След дълга суша и стагнация в сънищната област, се сдобих с цели 2 много емоционални и разтрисащи съновидения.

Знам как се тълкуват в съновниците, но все пак, ако някой има и други наблюдения, ще се радвам да ги сподели.

Значи предната нощ сънувам, че брат ми /да е жив и здрав/ е починал.
Някак си образът му беше около мен, но физически не го видях.
Плаках... заради загубата и заради скръбта на родителите ми.

Тази нощ, преди да заспя, си казах "Дано само пак да не сънувам нещо такова", защото е много изтощително да преживееш подобни емоции насън.
Да, ама не!
Сънят беше още по-ярък и разтърсващ, защото този път сънувах абсолютно същия сюжет, но ставаше въпрос за майка ми.  :ph34r:  
Плачех безумно.
Виждах се на всякакви места, сред всякакви хора и не можех да се въздържа и се обливах в сълзи. Буквално се разтрисах от болка.
Имаше и разни други детайли, но няма да изпадам в подробности.

Ужасно е!
Просто го приживяваш все едно си е истина.
И мислите са такива. Виждах нейни книги или лични вещи и ги държах в ръцете си. Усещах специфичното ухание, което сигурно е запаметено у мен още от бебе...

Надявам се да не продължи и довечера!!!

В съновниците смъртта май не беше нещо лошо.

Според мен съновниците могат да се ползват само за обикновенни сънища, а твоите не са обикновенни щото е имало много силни емоции и тъга.

Определено тъга е ключовата дума.

Изобщо не съм сигурен че в днешно време хората сънуват "обикновенни" сънища за да има някаква полза от тия съновници.    

Определено тъга е ключовата дума.

Хм!

За 'тъга' в един съновник пише, че вещае точно обратното  
Благодаря jinom!

Но случвало ли ти се е в такава последователност да имаш толкова сходни сънища?

A съновниците понякога дават насока.
Примерно символите за болест и смърт при мен си работят.

Ти не сънуваш тъга, ти изпитваш тъга. Това е разликата.

Освен това се случва в два последователни дни.

На мен това ми говори много неща, но няма да ти ги кажа
...щом като съновниците работят при теб.  

Разбрах. Прав си, че аз изпитвах цялата тази тъга и това е основната разлика.


Добре де, ама аз защо ще ги пиша тия сънища тук, ако можех да си ги обясня съвсем сама и ако не търсех външна интерпретация..?!  

Така че, моля те!!!
Кажи ми какво мислиш!  

Е, аз си бая едно и също винаги. За некакви същества дето се намесват и т.н.

Те обичат човешките емоции, щото по тоя начин се освобождава енергия от енергийното тяло на човека. Тая енергия е ценна за тях. Те се способни да инспирират сънища в които има такива емоции. Тъга, любов, страх... .

Освен туй съществата идват при даден човек на определени периоди, които са повече от няколко дни. Това не значи че ще продължиш да сънуваш тъжни сънища обаче. Те са много интелигентни и те познават добре. Никой ясновидец не може да предскаже кога ще се появят и кога ще си тръгнат защото това е извън ясновидството.

Абе изобщо аз съм много голям фен на тия същества.  

Ахааа    
И друг път сме си говорили за тях.

Е точно, когато най-много ми е нужна енергия ли намериха да търсят от мен?
Да де...  никой не пита овцата дали в изморена, когато я доят      

А защо тогава периодично имаме и друг вид сънища - примерно предсказателните.
Тези... онези... съществата де... какво печелят от тях?
И вобще имат ли пръст и там?

Привет и от мен. Доколкото энам, когато сънуваме, че някой умира това означава че си отива нещо лошо от него. Може тъгата да не е пряко свърэана със съня, а той просто да е неин отдушник. Аз също съм сънувала смърт, дори тази на голямото ми дете, и е наистина ужасно. За щастие нищо лошо не ми се случи.  Но силните емоции са наистина изтощителни.
  А онези същества не могат ли да черпят емоции от хора, които наистина страдат или наистина обичат. Защо им е да генерират такива чуства? Това не е ли още един разход на така скъпата им енергия?
  Аз понякога сънувам по много странен начин. Сякаш пасивно участвам в събитията, не чуствам нищо само наблюдавам. И тези сънища се сбъдват от началото до края за различен период от време. Понякога и след месеци. Обикновено събитието е невероятно, изглежда невъзможно, но аз познавам тези сънища и не се учудвам след време/когато всичко се сбъдне/. Жалко, че ми се случва рядко такова сънуване.
 

 С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА РОЗОВИ СЪНИЩА.

А защо тогава периодично имаме и друг вид сънища - примерно предсказателните.
Тези... онези... съществата де... какво печелят от тях?
И вобще имат ли пръст и там?

Всички сънища са в резултат на намесата на съществата или по-точно на намесата на техните светове върху хората.

А онези същества не могат ли да черпят емоции от хора, които наистина страдат или наистина обичат. Защо им е да генерират такива чуства?

Те не са само един вид същества. Тия които черпят енергия от хорското ежедневие спадат по-скоро към злите същества, а тия които черпят енергия в сънищата са по-скоро добри.    

Лин, да не би причината да е звездна/от обстата ни дата на раждане/? На мен понеделник ми беше ужасен ден- не събитията а преживяванията. Почти цял ден ме боля глава и обшо взето се чуствах зле.

Лин, да не би причината да е звездна/от обстата ни дата на раждане/? На мен понеделник ми беше ужасен ден- не събитията а преживяванията. Почти цял ден ме боля глава и обшо взето се чуствах зле.

Пълнолуние

Пък Лин е твърде чувствителна към Луната  

След дълга суша и стагнация в сънищната област, се сдобих с цели 2 много емоционални и разтрисащи съновидения.

Знам как се тълкуват в съновниците, но все пак, ако някой има и други наблюдения, ще се радвам да ги сподели.

Значи предната нощ сънувам, че брат ми /да е жив и здрав/ е починал.
Някак си образът му беше около мен, но физически не го видях.
Плаках... заради загубата и заради скръбта на родителите ми.

Тази нощ, преди да заспя, си казах "Дано само пак да не сънувам нещо такова", защото е много изтощително да преживееш подобни емоции насън.
Да, ама не!
Сънят беше още по-ярък и разтърсващ, защото този път сънувах абсолютно същия сюжет, но ставаше въпрос за майка ми.  :ph34r:  
Плачех безумно.
Виждах се на всякакви места, сред всякакви хора и не можех да се въздържа и се обливах в сълзи. Буквално се разтрисах от болка.
Имаше и разни други детайли, но няма да изпадам в подробности.

Ужасно е!
Просто го приживяваш все едно си е истина.
И мислите са такива. Виждах нейни книги или лични вещи и ги държах в ръцете си. Усещах специфичното ухание, което сигурно е запаметено у мен още от бебе...

Надявам се да не продължи и довечера!!!

Страхове!

Казват, че обичаме страховете си....
Казват, че трябва да прегърнем страховете си и да ги обичаме, но не мазохистично, а истински да ги обичаме...
Казват, че страховете се разтваряли и се превръщали уж в нещо ново...СИЛА...


В случая изглежда, че става въпрос за страхове, свързани със семейството
   

В случая изглежда, че става въпрос за страхове, свързани със семейството
 

Ето това е!
И аз така реших, защото ги осъзнавам и наяве. /страховете/
А как мога да обичам страха?
Мога да го осъзная и приема... да се опитам да не се страхувам... но май само толкова.

Това се връзва и с теорията на jinom.
Ако ми бяха "прожектирали" сън тип "Индиана Джоунс", определено нямаше да изпитвам негативни емоции      

Лин, да не би причината да е звездна/от обстата ни дата на раждане/? На мен понеделник ми беше ужасен ден- не събитията а преживяванията. Почти цял ден ме боля глава и обшо взето се чуствах зле.

Ами както и АН е отбелязала - звездите също са отразили положението и нищо не е случайно    

Всъщност сънищата отшумяха и на дневен ден се появи една ситуация, свързана с "приятели", която в продължение на 10-тина години се повтаря не често, но периодично.  

"Приятелите" са различни, но случките идат да илюстрират един и същ проблем, за който все си мислех: "този път няма да стане така".

Ама то ВСЕ така става и трябва да престана да се правя на майка Тереза, въпреки риска да изглеждам студена и несъпричастна, отказвайки помощ.

Ужасно ме накараха да се чувствам   :ph34r:  :ph34r:  :ph34r:    

Мога да го осъзная и приема... да се опитам да не се страхувам... но май само толкова.

 

Астрологията си има разни съответствия на страховете, но сигурно е полезно човек и без астрология да си даде сметка кога и за какво се страхува повече, а друг път- по-малко.... - опит да изваждаме страховете на съзнателно ниво и да не ги пращаме на подсъзнателно и в сънищата, с надеждата, че сънищата ще ни покажат път