факт е, че колкото повече си мислим  че сме наясно със себе си ,толкова повече повтаряме еднакви грешки в едни и същи ситуации - Еднакви емоции стари състояния. Самоусъвършенстваме ли се в действителност, или само така ни се струва?

кой го знае отговорът на тоя въпрос

Дано да се самоусъвършенстваме

Я по-добре кажи защо си така настроена към грешките - изобщо към всички ли или само към грешките в някоя област?

Аз определено съм забелязала, че имам периоди, в които лесно допускам грешки...
После отминава периодът и се връща концентрацията ми....

И аз се канех да пиша по подобна тема и сега е момента да се включа  

Но не смятам, че ако наистина сме наясно със себе си, ще продължаваме да правим едни и същи грешки.
Ако се случвва така, то значи сериозно сме се заблуждавали.

А поводът, по който исках да пиша бе, че наистина не можем да избягаме от живота и неговите уроци. И ако избягваме - умишлено или подсъзнателно - да се учим, уроците стават много тежки, почти непосилни.
Много поразсъждавах над това заради мой познат, чийто урок наблюдавам от години...
Той е голям човек - навлязал е в зрелоста си, но негова слабост са МПС-тата и високите скорости.
През годините съм косвен свидетел на няколко негови катастрофи - коя от коя по тежки и всичките по негово невнимание, в които освен той, са пострадали и други хора.
И наскоро той получи надявам се последния си урок, с който не знам как би се справил, защото ще го бележи за цял живот.
Слава Богу той е жив и здрав, но любовта му към екстремното коства живота на друг човек.
Много лесно ми беше да видя неговата прогресия от уроци.
По-трудничко е да видим своите собствени.  :ph34r:  :ph34r:  :ph34r:  

НЕ АН,
МИСЪЛТА МИ Е СВЪРЗАНА ЕДИНСТВЕНО СЪС ЕМОЦИОНАЛНОСТТА И ДУХОВНОТО В МЕН. ЗАЩО ОСЪЩЕСТВЯВАЙКИ МЕЧТИТЕ СИ СТАВАМ ВСЕ ПО НЕУДОВЛЕТВОРЕН ЧОВЕК? ОТКЪДЕ ИДВА ТАЗИ ПРАЗНОТА АКО НЕ ОТ ЗАКОДИРАНАТА ГРЕШКА ОЩЕ В МЕЧТАТА.И ЗАЩО ВСИЧКО ОБЩОПРИЕТО ДОБРО ЗА МЕН СТАВА ИСТОЧНИК НА ПЕСИМИЗЪМ. НЕЩО МИ ПРЕЧИ ЗА ЗАТВОРЯ КРЪГА . ЖИВОТЪТ СИ ВЪРВИ А ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ НАЙ-ВАЖНОТО ГО ИЗПУСКАМ.

представете си събуждате се една сутрин и си казвате: "това моя живот ли е? Аз ли така прецизно съм  подредила всичко?Не извинете - станала е някаква грешка. Нечий друг е!" И като в приказките главният герой си събира вързопчето и тръгва по прашния път до следващия кръстопът.  

НЕ АН,
МИСЪЛТА МИ Е СВЪРЗАНА ЕДИНСТВЕНО СЪС ЕМОЦИОНАЛНОСТТА И ДУХОВНОТО В МЕН. ЗАЩО ОСЪЩЕСТВЯВАЙКИ МЕЧТИТЕ СИ СТАВАМ ВСЕ ПО НЕУДОВЛЕТВОРЕН ЧОВЕК? ОТКЪДЕ ИДВА ТАЗИ ПРАЗНОТА АКО НЕ ОТ ЗАКОДИРАНАТА ГРЕШКА ОЩЕ В МЕЧТАТА.И ЗАЩО ВСИЧКО ОБЩОПРИЕТО ДОБРО ЗА МЕН СТАВА ИСТОЧНИК НА ПЕСИМИЗЪМ. НЕЩО МИ ПРЕЧИ ЗА ЗАТВОРЯ КРЪГА . ЖИВОТЪТ СИ ВЪРВИ А ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ НАЙ-ВАЖНОТО ГО ИЗПУСКАМ.

това дали не е съвсем закономерно....

Като напреднем малко в някаква област и тутакси срещу нас се изправят или външни или пък даже вътрешни сили, който сякаш се стремят да ни върнат в първоначалното състояние....

Пък и понякога съвсем естествено ни идва да превърнем живота си в борба...Ако няма срещу кого друг, то срещу себе си се борим....

Нищо....То все в някой момент се отказваме от максимализма си и се научаваме да се радваме на малкото...

Не знам дали можем да затворим кръга....Най-вероятно не можем....
/е, има и самоуверени и самодоволни хора, които все са си щастливи и все се хвалят - няма лошо, никога не е късно човек да опита да им подражава, ако желае /

Много лесно ми беше да видя неговата прогресия от уроци.
По-трудничко е да видим своите собствени.  :ph34r:  :ph34r:  :ph34r:

Точно...

И въпреки че никак не е ни приятно да чуваме негативни бележки за себе си, пък и даже може и да престанем да харесваме тоя, който ни показва слабости или недостатъци или грешки, някак трябва да надмогнем себе си и да се научим да се виждаме по- безпристрастно и обективно...

Пък и повтаряме ли едни и същи грешки, това всякак е кармично и изобщо няма що да се заблуждаваме, че ще махнем с ръка, ще вземем решение и ще се откажем от високите скорости/в случая/....Де да ставаха така лесно нещата....  

да се научим да се радваме на малкото- философия на щастието!
Ами вижте слънчицето днес навън! И нека за всички ни денят да е прекрасен!!!

A  я  да  Ви попитам - Много се говори за телепатия, някой от вас има ли някакъв пробив в тази посока. От пренавъдилите се екстрасенси, озарени от гласове и светлини струва ми се съвсем се чалнахме. Аз като че ли донякъде успявам чрез сънищата си да уловя посоката на мисли на някой човек към мен,
но не знам докъде подсъзнанието ми работи.  

Един пример - определен човек /скъп за мен набеден приятел/ в сънищата ми винаги  избягваше пряк контакт с мен.виждах го в някакви помещения ,в приземни етажи ,с наведена глава. Почти не говореше.С годините ми стана ясно ,че той действително не  е почтен спрямо мен.
Друг случай: Винаги постъпвам с добри чувства на работа. Сънищата ми  символизират човека с/у мен моментално. С течение на времето предценявам, че са точни.Но много пъти не включвам на момента.

Най-голямата ми мечта е да осъщесвя телепатична връзка с някой.  

A  я  да  Ви попитам - Много се говори за телепатия, някой от вас има ли някакъв пробив в тази посока. От пренавъдилите се екстрасенси, озарени от гласове и светлини струва ми се съвсем се чалнахме. Аз като че ли донякъде успявам чрез сънищата си да уловя посоката на мисли на някой човек към мен,
но не знам докъде подсъзнанието ми работи.

Na men mi se  se sluchvalo, "sluchaino", no dosta qsno.
Beshe neveroqtno. Smqtam , che za da ima telepatichna vryzka, horata trqbva da sa nastroeni na edna vylna edin vid. Naskoro s AH obsyjdahme temata v "Astrologiq"    

Най-голямата ми мечта е да осъщесвя телепатична връзка с някой.

Привет zoyah!

Наистина ли е най-голямата ти мечта?
Аз явно не мога да го видя съвсем от твоята гледна точка...
Би ли ми казала защо е толкова важно за теб?

Сигурно си видяла и темата "телепатия" в Мистика.
За някои това е страшничко - да се съобразяваш какво мислиш, чувстваш и пр....
Да имаш маска и там, където най-сетне можеш да бъдеш себе си е сериозен избор.
Защото това не е забавление като да се появиш неочаквано в нечие ICQ и дружески да си поговориш със собственика му.  
За мен поне е отговорно нещо.

чакай,чакай малко- ти се страхуваш от голата си душа ?
адски велико е да успееш да видиш и да те видят чист като бебе!
да отпаднат погрешните впечатления,които сами си изграждаме от самомнителност и болно его.Егото така ние притиснало и деформирало, че ни е проблем да общуваме.Не ме е страх от себе си (по скоро внимавам с постъпките си).Чувствата са у всеки и много бели и много черни, но не виждам никакъв страх .Какво те притеснява?
Аз по скоро изпитвам постоянно притеснение, че наранявам без да искам или не се разбирам с приказки.  

нека бъдем отговорни в действията си. А ИСТИНСКИ с останалите

Привет zoyah!

ти се страхуваш от голата си душа ?
адски велико е да успееш да видиш и да те видят чист като бебе! 

Не ме е страх. Аз обичам душата си, защото тя съм АЗ
Обаче не намирам за уместно и наложително това, за което пишеш.

Идеята ти е много хубава, обаче дали не е нож с 2 остриета?!!
Ако сме създадени такива, каквито СМЕ създадени, то явно си има причина и обяснение.
Не избираш ли по-сложния начин, вместо да опиташ първоначално да отработиш нормалното общуване?

Аз лично също изпадам отвреме-навреме в ситуации, когато не разбирам, защо не разбират думите ми или пък как така съм засегнала някого... :blink:

И когато ми се случи, сядам и мисля. Самоанализът е велико нещо.
И способността да се видиш отстрани! /не казвам, че ги владея перфектно, но се старая! /
Иииии.... обичайното, до което стигам е, че ВИНАГИ си има причина и ВИНАГИ тя може да бъде коригирана или избегната... иииии че ВИНАГИ това зависи до голяма степен и от нас самите.
И всичко това ми се струва доста по-лесно за постигане отколкото телепатията.
Та затова и те попитах де...

А пък не е изключено разбира се, да има хора, при които телепатията би била по-лесния начин за комуникация.
И пак стигаме до въпроса за баланса...  

проблемът  не е точно в общуването,а по скоро в комплексите във всички нас.
те като че ли ни ограничават силно , ако се усещаме ......Абе пак си представям  голи бебета

а аз си представям голи бебета, които после цял живот се обличат с илюзии  

а къде е страшното? и какво е страшно. В цялата природа всички живи създания общуват със своя си език защо ние да не минем на по- визш етап  /интернета много облекчава от към визуални впечатления/ но това повече ни връща към каменната ера.

звучиш революционно

Толкова искаме да израстваме духовно, да минем на следващ етап на развитие....Може би в някой паралелен свят сме  

шоколад