... Защото например загуба на дете от смърт, не може да се сравни като количествена или качествена мъка със загуба на домашен любимец например, макар транзитите, и изобщо предиктивните техники, които да ги обуславят, най-общо казано - и двата вида събития да са подобни...
не разчитам на ''обективната категоризация'',защото отхвърля важни елементи,които в крайна сметка също са от цялото.Една загуба на домашен любимец би била също толкова значима като шоково изживяване,каквато била и загуба на дете.В радикса,транзитно-соларно-прогресивно,би трябвало да има показатели за емоционални трудности и тегоби ,разликата ще е в управителите на домовете или някаква връзка,която сигнифицира домашния любимец.
За себе си мога да кажа,че първата ми истинска и голяма болка беше в детска възраст,когато трябваше да оставя котето си в парка,защото на никой не му се занимаваше с домашния ми любимец.Нито едно влюбване или разделяне в живота ми не мога да сравня с кризата,която изживях тогава в продължение на месеци.
Във връзка с онзи случай,повече не съм предявявала интерес за ново животинче,а когато съм имала,не съм се ангажирала емоционално към него.
Това може би не би се наредило сред предните позиции на житейските обрати,оставили голям отпечатък над личността,но ето,за индивидуалния случай стои малко по-напред в класацията,все още висящо,предвид факта,че нямам по-голяма опитност с други основности*
Колкото до его-бумовете.Подтискането е значим фактор,даващ отражение на мотивацията за изява след това,..която сравнена с резултата от чужда проява на житейска активация,е много по-явна,радикална,неконтролирана и крайна.Достатъчно крайна,за да удоволетвори потребността от край,начало,ново раждане,нова смърт.
В ''умерените животи'' има някаква закърнялост,но и баланс и самодоволство,които отхвърлят върешната нужда от регенерация.
Привърженик съм на идеята,че според радикса,кармите и незнам си кое още,идват условията.Всичките странични дразнители,които могат да провокират недоволство,слабост.Но въпрос на вътрешност* е тяхната асимилация като такива и това как ще ти повлияят.Защото някои стигат до симбиоза към даден елемент и го преповтарят,за да си го набавят.Пример с отхвърляне на връзки,кандидати.Други пък са вътрешно ''цялостни и самодоволни'' и приемат ''бума'' като нещо по-крайно и категорично,изживяват го непълно и си продължават живота без той да ги връща към него.Защото вътрешно не чувстват готовност,потребност към нещо сложно като изживяване.Не го и преизвикват,не идва при тях,защото в крайна сметка не би имало смисъл.
Имам за допълване,но не чувствам достатъчно опитност*,за да си го позволя.