Провери си данните. Имаме склонността, по някакви незнайни причини, може би просто лош късмет, винаги да сме на грешната страна във военен конфликт или да бъдем лъгани, мамени, предавани именно заради склонността си да останем в периферията и никога не ни се е получавало. Не мисля, че ако стане нещо подобно, има предпоставки да ни се получи сега, защото това не е правилният начин. Държавата ни е малка, не е тя тази, която диктува правилата за световния мир или за световната война. Ние можем да избираме само дали да измрем до крак, докато защитаваме някакъв нереалистичен идеал, какъвто е вечният световен мир или да запазим доколкото можем себе си като видим каква е реалността. Не ме разбирай грешно, и мен ме влече повече мирът, но обществото се намира в цикли, които съществуват извън нас, бих казала, природни цикли, заложени в самата ни природа - и това са циклите на война/мир, патриархат/матриархат и т.н. От тях човек не може да избяга, както не може да избяга от смъртта си.