Да бъдеш или да не бъдеш? Да останеш или да тръгнеш? Да продължиш или да спреш? Да мислиш или да не мислиш?
Да създаваш или да унищожаваш? Да приемеш или да не приемеш? да обичаш или да мразиш? Да се оставиш на течението или да плуваш срещу него? Да бъдеш господар или да не бъдеш? Да бъдеш роб или да не бъдеш?
И накрая , но не на последно място.....Да живееш или да не живееш? Или струва ли си да живееш в свят в който няма живот....,а само живуркане.....в свят в който чуваш само стоновете на мъртви и безволеви души.....Свят в който лицемерието и жестокостта са водещи.....

И ако бъдеш почтен в един непочтен свят нужно ли е да плюеш?

Слънце или луна? Марс или Венера? Юпитер или Уран? .................или......просто въпроси без отговор на Вселената....

Вчера си отиде от този свят човек, който никога не е обидил, наранил или казал нещо лошо.. човек, който винаги за всички се е грижил, винаги е поставял интересите на другите пред своите... човек, който винаги е питал.. как си? Една чиста душа...
Сам решава да избяга от живота... посреща смъртта очи в очи.. без да помръдне... с ясната цел и съзнание...
НИКОЙ ОТ ПРИЯТЕЛИТЕ И БЛИЗКИТЕ НЕ Е ПОДОЗИРАЛ КАКВО СЕ КРИЕ В ДУШАТА МУ.... ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ Е ПОКАЗАЛ, ЧЕ ИМА ПРОБЛЕМ..
много лъчезарен и весел човек... ЗАЩО ?? няма логично обяснение.. много стабилен и издръжлив човек...

Може би е видял колко ужасен е света... и е решил да отиде на по-добро място...
Не успях никога да му кажа какво мисля за него... И сега се обвинявам.. Последните разговори с приятелите му, включително и мен бяха за услуги... ние ли го подтикнахме?? Късно е вече...
Той сам избра този път...

Да бъдеш човек в днешно време е много трудно....

Много съжалявам за този човек...,както и за неговия избор..... :(Не веднъж ми се е случвало да мисля за това....

Самоубийство ли е ?

НЯМАШ ВИНА.....,КОЛЕКТИВНАТА ВИНА НЕ Е ВИНА- ЗА ЖАЛОСТ!

Не успях никога да му кажа какво мисля за него... И сега се обвинявам. Късно е вече...
Той сам избра този път...

Във всеки миг казвам какво мисля , не пропускам възможността да казвам ОБИЧАМ ТЕ! НА всички които обичам....,защото утре може да няма...,а вчера е в миналото.... ....Всъщност остават само онези светли и топли чувства в паметта , в сърцето в душите ни.....

Да... и при това изглежда, че е планирано от много отдавна...
Как може по никакъв начин да не покаже, че нещо му тежи... и до последно да бъде весел...
А имаше мечти и цели.. толкова млад...
Ужасен избор.. Явно за него не си е струвало да остане в този жесток свят...
Мястото на ангелите е на небето.. за това може би всички добри хора си отиват толкова млади.. останалите изкупваме греховете си..

По какъв нелеп начин преосмислям как изживявам миговете на този свят..
Нищо не е същото след уран и плутон.. нищо.. няма връщане назад...

Да... и при това изглежда, че е планирано от много отдавна...
Как може по никакъв начин да не покаже, че нещо му тежи... и до последно да бъде весел...
А имаше мечти и цели.. толкова млад...
Ужасен избор.. Явно за него не си е струвало да остане в този жесток свят...
Мястото на ангелите е на небето.. за това може би всички добри хора си отиват толкова млади.. останалите изкупваме греховете си..

По какъв нелеп начин преосмислям как изживявам миговете на този свят..
Нищо не е същото след уран и плутон.. нищо.. няма връщане назад...

Ако седнеш и прочетеш постовете ми свързани с двете планети , ще разбереш колко болка , споделен опит и колко страдание има в тях....Двете планети са свързани с тежки и съдбовни периоди , с много отговорности и много нестабилни и трудни периоди....Оцеляват смелите....Оцеляват онези които имат възможност да виждат по-далеч в бъдещето....
Има и земни ангели.... , аз съм ги срещала...и след един от тях намерих перце...,за съжаление той изчезна от живота ми точно толкова внезапно , както се появи...Понякога го сънувам.... Беше преди много години....Повече от 15....,но спомена за него ще остане завинаги....

Би ли казала повече за това момче.... ...Божеее...,как вибрирам с теб на едни и същи честоти...?!!! :rolleyes:
Размишлявах днес много...,на няколко пъти тръгвах да отварям темата , а при теб има повод за същите разсъждения..... :wub:

Вчера си отиде от този свят човек, който никога не е обидил, наранил или казал нещо лошо.. човек, който винаги за всички се е грижил, винаги е поставял интересите на другите пред своите... човек, който винаги е питал.. как си?
НИКОЙ ОТ ПРИЯТЕЛИТЕ И БЛИЗКИТЕ НЕ Е ПОДОЗИРАЛ КАКВО СЕ КРИЕ В ДУШАТА МУ.... ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ Е ПОКАЗАЛ, ЧЕ ИМА ПРОБЛЕМ..
Не успях никога да му кажа какво мисля за него... И сега се обвинявам.. Последните разговори с приятелите му, включително и мен бяха за услуги...

Ти си имал приятел,но той не.Затова и никой не е разбрал.Спри да мислиш за себе си и тогава ще разбереш другия.Направи го поне веднъж за него,смъртта му не е ли достатъчно силен мотив да забравиш поне малко за себе си?
"Когато говориш с враг-слушай го какво ти казва.
Когато говориш с приятел-слушай го какво премълчава."

Цитат на: xtz в Март 15, 2011, 12:33:10 am

Вчера си отиде от този свят човек, който никога не е обидил, наранил или казал нещо лошо.. човек, който винаги за всички се е грижил, винаги е поставял интересите на другите пред своите... човек, който винаги е питал.. как си?
НИКОЙ ОТ ПРИЯТЕЛИТЕ И БЛИЗКИТЕ НЕ Е ПОДОЗИРАЛ КАКВО СЕ КРИЕ В ДУШАТА МУ.... ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ Е ПОКАЗАЛ, ЧЕ ИМА ПРОБЛЕМ..
Не успях никога да му кажа какво мисля за него... И сега се обвинявам.. Последните разговори с приятелите му, включително и мен бяха за услуги...

Ти си имал приятел,но той не.Затова и никой не е разбрал.Спри да мислиш за себе си и тогава ще разбереш другия.Направи го поне веднъж за него,смъртта му не е ли достатъчно силен мотив да забравиш поне малко за себе си?
"Когато говориш с враг-слушай го какво ти казва.
Когато говориш с приятел-слушай го какво премълчава."

А когато враговете мълчат?

"Когато говориш с враг-слушай го какво ти казва.
Когато говориш с приятел-слушай го какво премълчава."

За съжаление много често се случва да не се вслушваме в това, което казва (или премълчава) отсрещният, защото сме свикнали да чуваме собствения си глас и да даваме приоритет на собствените си потребности. И започваме да осъзнаваме някои неща едва след като са се случили - несподелената нужда от подкрепа, болката, огорчението, самотата на "напусналия" човек, докато ние сме били заети с други неща (или със себе си), за да го почувстваме.

Цитат на: xtz в Март 15, 2011, 12:33:10 am

Вчера си отиде от този свят човек, който никога не е обидил, наранил или казал нещо лошо.. човек, който винаги за всички се е грижил, винаги е поставял интересите на другите пред своите... човек, който винаги е питал.. как си?
НИКОЙ ОТ ПРИЯТЕЛИТЕ И БЛИЗКИТЕ НЕ Е ПОДОЗИРАЛ КАКВО СЕ КРИЕ В ДУШАТА МУ.... ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ Е ПОКАЗАЛ, ЧЕ ИМА ПРОБЛЕМ..
Не успях никога да му кажа какво мисля за него... И сега се обвинявам.. Последните разговори с приятелите му, включително и мен бяха за услуги...

Ти си имал приятел,но той не.Затова и никой не е разбрал.Спри да мислиш за себе си и тогава ще разбереш другия.Направи го поне веднъж за него,смъртта му не е ли достатъчно силен мотив да забравиш поне малко за себе си?
"Когато говориш с враг-слушай го какво ти казва.
Когато говориш с приятел-слушай го какво премълчава."

Никога недей да казваш на човек преживял загуба такова нещо... никога!
Той имаше малко, но верни приятели! Винаги съм знаела, че прикрива нещо, но не можеш на сила да накараш някой да отвори душата си, още повече, че този човек ИМАШЕ ОГРОМНО СЪРЦЕ, ОБИЧАШЕ ВСИЧКИ..
Той е от тези хора, които не обичат да се жалват, не обичат да "натоварват" другите с проблемите си.. Никой никога не е вярвал, че ще избере този път.. Не мога да ви опиша какъв човек беше.. просто думите не ми стигат..
Днес най-добрата му приятелка каза... " ТОЙ НЕ СИ Е ОТИШЪЛ.. ТОЙ ЩЕ ЖИВЕЕ ВЕЧНО В СЪРЦАТА НИ.. АЗ НЯМА ДА ПАЗЯ 40 ДНИ, КОГАТО КАЗВАМ НАЗДРАВЕ, ЩЕ КАЗВАМ И НА НЕГО.. ЗАЩОТО ТОЙ ИСКА ТОВА.. НИЕ ЩЕ ЖИВЕЕМ ЗАРАДИ НЕГО, ЩЕ ПОДРЕЖДАМ ОБУВКИТЕ СИ, КАКТО ТОЙ ОБИЧАШЕ ДА ГИ ПОДРЕЖДА.. ВСЕКИ ДЕН ЩЕ СИ СПОМНЯМ ЗА НЕГО И ЩЕ СЕ УСМИХВАМ "
Много силни думи!!!!!!!!!!! Много... ДАНО Е В ПО-ДОБЪР СВЯТ, ЗАЩОТО ГО ЗАСЛУЖАВА...
НИКОЙ НЕ Е РАЗБРАЛ, ЗАЩОТО ТОЙ НЕ Е ИСКАЛ..
КАК МОЖЕ ДА МИ КАЗВАШ ТАКОВА НЕЩО??? КАК? ТИ СЪРЦЕ НЯМАШ ЛИ???
СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ НЕ УСПЯХ ДА МУ КАЖА КОЛКО МНОГО МУ СЕ ВЪЗХИЩАВАМ НА ГОЛЯМОТО, ДОБРО СЪРЦЕ...

Винаги има повод или смисъл да живеем,затова сме тук,иначе щяхме да си почиваме на спокойствие горе...  :blink:
Всеки човек си отива някога,казват,че в случей на самоубийство,хората сами са спрели ''растежа си'',напредък,не знам как да се изразя и че такива хора бързо се прераждат отново,за да си свършат ''работата''.
Много е тежко да си сам или по-скоро самотен и то,когато си сред хора,всички ти искат само услуги,а когато ти се нуждаеш от тях...просто ги няма.Всеки човек,колкото и весел и позитивен да изглежда,все някога нещо му тежи,дотежава,боли...наистина трябва да се стигне до сърцето на този човек,но явно той не е видял някой,който да прояви желание да стигне до неговото.Мир на праха му и наистина много съжелявам,Хтз!  

Моите съболезнования.

Много е тежко да си сам или по-скоро самотен и то,когато си сред хора,всички ти искат само услуги,а когато ти се нуждаеш от тях...просто ги няма.

Най-тежък е пътят на тези, които са избрали цял живот да помагат, да поемат чужда болка и да остават сами в най-трудните моменти от живота си. Има и такива хора, но тях рядко ще ги видиш да бият тъпан за добрините, които са направили, и за голямото си сърце.

Много жалко за човека. Кой знае какво е ставало в душата му... Изглежда, че нещо наистина му е дошло в повече, щом е избрал такъв завършек...

Никога недей да казваш на човек преживял загуба такова нещо... никога!
Той имаше малко, но верни приятели! Винаги съм знаела, че прикрива нещо, но не можеш на сила да накараш някой да отвори душата си, още повече, че този човек ИМАШЕ ОГРОМНО СЪРЦЕ, ОБИЧАШЕ ВСИЧКИ..
Той е от тези хора, които не обичат да се жалват, не обичат да "натоварват" другите с проблемите си..
НИКОЙ НЕ Е РАЗБРАЛ, ЗАЩОТО ТОЙ НЕ Е ИСКАЛ..
КАК МОЖЕ ДА МИ КАЗВАШ ТАКОВА НЕЩО??? КАК? ТИ СЪРЦЕ НЯМАШ ЛИ???
СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ НЕ УСПЯХ ДА МУ КАЖА КОЛКО МНОГО МУ СЕ ВЪЗХИЩАВАМ НА ГОЛЯМОТО, ДОБРО СЪРЦЕ...

Мога и ще ти го кажа пак-съжаляваш за себе си,не за него.Той вече е добре,някъде където няма да остава сам,когато има нужда.Няма такъв човек,който да не иска да отвори душата си.Достатъчно е да има кой да се поинтересува.Ако толкова си му се възхищавала и си го обичала,да му го беше казала докато е бил жив.Позволявам си тези думи,мога да си ги позволя.Виждаш ли се как се мислиш за центъра на света?Ти не ме попита дали аз не съм преживявала такова нещо,мислиш че си единствената в света,мислиш само за себе си.И този човек го е виждал.

А когато враговете мълчат?

Враговете рядко мълчат.

А когато враговете мълчат?

Когато враговете мълчат,значи замислят нещо 

Цитат на: xtz в Март 15, 2011, 01:24:25 am

Никога недей да казваш на човек преживял загуба такова нещо... никога!
Той имаше малко, но верни приятели! Винаги съм знаела, че прикрива нещо, но не можеш на сила да накараш някой да отвори душата си, още повече, че този човек ИМАШЕ ОГРОМНО СЪРЦЕ, ОБИЧАШЕ ВСИЧКИ..
Той е от тези хора, които не обичат да се жалват, не обичат да "натоварват" другите с проблемите си..
НИКОЙ НЕ Е РАЗБРАЛ, ЗАЩОТО ТОЙ НЕ Е ИСКАЛ..
КАК МОЖЕ ДА МИ КАЗВАШ ТАКОВА НЕЩО??? КАК? ТИ СЪРЦЕ НЯМАШ ЛИ???
СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ НЕ УСПЯХ ДА МУ КАЖА КОЛКО МНОГО МУ СЕ ВЪЗХИЩАВАМ НА ГОЛЯМОТО, ДОБРО СЪРЦЕ...

Мога и ще ти го кажа пак-съжаляваш за себе си,не за него.Той вече е добре,някъде където няма да остава сам,когато има нужда.Няма такъв човек,който да не иска да отвори душата си.Достатъчно е да има кой да се поинтересува.Ако толкова си му се възхищавала и си го обичала,да му го беше казала докато е бил жив.Позволявам си тези думи,мога да си ги позволя.Виждаш ли се как се мислиш за центъра на света?Ти не ме попита дали аз не съм преживявала такова нещо,мислиш че си единствената в света,мислиш само за себе си.И този човек го е виждал.

Това е толкова грозно и грубо , че няма да замълча и да подмина този ти пост!

Видно е , че ти липсва както емпатия така и лицемерие...За последното получаваш аплодисменти....А първото ме навежда на мисълта за това колко кухо и безсърдечно може да бъде нечие сърце...Дори и с/у монитора!
Факт е , че ние всички съжаляваме себе си , когато някой ни напусне или си отиде.....,но този някой е бил до нас ,до вчера....
И ДА ИМА ДУШИ ,КОИТО ОСТАВАТ НЕРАЗБИРАНИ...И НЕРАЗБРАНИ ЗАЩОТО ТАКА Е ТРЯБВАЛО!

Цитат на: Марая в Март 15, 2011, 01:13:13 am

А когато враговете мълчат?

Враговете рядко мълчат.

ЧУДЕСНО....Дай дефиниция или изтъркано клише за онова време , което е рядко!

Цитат на: Lillie в Март 15, 2011, 01:35:32 am

Най-тежък е пътят на тези, които са избрали цял живот да помагат, да поемат чужда болка и да остават сами в най-трудните моменти от живота си. Има и такива хора, но тях рядко ще ги видиш да бият тъпан за добрините, които са направили, и за голямото си сърце.

Това е вярно.

Лятото си говорех с един приятел, не е от България, евреин е. Говорехме за любовта, даването и получаването.

Той ми каза своето виждане, накратко: "Това е един завършен кръговрат. За да даваш - трябва да имаш от къде да го вземеш/получиш преди това. Не можеш да даваш добро/любов/подкрепа до безкрайност, или продължително - ако няма кой преди/след това на теб да ги даде."

Аз му казах, че много еврейски разсъждава, и че съм чела за тяхната философия, но повече приемам християнската: "ако имаш риза на гърба си - дай я на ближния".

Той ми каза - че е чудесно това, в което вярвам/правя, но че в неговите очи това е саморазрушително и вредно за мен поведение. И че рано или късно ще усетя сама резултатите.

Е, днес съм склонна да призная, че еврейската филоософия за даването и получаването е по-здравословна наистина.

Радвам се ,за това! :blink: :wub:
Не можеш да дадеш някому , ако нямаш...,както и да му дадеш ако не иска....

Цитат на: xtz в Март 15, 2011, 12:53:43 am

Да... и при това изглежда, че е планирано от много отдавна...
Как може по никакъв начин да не покаже, че нещо му тежи... и до последно да бъде весел...
А имаше мечти и цели.. толкова млад...
Ужасен избор.. Явно за него не си е струвало да остане в този жесток свят...
Мястото на ангелите е на небето.. за това може би всички добри хора си отиват толкова млади.. останалите изкупваме греховете си..

По какъв нелеп начин преосмислям как изживявам миговете на този свят..
Нищо не е същото след уран и плутон.. нищо.. няма връщане назад...

Ако седнеш и прочетеш постовете ми свързани с двете планети , ще разбереш колко болка , споделен опит и колко страдание има в тях....Двете планети са свързани с тежки и съдбовни периоди , с много отговорности и много нестабилни и трудни периоди....Оцеляват смелите....Оцеляват онези които имат възможност да виждат по-далеч в бъдещето....
Има и земни ангели.... , аз съм ги срещала...и след един от тях намерих перце...,за съжаление той изчезна от живота ми точно толкова внезапно , както се появи...Понякога го сънувам.... Беше преди много години....Повече от 15....,но спомена за него ще остане завинаги....

Би ли казала повече за това момче.... ...Божеее...,как вибрирам с теб на едни и същи честоти...?!!! :rolleyes:
Размишлявах днес много...,на няколко пъти тръгвах да отварям темата , а при теб има повод за същите разсъждения..... :wub:

Чудесна тема, но май я съсипах.. Има някаква телепатия..
Друг толкова отзивчив човек не познавам.. Когато пътувахме винаги пеех и той много се радваше..
Оценяваше всичко! Най-точния човек.. Вчера вечерта му звънях.. той не вдигаше... и знаеш ли тръпки ме побиха.. но си помислих, че съм луда и как мога да си помисля, че нещо лошо може да му се случи... ужасно.. защо не му звъннах по-рано..
За него само хубави неща мога да кажа.. Толкова стриктен и педантичен.. Косата му беше къса, а аз му се смеех, че я реши..
Винаги знаеше какво да каже на човек.. Да те накара да се почувстваш жена с една мила дума.. Скорпион от великите.. най-потайните и най-верните.. много отговорен, човек на когото може да се разчита..


Ще ви дам един съвет... Ако видите жълти стотинки, които блестят по особен начин и привлекат окото ви.. НИКОГА НЕ ГИ ВЗИМАЙТЕ!!!!!!!