!шоколад

Здравейте отново. И така колко от вас си представиха себе си.
 На курса на Норбеков от около 100 човека ръка вдигнаха единици. Аз не бях измежду тях. Бях си представила двете ми деца и съпруга ми.
 Мислех, че щом съм отговорна и любяща майка и съпруга, съм изпълнила човешкия си дълг.
  Не мислете ,че спрях да бъда такава. Сега ги обичам дори по-силно.
 Между другото Норбеков е много провокативен и аз затова го харесвам. Създава много уловки. Още казва, че пътищата са много и той предлага само един от тях, като въобще не твърди, че е най-правилният. Естествено не всички го харесват. А пък аз само това съм пробвала. Може би след време ще открия и дгуги пътища.
 Не случайно избрах тази тема за продължение. Много важно е в какво настроение правим всичко. Настройката е 90 % от резултата. Не губете вяра в себе си, не се самобичувайте, не се обвинявайте непрекъснато.
 Мисълта е енергия. Тя е материална, а мозъкът е компютър. От вас зависи с каква програма ще живеете. Мечтайте всеки ден.
 Дано да не звуча като наставник. Май доста се отклоних от темата. Успех на всички.
 Нека всеки от вас да намери своя верен път.

Аз май провалих експеримента, защото първо прочетох новото в рубриката "съновник" Астрологията си е до известна степен наука, мистиката са си учения, а сънищата са най-лични и неманипулирани от чужди мнения и са ми най-интересни

За 3-те същества - ами малко са - идеята на Норбеков е била да установи колко човека ще включат и себе си в тройката ли?

Да . Въпросът на Норбеков е наистина кой ще види себе си в тази тройка.
 Но за теб явно трябва друг подход.
 Как можа да провалиш великия експеримент?  

надали Норбеков случайно е избрал тройката  - аз евентуално имам шансове да се класирам в петицата

И знаеш ли какво установих докато правих експеримента - по-скоро първо като картина се мярват сенчесто едни хора, пък после се включва разума дали тях, дали точно тях трябва да включиш в бройката И да речем, че ако за някой много се замислиш, независимо дали бройката е 3, 5 или 10, то следва ли или не следва да е включен....Значи представи си, че първо ти се явява в съзнанието, но после като почнеш наистина да мислиш, то го отхвърляш... - това е симптоматично - но то за това подобни експерименти са ценни  

Привет и от мен!

И аз също провалих експеримента, но защото след като се отпуснах за да го проведа... веднага заспах    :ph34r:
Sorry - сънят ми е твърде ограничен напоследък  :ph34r:

Обаче имах време да помисля за експеримента.
Бях си набелязала кого да 'извикам' в мислите си.
И аз не се сетих за себе си, но странно защо, ми се стори много важен въпросът с кого да започна.
И то не съзнателно си го определих този въпрос, ами като започнах да извиквам образите... някак си се подменяха един друг.
Това явно е било вече на заспиване... липсвала ми е добра концентрация.

Кали, в последсвие проведе ли експеримента и като участник 'от другата страна'?

Какво имаш предвид Лин?
 Дали се обяснявам в любов на себе си?
 Не. Само осъзнах колко малко неща правя за себе си. И все нещо не харесвах, все се притеснявах. Това е достатъчно.
 Не знам дали успях да се изразя добре. Но съм сигурна, че каквото и да кажа,  всеки ще разбере различно нещо.

Не знам дали успях да се изразя добре. Но съм сигурна, че каквото и да кажа, всеки ще разбере различно нещо.

Аха  
Винаги става така и то също е нормално.
Понякога е много изморително да се обяснява... да претеглиш кои неща си успял да обясниш правилно и за кои е рисковано, че може да останеш неразбран...
Ужас!

Но в случая те разбирам.  

Много трудно постижимо е да прощаваме на себе си.
По-лесно е да простим на другите.

Обаче от друга страна 'все нещо нехаресването' може да има и положителен ефект, ако се постараем за това.
Т.е. да бъде двигател за това да търсим и да се развиваме.
Нали?    

И аз така мисля.
 Трябва да бъде двигател, а не причина за комплекси. А пък много често това, което не харесваме в себе си , привлича другите. И май е по-лесно просто да се харесваш и да се приемаш такъв какъвто си, защото всеки човек с нещо е уникален.

Аз до преди малко се мотивирах пред едно дете, как всъщност повечето от нас се самохаресваме и самообичаме, при това сме склонни да не признаваме чужди заслуги, да не оценяваме другите по достойнство  Говорих за "златната среда" и как обществото в нея се опитва по правило да дърпа назад тоя, който е излязъл напред  И как същото това общество е готово да натисне още по-надолу тоя, който е изостанал  Разговорът тръгна от това, което сега се случва в един клас - оказва се, че няма нито един, който да изпъква, но има едно дете, което всички пренебрегват

Дали още от детството сме склонни да обичаме някаква тройка, в която ние не попадаме, или това се случва по-нататък...?

После ще питам и децата около мен по експеримента