ако имах нужда от външна намеса на психологията, нямаше да имам нужда от астрологията :blink:
как мислиш?
но пак фокусирахме дискусията върху мен, а наистина не това бе идеята :blink:
въпросите са от вечните и философски, и касаят едно (или три :blink:, дори) поколения, нищо, че не ми харесва :blink:

мъже, бащи са конкретни, но не в същинското питане - там център сме ние, без остатък и...оправдания с другите :blink:

мисля, че двете могат чудесно да се допълват..особено при хора, които са с по- научно и прагматично насочена мисъл, мразят да говорят за лични неща и затова се измъкват все по тъча на вечните философски.. :blink:

давам пример: защо ти се случват нещата по слънце, а не по луна../по баща, а не по майка/?? вмъкни тук и моята идея, че ни се случва само това, което искаме, от всичките безкрайни възможности и какво стана..нали точно това ти казах- разбери защо е така..ако искаш си разбери и за себе си само..

Аз "смлях" де що имаше психологическа литература, когато изучавах детска психология в курса по педагогика. Чак след това открих астрологията и разбрах, че е много по-лесно е да намериш обяснение на проблемите си като си служиш с реални категории, каквито са планетите и аспектите между тях.

Ако съпоставим картата, която Аброуд е поставила с нейната лична карта, ще забележим, че Слънцето е ранено от Сатурн, а не Луната и че тр. Сатурн се движи ретроградно към градуса, в който е Слънце (квадрат). ...Нормално е тя да си задава подобни въпроси за самодостатъчността, понеже Сатурн отговаря за аскетизма, Сатурн е този който дава студенината, за която тя говори. И понеже Сатурн управлява Слънцето, а в момента е враждебен към него, значи той подлага на "изпитание", доколко самодостатъчният модел обслужва нейните потребности и може ли да и бъде полезен.

Защо Луната в Рак не може да се прояви (майчинската, грижовна, дълбокоемоционална Луна в Рак)? Просто, защото другите аспекти са по-актуални и превалират в текущата астрологична ситуация. Луната е в тригон с транзитен Уран, следователно леко трансперсонална в момента.

Казано иначе, Сатурн поставя на изпитание рождената опозиция между светилата - вроденото раздвоение между мъжкото и женското начало, докато личността не намери баланса и не се научи да примирява двете начала в себе си. Като споменах опозицията между светилата, тя е доста широка, но квадратуратая, която се разиграва сега между Слънце и Сатурн СЕГА, ще стане актуална между Луната и Сатурн на 28-мия градус. Тогава женското начало ще бъде предизвикано и едва тогава личността ще може да види картината от двете страни, за да получи ОБЕКТИВНОСТ.

пп. Аброуд твоята Луна е в съвпад с моя Юпитер (У1). И аз като Прия смятам, че си дълбокочувствителен човек.

Замислих се...точно сега върху този триъгълник, затова и слагам картата на момента, ясно какво го е провокирало :blink:



По отворен и неясен остава отговорът, мисля.
Съзнанието не стига до задоволителни отговори, като не познава добре подсъзнанието, а последното се оказва далеч по-мощна сила при привличане и отблъскване на събития.
Възможно ли е да си достатъчен сам за себе си, но да влезеш в съюз в някакъв момент, без да губиш идентичност и доволно да съвместяваш и двете. В какъв момент се случва? Ако допуснем, че е в резултат на заглушаване на първото ще дойде време, в което дисбалансът ще се възстанови. Едното ще отпадне, в зависимост от степента на сила между двете. А, възможно ли е да се уравновесят, освен чрез разграничаване или това е единствения възможен избор
Същото важи и за първото и третото. Малко по-сложно става, ако включим и трите заедно в схемата.

---------------------------

Ако допуснем, че според подсъзнателните ни търсения независимостта остава приоритетна, то стигаме отново до нарушена хармония, следователно не това е решението :lol: и връщаме по-горе.

Отговор: Възможно е "да влезеш в съюз в някакъв момент, без да губиш идентичност и доволно да съвместяваш и двете"...."В какъв момент се случва?" - в момента, в който някой те изненада с думите "Обичам те"  , а ти не знаеш за какво става въпрос  :rolleyes:

"Едното ще отпадне, в зависимост от степента на сила между двете. А, възможно ли е да се уравновесят, освен чрез разграничаване..." - мисля, че никое не трябва да отпада, и също така мисля, че е възможно да се уравновесят, но според мен не чрез разграничаване, а чрез сливане  :rolleyes:. Иначе по принцип съществува и вероятността едното да отпадне, и да се разграничат, ... но това ми се струва по-лошия вариант.

 

Чрез сливане - Да, защото имаме опизиция между светилата. Тогава двете начала се неутрализират. Приемаш, че ти не си нито едното, нито другото, а просто човешко същество, което няма пол.

Но я си представете как действа квадратурата между светилата. Там няма сливане. Квадратурата действа именно на принципа на отхвърлянето и разединението. Борбата е непримирима, неудовлетвореността е постоянна, но казват именно тя води до големи постижения. Бракът е късен, но не и невъзможен или неуспешен.

Чрез сливане - Да, защото имаме опизиция между светилата. Тогава двете начала се неутрализират. Приемаш, че ти не си нито едното, нито другото, а просто човешко същество, което няма пол.

Но я си представете как действа квадратурата между светилата. Там няма сливане. Квадратурата действа именно на принципа на отхвърлянето и разединението. Борбата е непримирима, неудовлетвореността е постоянна, но казват именно тя води до големи постижения. Бракът е късен, но не и невъзможен или неуспешен.

И какво викаш тука "кака"  :blink: (аз пак от мойта камбанария си ги гледам работите), че този "пич" дето съм си го заплюла и, с който имаме квадрат Слънце-Слънце все пак ще се бракуваме ... Малко ме съмнява, поне не в този живот .., но времето ще покаже   Пустата му Лилитка, дето е кацнала на моето Слънце, или пък моето Слънце кацна там? ...

Цитат на: Stella в Февруари 22, 2011, 03:48:35 pm

Чрез сливане - Да, защото имаме опизиция между светилата. Тогава двете начала се неутрализират. Приемаш, че ти не си нито едното, нито другото, а просто човешко същество, което няма пол.

Но я си представете как действа квадратурата между светилата. Там няма сливане. Квадратурата действа именно на принципа на отхвърлянето и разединението. Борбата е непримирима, неудовлетвореността е постоянна, но казват именно тя води до големи постижения. Бракът е късен, но не и невъзможен или неуспешен.

И какво викаш тука "кака"  :blink: (аз пак от мойта камбанария си ги гледам работите), че този "пич" дето съм си го заплюла и, с който имаме квадрат Слънце-Слънце все пак ще се бракуваме ... Малко ме съмнява, поне не в този живот .., но времето ще покаже   Пустата му Лилитка, дето е кацнала на моето Слънце, или пък моето Слънце кацна там? ...

Нищо подобно не съм казала. Говорих за квадрата между светила (Луна и Слънце) в натална карта.
Ако ти се обсъждат синастрични аспекти с она "пич", отиди в специалната тема за синастрията, ние ще дойдем там. :97:

Ако ти се обсъждат синастрични аспекти с оня "пич", отиди в специалната тема за синастрията, ние ще дойдем там. :97:

:rolf:, о.к. но после, че сега не ми е до него   Не искам лоша карма за следващия си живот   (или пък неуредици в сегашния  :blink:) :rolf: Чакам да се поуспокоя малко, и тогава  :blink:

Цитат на: Stella в Февруари 22, 2011, 04:30:19 pm

Ако ти се обсъждат синастрични аспекти с оня "пич", отиди в специалната тема за синастрията, ние ще дойдем там. :97:

:rolf:, о.к. но после, че сега не ми е до него   Не искам лоша карма за следващия си живот   (или пък неуредици в сегашния  :blink:) :rolf: Чакам да се поуспокоя малко, и тогава  :blink:

Брех, опасна работа.

Брех, опасна работа.

Ми опасна си е работата  :blink:. Току виж днес съм пуснала синастрия с него за обсъждане, утре с друг ... и.... "отиде коня у ряката"  :blink: Ще ме развалите вий да му се не види  :haha: Хубаво ми каза, "мъжо", да не пиша вече в тоя форум.

Днес все още си мисля, че на въпросът в темата "Самодостатъчността/Бракът/Любовта - възможни ли са заедно и поотделно?" - отговорът е НЕ. Ако успеете да ме пречупите и да почна да мисля друго - ЕВАЛА ти батко   

ЕВАЛА ти батко   

Понеже помолих да ми изтрият темата  , а ми се иска да пусна нещо, като казах БАТКО ..., моля да ме извините, за този "пост", но все пак мисля, че има нещо общо със самодостатъчността и любовта поне, с бракът може и да няма ...

"Една жена имала двама сина. Мъжът й починал докато била още млада и тя сама отгледала двете си деца. И така с труд и грижи синовете й пораснали и се задомили. Направили си големи къщи и се преместили да живеят в тях. Поканили и своята майка да си избере сама при кого от двамата да отиде, но тя предпочеля да остане да живее в старата си къщица- било й мъчно да се раздели с не

Двамата братя често я посещавали и се грижили за нея. Но особено тържествено те отбелязвали рождения й ден. Тогава купували по един голям букет цветя и заедно отивали при старата си майчица. Нямало по-голямо щастие за старата женица  от това да ги гледа заедно, да вижда ,че се обичат, поддържат и си помагат... Тя ги посрещала с отворени ръце, прегръщала  ги едновременно, след това слагала главата си ту на рамото на единия, ту на другия и сълзи от радост и умиление се стичали по набръчканото й старческо лице.

        Минали години. Братята се скарали и не си говорели вече. Майката не знаела това а и те умело криели сръднята си. Но дошъл рождения ден. А сега какво да се прави? И двамата купили цветя / както винаги /, но гордостта им пречела да се помирят и да отидат заедно при майка си. Те знаели колко много ще се огорчи старата им майчица като ги види, че идват поотделно, но никога не предполагали, че тя ще изживее случилото се така болезнено.

        Пръв влязъл по-големия брат. С широко усмихнато лице и голям букет цветя той тръгнал към  старата жена, очаквайки топла майчина прегръдка, но по средата на стаята се спрял изумен от каменното лице на старата жена.

-         Къде е брат ти?-чул ясните думи на майка си, които го ударили в лицето като плесница.

  Синът навел глава, незнаейки какво да каже.  Огромна буца заседнала на гърлото му почти

 задушавайки го.Имал чувството, че е на съд-на съд пред собствената си съвест. Мъкъта, която била изписана на лицето на старата жена го измъчвала по-страшно от най-тежкото наказание. Душевната болка, която изпитвал била почти непоносима.

       Бавно старата жена се приближила, взела букета от ръцете му и след това го хвърлила на  пода.

-         Не ми трябват цветята ти. Искам брат ти.

 После се обърнала с гръб към сина си оставайки безмълвна. Със смазано от  скръб сърце синът излязъл от къщата. Прибрал се у дома, хвърлил се  на леглото и заплакал. Не можел да си прости, че е нанесъл такова страдание  на  собствената си майка.

   След известно време отишъл да честити рождения ден на майка си и по-малкия брат. И всичко се повторило, както и при по-големия.

-         Къде е брат ти?-чул изпитващите думи и той. После и неговите цветя се разпиляли по пода,

а пред него вече стоял превития гръб на старата жена.

   Прибрал се и по-малкия брат в къщата си, строполил се на масата, обхванал с двете си ръце главата и застенал като ранено животно от изгарящата го мъка.  ,,Как можах, как можах....” – повтарял като в унес, без да може да овладее сълзите си.

       Изведнъж скочил като ожилен и се затичал към къщата на брат си. Не изминал и половината път, когато видял, че и брат му тича към него...Срещнали се по средата между двете къщи, погледнали се и без да говорят като по команда се хвърлили в прегръдките си. Сълзи напирали в очите и на двамата а устните шептяли: ,, Прости ми братко”!

      И после така прегърнати отишли при майка си. От радост забравили да купят нови цветя, но думите, които чули  били всичко, което искали да чуят сега.

-         Синове мои, не цветятя са най-важните сега, а това че сте заедно. Сега вие ми поднесохте

най-красивия букет, който съм получавала някога през живота си. Букетът на прощението, букетът на братската любов. Моля ви поднасяйте ми го винаги, докато съм жива. Само така можете да ме правите радостна и щастлива майка. Искам да се гордея с вас, с вашето единство и любов.

   По стар народен обичай  сега са дните на прошките...   За това реших да поговорим  за прощението.  Дали и ние носим на някого цветя, докато сърцата ни са разделени с най-близки хора?  Имаме ли сила   да загърбим собствената  си гордост и вместо цветя да поднесем сърцето си на някой с който дълго време сме били разделени?  Сега е времето..."

Незнам кога са дните на прошките, но по принцип е хубаво да се прощава 

Цитат на: Stella в Февруари 22, 2011, 04:52:19 pm

Брех, опасна работа.

Ми опасна си е работата  :blink:. Току виж днес съм пуснала синастрия с него за обсъждане, утре с друг ... и.... "отиде коня у ряката"  :blink: Ще ме развалите вий да му се не види  :haha: Хубаво ми каза, "мъжо", да не пиша вече в тоя форум.

Днес все още си мисля, че на въпросът в темата "Самодостатъчността/Бракът/Любовта - възможни ли са заедно и поотделно?" - отговорът е НЕ. Ако успеете да ме пречупите и да почна да мисля друго - ЕВАЛА ти батко  

За кое е НЕ-то? за "Заедно" или за "поотделно"?
Аз лично никого не смятам да пречупвам.

Цитат на: tanina80 в Февруари 22, 2011, 04:57:45 pm

ЕВАЛА ти батко   

-         Синове мои, не цветятя са най-важните сега, а това че сте заедно. Сега вие ми поднесохте

най-красивия букет, който съм получавала някога през живота си. Букетът на прощението, букетът на братската любов. Моля ви поднасяйте ми го винаги, докато съм жива. Само така можете да ме правите радостна и щастлива майка. Искам да се гордея с вас, с вашето единство и любов.

   По стар народен обичай  сега са дните на прошките...   За това реших да поговорим  за прощението.  Дали и ние носим на някого цветя, докато сърцата ни са разделени с най-близки хора?  Имаме ли сила   да загърбим собствената  си гордост и вместо цветя да поднесем сърцето си на някой с който дълго време сме били разделени?  Сега е времето..."

Незнам кога са дните на прошките, но по принцип е хубаво да се прощава 

А нашата майка ни делеше и демонстрираше цял живот предпочитания към едно от децата си, но въпреки това, ние се уважаваме и продължаваме да се уважаваме с брат ми и сестра ми....Мисля ,че това е било още по-голямо изпитание за нас, да съхраним обичта си.

Благодаря ви за коментарите за Луната и чувствителността, значи все пак се "забелязва"
Но факт е, че дори сега и темата го доказва, че Слънцето по се забелязва, за съжаление..., а може и за щастие
Vision, много ме замисли вметката за Слънце/Луна - баща/майка (въпреки положени съвсем съзнателни усилия в тази посока, все си клоня към бащата...), както и на Stella за мъжка/женска енергия в постоянно противоборство (макар и да съм наясно с тази слабост на хороскопа :blink:)

*освен, че съм си публикувала картата в някакъв отдавнашен "изтрит" момент, данните съм давала само на Асол и Кая :blink:

Беше ми интересно да прочета по темата за разсъждения от друг ъгъл, за да коригирам или затвърдя моя си, ако ще и да е грешка

натални предпоставки (почти наравно противоположни)---дирекционни, прогресивни, транзитни---вторите насложени върху първите---краен ефект = първите остават с превъзходство

и пак остава въпроса защо, с отенък на "как и какво"

Ами именно тук е отговорът. Наталните предпоставки винаги остават с превъзходство. То и затова при транзити и  дирекционни аспекти между две планети, в съдбата на натива се "възпроизвеждат" събитията, предпоставени от наталната връзка между въпросните планети. Ако в натала връзката е квадрат, нямай вяра на транзитните/дирекционни тригони много-много. Поне при мен е така.

По въпроса ти. Няма самодостатъчни хора. Има завършени личности, които нямат нужда да бъдат допълвани до единица. И бракът, и любовта са възможни за тези и с тези хора. Има и хора, които нямат нужда от брак и трайно любовен обмен, за да им е добре. И такива, които избират съзнателно да не изберат горното, в името на някаква друга своя цел. Кой е по-щастлив? Ами този, който е приел и живее с избора си и не го осъзнава като липса. Ако има съмнение, и копнеж, и въпрос дали сме от тия, или от ония, най-вероятно сме от ония, на които им трябва happily ever after.

*освен, че съм си публикувала картата в някакъв отдавнашен "изтрит" момент, данните съм давала само на Асол и Кая :blink:

Ми аз не обичам да говоря празни приказки, тук е астрологичен форум, все пак. Имам данните ти от форума....не ги давам никому и не ги публикувам....ще се радвам, ако съм била полезна. .. и спирам с коментарите.

Цитат на: abroad в Февруари 23, 2011, 01:34:24 am

*освен, че съм си публикувала картата в някакъв отдавнашен "изтрит" момент, данните съм давала само на Асол и Кая :blink:

Ми аз не обичам да говоря празни приказки, тук е астрологичен форум, все пак. Имам данните ти от форума....не ги давам никому и не ги публикувам....ще се радвам, ако съм била полезна. .. и спирам с коментарите.

оууу, много ги благодаря за конкретния поглед, наистина :blink:
sunrain спомена за тях и реших да поясня
изобщо, изобщо не те виня, напротив  :unsure: :confuse3: :confuse3:

Цитат на: Stella в Февруари 23, 2011, 02:22:01 am

Цитат на: abroad в Февруари 23, 2011, 01:34:24 am

*освен, че съм си публикувала картата в някакъв отдавнашен "изтрит" момент, данните съм давала само на Асол и Кая :blink:

Ми аз не обичам да говоря празни приказки, тук е астрологичен форум, все пак. Имам данните ти от форума....не ги давам никому и не ги публикувам....ще се радвам, ако съм била полезна. .. и спирам с коментарите.

оууу, много ги благодаря за конкретния поглед, наистина :blink:
sunrain спомена за тях и реших да поясня
изобщо, изобщо не те виня, напротив  :unsure: :confuse3: :confuse3:

супер! значи всичко е наред.

Цитат

натални предпоставки (почти наравно противоположни)---дирекционни, прогресивни, транзитни---вторите насложени върху първите---краен ефект = първите остават с превъзходство

и пак остава въпроса защо, с отенък на "как и какво"

Ами именно тук е отговорът. Наталните предпоставки винаги остават с превъзходство.

така е, но ако са равни по сила, какво се случва?

То и затова при транзити и  дирекционни аспекти между две планети, в съдбата на натива се "възпроизвеждат" събитията, предпоставени от наталната връзка между въпросните планети. Ако в натала връзката е квадрат, нямай вяра на транзитните/дирекционни тригони много-много. Поне при мен е така.

и при мен
а ако нямат аспект?

По въпроса ти. Няма самодостатъчни хора. Има завършени личности, които нямат нужда да бъдат допълвани до единица. И бракът, и любовта са възможни за тези и с тези хора.

Когато не успявам достатъчно безпристрастно да се самонаблюдавам, започвам да наблюдавам околните :blink:, като коректив за себе си
Та, тези наблюдения показват, че вселената винаги и с лекота се грижи да сме свързани с някого, ако не можем по сами, или с други думи трябва ни някой, с който да се чувстваме цялостни, за да съществуваме
При останалите това свързване е ясно съзнато и въпрос на израз на лична воля...

Копнежите и търсенето в различни посоки, може да са лутания на объркано подсъзнание/съзнание

опит за някакво съждение, разхвърляно и без каквито и да било претенции за правилност
най-вярното е просто, и също толкова трудно видимо
явно трябва съвсем да се оплете и усложни, за да го прозрем, в частност за такива като мен :blink:
Има и хора, които нямат нужда от брак и трайно любовен обмен, за да им е добре. И такива, които избират съзнателно да не изберат горното, в името на някаква друга своя цел. Кой е по-щастлив? Ами този, който е приел и живее с избора си и не го осъзнава като липса. Ако има съмнение, и копнеж, и въпрос дали сме от тия, или от ония, най-вероятно сме от ония, на които им трябва happily ever after.
[/quote]

така е, но ако са равни по сила, какво се случва?

Кои да са равни по сила? Сравняваме два натални аспекта, но с противоположно значение, или натални и дирекционни примерно?

а ако нямат аспект?

Сега, много отдавна преживям една идея, която ще се стори еретична на тези, дето дебнат всеки камънак върху какво им транзитира, ама си мисля, че ако няма връзка между двете в натала, нищо чак толкова при транзит няма да стане. Просто тези двете в тая карта не си говорят помежду си, и това е. Може обаче например мидпойнтът между тях да има нещо в натала. Тогава връзката помежду им си е жива и активираща се по транзити. Между другото, до тази мисъл ме доведе Хюмън Дизайн. Там, както знаем, има активни и неактивирани центрове. Активираните са определени, константни и по тях ние имаме някакви категорични прилепености, спящите центрове са тези, по които ние сме най-възприемчиви и податливи на външни влияния, там обстоятелствата ни водят. Имаме шанс да ги детерминираме, да ги запълним тези центрове в живота си, но само чрез срещи с други хора, които да ни ги активират. Транзитите, оказва се, не са достатъчно силен промисор там, и не могат да ти "напълнят" празното. Пак казвам, още го предъвквам това и сигурно ще ми наскочат достатъчно астролози с противното мнение. Но пък на мен тази теория перфектно ми обяснява що например транзит на Венера върху Юпитер нищо кой знае какво няма и да ми донесе .

Та, тези наблюдения показват, че вселената винаги и с лекота се грижи да сме свързани с някого, ако не можем по сами, или с други думи трябва ни някой, с който да се чувстваме цялостни, за да съществуваме
При останалите това свързване е ясно съзнато и въпрос на израз на лична воля...

Именно. На когото каквото му трябва, това и му се дава. Като под "трябва" не следва да се разбира "каквото му се иска". Картата може да покаже дали сме от тия или от ония. Ако сме от тия, на които не им е съдено, сигурно ще ни стане по-пълно в душата, щом успеем да осъзнаем и приемем от кой вид сме. Според индийците в това именно е оснавната цел на астрологичната консултация.

Vision, много ме замисли вметката за Слънце/Луна - баща/майка (въпреки положени съвсем съзнателни усилия в тази посока, все си клоня към бащата...)

и искам да ти кажа, че по статистика към психолог в Бг доброволно се обръщат преди всичко високоинтелигентни хора, с добро образование, престижна и добре платена работа, които са си надвили на масрафа по пирамидата на Маслоу..затова ти го предложих..