и тъй и тъй съм започнала да разобличавам празниците, та поне да е качествено

ако ми попадне статия и за други празници, ще я пускам тук та да сте си запознати де :wink2:
някак и осми март и св. Валентин никога не са ми били по вкуса. лично за мен е върха на кощунството някой да почита факта, че съм жена или че ме обича само веднъж годишно. ми тва си е простотия отвсякъде. че аз ако не усещам чувствата целогодишно, ми той въпросният мъж ще е надлежно шкартиран по пързалката и то по скоростната пързалка. бях изумена от факта, че по времето на тези два празника /още ходех на работа/ и колежките ми се бяха превърнали в манипулативни вещици спрямо мъжете си само и само да постигнат исканите от тях подаръци без оглед на факта на мъжо приятно ли му е било или не. как всички женуря от работата се черпят и се превръщат в принцеси за един ден, а после отново си стават същите вещици :rolf: :rolf: :rolf:
не, не се подигравам на никого за вярванията му или начина на мислене! обаче ако поне само за момент успеете да се абстрахирате от масовата лудост по празници и застанете отстрани да погледате и послушате с отворено съзнание... ми честно казано ще се превивате от смях - нещото, което правех аз и естествено се превърнах в аутсайдер. това за мен не е проблем, но за някои хора може и да е - техен проблем, а не мой

та ето ви и статията - отново на Хорус

Окултните корени на св. валентинОтново сме в това време от годината, когато човешката жалост възвръща своята върхова форма изморена след коледните празници и се манифестира чрез една от най-преекспонираните си и комерсиални форми – „любовта“ (когато някой днес каже „любов“ да се разбира всъщност „секс“, а не „любов“).
Св. валентин е „празник“, който доказва, доколко човешките същества са се изоставили в името социалната стихия и конформизъм, а отказа за извършване на мозъчна дейност е издигната в подсъзнателен култ. Винаги ме е изумявало как може просто да се следва нещо без то да бъде проучено и разбрано и именно затова ще се опитам да хвърля светлина върху тайната история на събитието 14 февруари...
Преди да започна с предисторията на нещата, нека първо разгледаме самата концепция – „празник на любовта“. Какво е празникът изобщо? Празникът е ритуал. Ритуалът е винаги събитие от колективен характер, а не от индивидуален и не на последно място, ритуалът е свързан с рептилоидния мозък и лявото полукълбо. В този ред на мисли, единственото което празнувам (ако може да се нарече така) за всички 365 дни е 31 декември.
И така – доколко е адекватен изобщо един празник в името на любовта от философска гледна точка? Истинската любов не се нуждае от дата (нито от 2-ма човека), за да направи нещата специални и да насити атмосферата с пламък. Да очаквате ден, в който сте задължени да демонстрирате отношение към човека до вас, говори за това къде сте вие в Пътя си и доколко активни са вашите ДНК-команди. Сигурен съм, че цялата истерия около този ден скоро ще се превърне в нещо като „деня на годишнината от сватбата/първата среща“ – т.е. – в ден, който трябва да помниш инак ще си имаш проблеми. Което не е любов, а бреме. Това не е статията, в която ще се наема да обяснявам какво е истинска любов от Духа (а не от тялото), защото фокуса ми в момента е друг. Ще кажа само, че любовта не е това, което виждате в холивудските филми, нито пък е в самия Холивуд (поинтересувайте се малко от живота на известните личности и ще разберете за какво говоря).
Осъзнатият Дух, който е наясно с принципа стоящ зад програмите в човешкото ДНК, не би мислил за любовта от гледната точка на подходящия ден, в който тя трябва да бъде проектирана, а ако изобщо реши че подобно нещо трябва да се празнува, то датата ще е всяка друга, но не и 14 февруари.
И макар всичко написано дотук да е ясно на повечето от читателите на този сайт, то трябваше да бъде казано, за да се изясни концептуалната идея зад настоящия материал.
Основна постановка, предистория и произходКойто иска да разбере нещата правилно и да разбере истинските модели стоящи зад нещата, трябва да осъзнае, че празниците, събитията, символите, думите, действията и ритуалите в нашето общество имат коренно различно значение за илюминати и за широката публика. Няма и как да е иначе, ако искаш да запазиш контрол – истинските ти намерения трябва да са само загатнати и подсказани, но не показани. Например, ако си сатанист (какъвто е характера на спряганите тайни общества) и едновременно президент на САЩ, няма да излезеш по CNN и да обявиш публично вярванията си, защото ще загубиш контрола си поради обществено неодобрение. Напротив – ще се престориш на добър християнин, за да не събудиш подозрения и по този начин, необезпокояван ще работиш в посоката, която наистина искаш.
Именно по тази причина, всичко което се случва има бинарно значение – официалното такова, това, в което трябва да вярвате и истинското – онова, което е заложено в първоначалния замисъл. Това е много добре инкорпорирано и в самата пирамидална система на тайните общества – с напредването в йерархията, започвате да разбирате, че историите, които са ви разказвани в началото не са нищо повече от версията, която те са искали да знаете, а не истината за нещата.
За изненада на много от вас, св. валентин не е невинен социален празник, на който се прегръщаме, подаряваме си цветя и бонбонки наблюдавайки гълъби, които размахват романтично крилца на забавен кадър на фона на песен на Енрике Иглесиас.
Празника е „католически“, но един бърз google search (ако не вярвате на мен) ще ви докаже, че в него няма нищо католическо и няма нито една адекватна история от ватиканския пантеон, която да обясни защо празника се казвам св. валентин и защо името на този светец е свързано с любовта. Има няколко истории за светци с името „Валентин“, но тези истории са взети толкова извън контекст, че тази институция може да бъде съдена съвсем законно за подигравка със своето папство. Повтарям, защото за някои наистина може да е шокиращо – няма нито една конкретна история за човек с име Валентин, който да бъде свързан по какъвто и да е начин с любовна история, която да служи за оправдание на това, което целия западен свят празнува днес.
Дори някои християни започват да променят позицията си по въпроса, като например юнаците от
www.biblestudy.org, които са разбрали, че празника няма нищо общо с честването на някой въображаем мъртъв светец. И ако католическата църква има някаква частична връзка с всичко, поради своята фабрикация и изкуствено налагане на този празник, то православната църква няма дори такава връзка с нещата и е още по-нелепо тази дата да се чества в България. Между другото, ако забелязвате, това се наложи в последните 10 години, а покрай него и още по-наситеното с жалост празнуване на хелоуин (което е още по-голяма пародия и ще го изследвам за вас в съответното сезонно време). В нашата страна това е феномен, който се предизвиква отчасти за пари (което след окултните причини за цялата дандания, е цел номер 1 в Америка) и отчасти поради вярването, че трябва неизменно да следваме всичко американско, иначе Рила ще се срути...
На въпроса. Празника е с дълбоки окултни корени и всичко различно, което чуете от това е или фабрикация или е знак, че някой не си е написал домашното (да, точно като вас).
14 февруари е езически фестивал, който (е) окуражава(л) физическата похот и нямам предвид просто петинг

Празнува се точно 13 дни след Имболк (1-2 февруари), който пък представлява първия ден от вещерската пролет (по езически образец). Имболк е един от 8-те пъти в годината, в които илюминати задължително правят ритуали включващи човешки жертвоприношения (жертви се правят и на други дати, но има 8, които са задължителни и Имболк е един от тях). Те започват след здрач. Прави се угощение, което продължава с часове. Често участниците са облечени в различни костюми. Това трябва да са римски тоги, викторианско официално облекло, египетски наметала или дори средновековни доспехи (костюмът зависи от празника и от произхода на обредната дата). След това започват и съответните ритуални дейности, които както знаете са извратени и няма да описвам сега. Тези събития се случват на всяко пролетно и есенно равноденствие, зимното и лятно слънцестоене, нощта преди хелоуин, коледа (което е римското празненство в чест на Сатурн), Нова година, свети валентин, 15-ти март, всеки петък 13-ти в календарната година и денят на Гай Фоукс (5-ти ноември, което и сюжет на филма „V for Vendetta“). Както казах, тези дни имат изцяло различни значения за илюминати и за широката публика.
Точно 13 дни след Имболк, е т.нар. „св. валентин“, като по този начин в събитието се отпечатва енергията на числото 13, което според някои от степените в масонството е числото на луцифер и неговия бунт (докато всъщност става дума за извънземни събития и основания – нещо, което не се знае от всички масони).
14 февруари има в основата си римските празници наречени Луперкалии, посветени първоначално на покровителя на вълците Лупрек (Империята Сириус в действие) и чествали плодовитостта. Честванията (които протичали между 14-ти и 15-ти) включвали почитането и на богинята на плодовитостта и сексуалните тайни Венера. Според римската митология тя имала син наречен Купидон, на когото дала силите да предизвиква и разваля любов. Всъщност, 14 февруари бил ден, специално избран за „секс-лотарии“ в езическия Рим. Момичетата записвали имената си на късче хартия и ги пускали в кутия, а момчетата си избирали име на сляпо. Момичето, чието име било изтеглено, ставало сексуален партньор на избралия я, по време на празниците. Последните протичали с животински жертвоприношения и бичуване. След като се пренася в жертва коза или куче, кожите им се одират и момчето и момичето ги слагали върху голите си тела. След това момчето подгонвало момичето през целия град в опит да я хване и бичува (илюминати имат подобен ритуал и до днес). Жените доброволно се оставяли на това, защото според вярванията – носило плодовитост.
Всичко това разбира се има още по-дълбок корен, отиващ в древен Вавилон, където се чествал Нин (наричан в библията Нимрод – прототипа на Лупрек). Той не само построил Вавилон, но бил и един от най-прочутите жреци и черни магьосници, а семейството му се води първата окултна фамилия въобще (поне в записаната история). След смъртта му, жена му Семирамида (да, същата с висящите градини) го въздигнала в статус на слънчев бог. В по-късни култури, той станал известен с името баал, дарителя на живота, богът на огъня, молох и т.н. След като Семирамида родила син (на 25 декември – мда, изненада), тя заявила, че това бил преродения Нимрод. Нарекла го Тамуз и наложила вярването, че това бил обещания син на бога. Семирамида станала медиатора между този „бог“ и народа и обявила, че хората трябва да се молят чрез нея, за да достигнат него. И така, Нимрод се превърнал в бога на слънцето, а Семирамида – небесната кралица – богинята на луната и плодовитостта. Така, вавилонците започнали да почитат троицата – Нимрод, Тамуз (които били едно) и Семирамида. Тамуз се превръща в един от най-ранните прототипи на слънчевия бог умиращ и възкръсващ след 3 дни, най-популярния от които днес е исус.
Нека обобщим и тотално разбулим окултния камуфлаж около св. валентин:
- Купидон, син на Венера, е всъщност Тамуз, син на Семирамида
- Венера е подчинена на Юпитер, който е главното божество – Нимрод, който е слънчевия бог във вавилонските мистерии (РА от перспективата на „Документите Тера“)
- Всички тези „божества“ и техните приключения и начин на живот са чествани на 14 февруари чрез оргии и ритуални действия, които на практика са начина на живот и религия на илюминати днес.
Както виждате – сменят се само имената на боговете в различните култури – не и тяхното значение, не и съпровождащите ги ритуали.
Нека сега обясня защо има разлика между това да обичаш, защото е част от Духа ти (като инкарнация на Висшия ти Аз) и да „обичаш“ в името на нещо (ритуал), което обикновено е външно божество. И защо има разлика между това да го показваш когато го пожелаеш, защото го чувстваш вътрешно и между това да го показваш на определен ден, защото „така е казано“. Първото е пряк резултат от взаимодействието между два Висши Аз-а, а второто е украсено с астрални елементи във външна посока. Защото всички ритуали, празници и периодични чествания се случват главно на астрално ниво. Това са глобални церемонии, които чрез колективни символи, начини на поведение (неща, които се очаква да правите на определен ден) и еднотипно съзнание, създават определена честота, към която нещо може да се прикрепи. Именно това е причината да се използват точно определени цветове, символи и мантри (пожелания) на всеки един празник, които макар и подходящо видоизменени за ползване от съвременното общество – не са се променили от хилядолетия насам. Тези неща не са случайни и са такива, каквито са с цел. Нека поразсъждаваме малко в тази посока, за да може човек освен да вижда – и да разбира.
Символи и ритуалиВ днешния мултимедиен свят, където всичко се свежда до контрола над съзнанието на хората е от ключово значение да се наблюдават символите, цветовете и честотите от които сме заобиколени. Цялото Творение може да бъде сведено до цвят, звук (слово) и геометрична форма. Това са и средствата, с които е създадена вселената. Всеки езотерик трябва да разбере какво грандиозно значение имат тези три компонента за случването във физическата и нефизическата вселена, а познаването и правилното боравене с тези средства – може да доведе до външно и вътрешно богатство. Илюминати знаят това и ползват и трите, като свои основни оръжия за контрол. Те ползват негативната интерпретация за целите си, но вие можете да прилагате благотворната. Точно затова трябва да разбирате пространството около вас и да тълкувате тези символи, цветове и вибрации, за да можете да организирате своя свят по свое желание, а не да оставите потока (в лицето на Тъмната страна) да управлява вас. Навярно ще напиша отделен материал някой ден за тези неща, а тук ще спомена само засягащото конкретната тема.
Тъй като рептилоидното съзнание контролира този свят, цялата мултимедия промотира цветове с нисък вибрационен праг, които са характерни за енергетиката и мисловните модели на самите рептилии. Познавайки тези цветове, можете да разпознавате прожекциите около вас, да разберете къде сте, от какво сте заобиколени и какво се цели като реакция и поведение у вас. Хора с висок процент рептилоидно ДНК имат в своята енергетика и чакри именно тези цветове, защото се доближават до мисловните модели на рептилиите. Между другото, ако можете да виждате енергийно, можете да разпознаете шейпшифтърите, защото те винаги поддържат тези цветове в енергетиката си – а цветовете са резултат от строго специфичния мисловен модел. Тези цветове са с ниска вибрация и точно затова са промотирани толкова усилено по телевизията и в модата. Между другото, ако някога ви се наложи да лекувате рептилия енергийно (не се смейте, неведоми са пътищата на Висшия Аз :Р) трябва да използвате цветовете характерни за тяхната енергетика и чакри, а не тези, които са характерни за нас, хората.
И така, рептилиите обичат много ярко червено (коледа, св. валентин) зелено (нюанса на зеления лимон), ярко оранжево (хелоуин) – това са цветовете (тези, които ще коментирам сега, иначе има и още) на техните ниски чакри, за разлика от светло червено/оранжево при нас и наситено зелено (сърце).
Цвета на сърдечната чакра при хората е нормално, наситено зелено. Когато тази чакра се отвори, развие или когато човек е влюбен искрено, тази чакра става чисто светло розова. Светло розовото е истинския цвят на любовта. Истинският цвят на любовта не е тъмно червеното, както се опитват да ви наложат подсъзнателно чрез розите (червено + зелено) и популярни символ на сърцето. И от какво сме именно залети на св. валентин? Сърца в дълбоко, кърваво червено, което няма нищо общо с любовта. Това ярко червено което виждате навсякъде в момента по магазините (както и на коледа) означава гняв, раздразнение, болка – колкото по-ярко е, толкова повече тези чувства се интегрират. Ако идентифицирате този цвят с любовта (както правят повечето хора) – няма да получите никаква такава; само ще станете по-контролируеми. Сега... не казвам, че илюминати са пряко отговорни за китайските плюшени сърца в магазина за 1 лев срещу блока ви

Казвам, че определени мисловни модели карат нещата в света да се случват в определена посока и това е безспорна окултна истина. Със завръщането на Империята Орион, тяхната култура, начин на мислене и придружаващите ги символи, цветове и начини на поведение ще бъдат проектирани все повече около вас. И тъй като тази култура със сигурност е от древност по-дълбока от броя на чалга дисковете в колекцията ви, то би следвало да й обърнете подобаващото внимание – от древността (чиито ритуали, начин на поведение и символизъм са изцяло просмукани от тези същества) до днес, когато финала потропва волю-неволю дори на вашата селска порта. Защо тази култура се налага е обяснено в следговора на „Документите Тера“.
Ето още нещо интересно

По време на Луперкалиите в чест на богинята, е трябвало да се носи нещо сладко (днешния аналог са бонбоните) и пролетни цветя (неизменни за всеки ритуал и до днес). Идеята за подаряването на бонбони на любимия идва от адренохрома, което е хормон отделян от епифизната жлеза (малка като бонбонче) и предизвиква силни халюцинации. Той се отделя трудно и рядко, в моменти травма или при жестока смърт придружена от огромен страх. Рептилиите в миналото (когато все още свободно са се показвали пред хората като богове) и днес (при затворени врати по време на ритуали) смятат това за невероятен деликатес (наред с човешките зародиши), който поглъщат физически (и психически). Този хормон дава на убиеца свръх доза от психична енергия и изстрелва директно извън тялото, подобно на моноатомното злато. Това е и една от причините поради която някои серийни убийци се опияняват от убийствата си и не могат да спрат – понеже чисто енергийно улавят еманацията на този хормон, пристрастяват се към него и постоянно търсят все нова и нова доза. Колкото до цветята, днес това винаги са рози (както казах – съдържат любимите цветове на рептилиите + бодли, каквито самите те имат по кожата си) и както и да го въртим – това си остават мъртви цветя. Защото отрязани веднъж – те са мъртви и си отиват бързо. Това също е част от символиката на нещата. Източните култури (особено в Китай) знаят това, защото тези народи са доста по-адекватни от запада и се счита за невероятна обида и лош символизъм, ако подарите на китаец откъснато (т.е. мъртво) цвете. Знам как звучи всичко, което пиша. Аз само ви пиша нещата, които знам, без да се опитвам да ги преувеличавам по какъвто и да е начин. Дали вие ще ми повярвате и ще настъпят някакви промени в ритуалистичното ви поведение не е мой проблем – той е единствено ваш. Аз правя единственото, което мога – предавам ви знанието си. Прекрасно знам как звучи интерпретацията на тези толкова невинни на пръв поглед неща. Това обаче е архетипа, стоящ зад тях. Истината е, че това, което имаме днес, е чисто пресъздаване на този древен ритуал за плодовитост. Интересно е и да се каже, че те са имали символ, който са използвали за тази церемония и това е човешкото сърце (не стилизираната му форма днес). Причината за това е, че сърцето представлява обиталището на всички емоции (защото сърцето е физическия аналог на 4-та чакра).