Ох, приятелят ми ги ненавижда и така нахъсано говори против тях, че чак ме плаши! .не съм го виждала толкова ядосан по друг повод като на кучетата. Аз се колебая по отношение на тях. Някои са социализирани, пазят ме вечер като се прибирам в къщи, като ме следват чак до входа...изминават огромни разстояния заедно с мен (аз обичам да вървя пеш).
Други са ми скачали насреща и много съм се плашила. А като беше малка дъщеря ми един доберман скочи и я захапа за дупето, но лекичко, той си играеше, но ние се уплашихме. водих я в болницата, сложиха и тетанус с уговорката,че било домашно и добре гледано куче, следователно се предполага, че е ваксинирано срещу бяс. Те бяха два добермана, разхождаше ги собственика, който говореше с някакъв друг мъж в градинката...тичаха и си играеха в парка и единия съзря детето... Аз хуквам към детето и той хуква към детето. В момента, в който я вдигам високо на ръце, той я захапва за дупето. Казвам на собственика: "Тука ли трябва да ги разхождате, а той "Къде да ги разхождам, ма?"........Като се прибрахме у дома, мъжът ми взе шпрея и хукна да го търси да го бие! Естествено, оня беше изчезнал отдавна. Детето не спря да ме пита: "защо ме ухапа?". Тя нищо не му беше направила на кучето.