Омръзна ми да имам по-големи топки от повечето мъже. Или по-точно - отвращават ме мъжете без топки.
Днес имах една случка, заради която още съм ядосана. Разказвам я не само, за да се успокоя, а и за да разбера какви са и вашите впечатления.
Чакам си аз кротко автобуса и момичето, което също чака започва да ме гледа странно. Пък аз си стоя дълбоко замислена за мои си неща и не отразявам нищо наоколо. Тя не спира да гледа - обръщам се и виждам, че зад мен стои един 16-17-годишен циганин. Миризлив, дрипав и изпаднал. Попипва се и ми се усмихва. Преместих се в другия край на спирката и продължих с моите си размисли. Идва автобусът, качвам се. Беше наполовина празен. Сядам до прозореца. И циганина сяда до мен. Свих се колкото мога в единия край, за да не се допира в мен. Тръгва автобуса, гледам си през прозореца, но усещам, че циганинът се мести навътре на седалката към мен. Умишлено не го поглеждах, а само с периферното си зрение се опитвах да го държа под око. В такъв момент погледнеш ли човека му даваш поле за изява и най-ефикасен е тоталния игнор. Обаче усетих, че цигането си премести ръката отстрани и почти ми докосна коляното. Щях да повърна - не само заради миризмата на обществена тоалетна, която се носи край него, а и заради дълбоката погнуса, която изпитах от допира му. Обърнах се, за да му кажа, че ставам - трябваше и той да стане, за да ми направи място да мина. И когато се обърнах, преди да кажа каквото и да било, го видях, че през дънките си пипа...нещото и нагло ме гледа без изобщо да му пука. Казах му "може ли да мина" и понечих да стана, а той ми отговори "не" и ми се хили, и продължава да се пипа. Не знам как запазих самообладание и не разбих празната му глава на хиляди парчета. Първосигналната ми реакция беше да го погледна право в очите - той веднага стана и дори се премести на друга седалка. Аз също се преместих.
Всичко това се случи докато пред мен, зад мен и прави до мен в автобуса стояха 4-5 мъже. Различни, на различна възраст. Никой не реагира. Само наблюдаваха. Това са нашите мъже - скопени тънкопишковци, които цял живот наблюдават. Идваше ми да ревна - чувствах се страшно унизена, защото една човешка утайка си беше позволила да се отнесе по такъв начин към мен. В същото време изпитах невероятен яд към малодушните ни баба. Да, вече ще ги наричам баби, а не мъже, защото живеят като баби и реагират като баби. Не може да претендираш, че си мъж, да виждаш подобно отношение към една жена и кротко да си стоиш.
Причините да не отвъртя зловещ шамар на цигането са две. Първо, много е грозно жена да влиза във физическа конфронтация, ако има вариант да я избегне и второ - няма как да знам колко луд може да бъде онзи отпадък, а очевидно бях сама и нямаше кой да ме защити. Но ако бях мъж щях да го изкарам с ритници от автобуса.
Нашите мъже не се чувстват зле, когато печелим повече от тях, не се чувстват зле да живеят с майките си докато не отидат да живеят при тъщите си, не се чувстват зле да бъдат безмълвни мекотели. Липсва им само старчески дом, в който да се обучават един друг на бродерия, шев и кройка.