отговор на предизвикалото я действие. Винаги се стремя да открия тази причина – това, че някой е постъпил по определен начин, който за мен е неугоден, съвсем не означава, че го е направил заради/против мен – вероятно има сериозна причина да постъпва и да се държи така. Разбира се – сериозна за него си.
Ние не се отъждествяваме с нашите постъпки: това е просто за възприемане, ако си спомняте камъчета от 1 до 4: много малко хора, казват това, което мислят, а още по-малко казват това, което чувстват и в тази връзка: постъпките, като част от модела на поведение, който сме възприели, са нещо (пре)мислено. Много малко хора са уверени, че постъпват правилно /т.е. че са измислили вярната постъпка/, а още по-малко постъпват спонтанно – обикновено всеки се стреми да облече постъпката си в разум и оттам идва и този парадокс – ние не сме това, което правим.
Всъщност, това дали ще определим някого като глупав / неспособен / неадекватен / неудачник или някой ще определи нас така, не е толкова важно.
Проблемът идва когато ние приемем тази оценка за себе си и се съгласим да живеем с нея.
Предимството:Този начин на мислене много помага при отглеждането и възпитанието на деца. Децата не правят нищо без причина – не плачат без причина, не се тръшкат без причина. Като пораснат – не си слагат обеци на носа и пъпа без причина, нито пък се боядисват с червени кичури ей-така случайно. За всяко нещо има причина и наше задължение е да я открием, защото може да се окаже, че е нужна нашата намеса за отстраняването й, особено когато става дума за отявлен бунт срещу нещо
С поведението си децата търсят нашето внимание. Това отминава към определена възраст, ако родителите са реагирали правилно, но при някои хора си остава като модел на поведение в общуването за цял живот и те се опитват чрез едно поведение да ни кажат нещо съвсем друго.
Този начин на мислене ни помага да разбираме по-добре децата си и останалия свят и да не се ядосваме излишно.
Недостатък:Разсъждавайки по този начин, аз не си съставям първото впечатление за хората по техните постъпки, а по тяхното излъчване. Постъпките могат да те подведат много по-често и по-лесно от излъчването. Излъчването трудно може да се скрие и манипулира.
Къде е недостатъкът ли? Съставям си мнението мигновено и то почти не подлежи на промяна – и в двете посоки. Разсъждавайки така /нещата не са такива, каквито изглеждат и винаги всеки си има своя скрита причина за поведението си/, аз не се изненадвам дори от парадоксите, лесно прощавам и трудно се разочаровам – но пък ако се случи – е окончателно. Точно поради същата причина много трудно лошото ми възприятие за някого може да се промени към добро. Обикновено не се случва."
П.С. Извинявам се, че пак ви занимавам с моите глупости 
, но ... ако трябва ще изтрия поста 