На фона на другите сериали The Event ми хареса, но Flash Forward беше в пъти по-добър. Напоследък нещо няма хубави сериалчета. Седми сезон на Хаус ме разочарова малко, но имаше и силни епизоди. Последният беше як. Лиза Еделщайн (д-р Къди) напуска сериала, а Хю Лори е подписал само за още един сезон. Извинявам се, че го обърнах на разговори за сериали. Но тъй и тъй сме на темата. Някой следи ли CSI? Много харесвам д-р Рей Ленгстън и сега чакам есента да видя как ще се развият нещата.

  хаха за яйцата хубав въпрос, а де - представяш ли си се сутрин заедно с ритуалите пред огледалото да пускаш и по едно яйчице 

не знам за всяка сутрин, по веднъж в месеца ми се иска да бяха яйца...    :57:

Yaya! Мисля, че стигнах до някакви изводи за времето и според мен то просто не съществува, залегнало е в нашата цивилизация просто като абстрактно понятие. Преди няколко дни гледах първият епизод от поредицата Ancient Aliens, там почти накрая се подхвърли идеята за пътуването във времето и как теорията на Айнщайн за относителността загатва това. От техните разсъждения в присъствието на времето като вектор (а векторните величини са праволинейни и еднопосочни) логично се стига до извода, че е напълно възможно да се пътува напред във времето, но напълно логично се изключва обратното (пътуването назад във времето). И тук изведнъж намирисва на нещо гнило, защото ако може да се пътува в бъдещето, то трябва да може да се пътува и в миналото и ние всички ставали свидетели как духовете на някои хора могат да предсказват и да отгатват минало и бъдеще. И някои други неща ме насочиха към теорията на относителността на Айнщайн, затова реших да намеря нейно простичко обяснение и да се съсредоточа в написаното. Поствам я за да може да разсъждавате всички интересуващи се по въпроса за времето.

Специална и обща теория на относителността

(бележки по "Елегантната вселена")

Как Айнщайн решава проблема за времето и пространството чрез своята Специална теория на относителността (СТО)

А проблемът е: Ако наблюдател се движи със скоростта на светлината, то тя трябва да застине неподвижна за него, но според теорията на Максуел и експериментите това не може да стане. Според СТО взаимно движещите се наблюдатели възприемат времето и пространството различно. Това е директно следствие от принципа на относителността (който седи в основата на теориите на Айнщайн).

Принцип на относителността: Движението (скорост, направление) е относително и всяко едно тяло във вселената може да се приеме за неподвижно.

Пример: Ако астронавт в дълбокия космос, далеч от всякакви звезди, планети, космически кораби, и върху който не действат никакви външни сили, види друг приближаващ се астронавт, той ще предположи, че е неподвижен, а другият се движи. Обаче същото ще предположи и вторият астронавт. И двамата са прави, защото движението е относително.

И обобщение: "Законите на физиката — каквито и да са те — трябва да са абсолютно идентични за всички наблюдатели, които се движат равномерно и праволинейно."

Другата част от СТО е свързана със скоростта на светлината. Скоростта на светлината е 300000 km/s независимо от отправния обект!

Използвайки тези два факта: постоянната скорост на светлината и принципа на относителността, стигаме до удивително откритие! Времето, мерено с движещ се часовник тече по-бавно, отколкото мереното с неподвижен часовник време. Колкото по-бързо се движи подвижният часовник, толкова по-бавно тече времето на него.

Това, разбира се, значи, че движещ се човек ще остарява по-бавно, но само от гледна точка на неподвижния наблюдател. Освен че ще остарява по-бавно, този човек и ще живее по-бавно, и всички физиологични функции ще текат по-бавно, но няма да живее повече. От принципа на относителността обаче следва, че можем абсолютно еквивалентно да заменим нашият движещ се човек с неподвижния наблюдателя.

Според тази формула, ако часовник се движи със скоростта на светлината v = c, тогава времето, отмерено на него, ще е безкрайно. Този феномен е директно следствие от още едно предположение на Айнщайн — за движението през пространство-времето.

Пространството е съставено от три измерения. Ако към тях добавим времето като четвърто измерение, тогава Айнщайн изказва следното твърдение: Всички неща във Вселената се движат през пространство-времето с постоянна скорост, при това равна на скоростта на светлината. Когато едно тяло е в покой спрямо наблюдателя, то проекцията на постоянната му скорост в пространството е нула, а във времето е максимална (тялото старее най-бързо). Когато тялото се движи с някаква скорост в пространството, то проекцията на вектора на скоростта му във времето е по-малка (т.е. тялото старее по-бавно, или часовникът му тиктака по-бавно). Ако тялото се движи със скоростта на светлината в пространството, то проекцията на векора във времето е нула, което значи, че то не старее.

Извод: За частица, движеща се със скоростта на светлината, времето е спряло. Фотоните, които съществуват във Вселената са същите онези, които са се образували в Големия взрив.

E = mc² — прочутата формула на Айнщайн. Какво ни казва тя?

Енергията и масата са завинаги свързани една с друга. Ако вземем една частица и я ускорим до много близка до скоростта на светлината скорост (т.е. придадем й много много енергия), то масата й ще нарастне. И колкото по-масивен става обектът, толкова по-трудно е да го бутаме. Мюон, ускорен до 99.99999999% от скоростта на светлината е над 70 000 пъти по-тежък от мюон в покой. Масата нараства безгранично, т.е. трябва безкрайно много енергия, т.е. е невъзможно нещо да се движи по-бързо от светлината.

Гравитацията и Общата теория на относителността

Конфликтът между теорията на Нютон и теорията на Айнщайн се състои в това, че според Нютон силата на гравитацията зависи само от масите на телата и разстоянието между тях, но не и от някаква скорост на разпространение. С други думи, според теорията на Нютон гравитацията се пренася мигновенно през пространството. За да реши този конфликт Айнщайн прави аналогия между усещането за гравитация и ускорителното движение. Той казва, че те са едно и също явление, защото при ускорително движение (при което се променя или големината, или посоката на скоростта) човек изпитва точно това, което изпитва в гравитационно поле. Ускорение и гравитация са взаимно заменяеми! Това Айнщайн е нарекъл принцип на еквивалентността.

От двете теории на относителността — специалната и общата — може да се направи следното заключение:
"Всички наблюдатели, независимо по какъв начин се движат, имат право да твърдят, че те са стационарни и "останалият свят минава покрай тях", стига да включат подходящо гравитационно поле в описанието на заобикалящата ги среда."

Тук ще опиша мисловн експеримент, който помага да разберем връзката между гравитацията и пространството, която Айнщаин направил. Представи си голяма кръгла платформа, която се върти с постоянна скорост около оста си. На тази платформа има двама души, човек Ч1 пълзи близо до ръба й, а човек Ч2 пълзи по един от диаметрите. Ч1 мери с линия обиколката C, а Ч2 мери радиуса D на платформата. Вече знаем, че движещ се обект търпи лоренцово скъсяване. Линията на Ч1 се е скъсила и той ще измери по-голяма обиколка, докато линията на Ч2 не се е скъсила, защото движението на платформата е перпендикулярно на нея, и радиусът ще е точно измерен. Тогава C/D > π. В евклидовото пространство C = πD, което значи, че платформата и хората на нея не се намират в него. Случаят C > πD е възможен върху седловидна повърхност.

Айнщайн доказва, че всички видове ускорителното движение (или гравитацията) причиняват изкривяване на пространството. Освен това се изкривява и времето. Колкото по-далеч е човек от центъра на платформата, толкова по-бързо се движи, т.е. по-бавно тече времето за него. От принципа на еквивалентността следва, че колкото по-близо е наблюдател до масивно тяло, толкова по-бавно тече времето за него. При това тук, за разлика от равномерно движещи се един спрямо друг наблюдатели, няма симетрия и този, който е по-близо до масивното тяло действително усеща, че времето тече по-бавно за него.

Визуализация на Общата теория на относителността

Това е известната двумерна аналогия за изкривено пространство-време. Формата на пространството отговаря на обектите в него. Така Айнщайн представя обяснение на механизма, по който действа гравитацията. Той дава и решение на конфликта между СТО и теорията на Нютон. Гравитацията не се пренася мигновенно, а изкривяването на тъканта на пространство-времето става със скоростта на светлината.

http://vselenata.net/2007/03/blog-post_20.html

Нашата вселена се характеризира с пространствено-времевия континуум. Подлагайки на съмнение времето като илюзорно, на съмнение подлежи и пространството. Инак е половичната работата.

За мен ако времето не съществува се обясняват много неща много по-лесно, а човечеството живее в луди заблуди и скоро всяка наша представа за минало, настояще и бъдеще ще се срине. Науката ни ще се преобърне, учените ще откриват неща които дори са отричали, то това се случва от известно време насам. 

Нашата вселена се характеризира с пространствено-времевия континуум. Подлагайки на съмнение времето като илюзорно, на съмнение подлежи и пространството. Инак е половичната работата.

характеризира се, защото нашата наука казва така... обаче! нашата наука важи за 3Д измерението, а не за другите... така, че в нашият свят времето важи, но в другите измерения просто не съществува...

доколкото съм чела квантовата физика обяснява много по-добре теориите за другите измерения. май ще трябва да се просветя на тема квантова теория, че напоследък само ми попадат цитати от нея и все повече ме зарибяват 

При нещо такова e желателна ориентация към по-сериозни и задълбочени източници, не повърхностни статийки, пълни с нечии ширпотреб сукания, които след прочитане да ни вкарват във филми, където играем откриватели на топлата вода и си баем разни имагинерности. Струнната теория също заслужава внимание, тъй като се явява мост между квантовата и относителността, а също и предвижда допълнителни измерения.

При нещо такова e желателна ориентация към по-сериозни и задълбочени източници, не повърхностни статийки, пълни с нечии ширпотреб сукания, които след прочитане да ни вкарват във филми, където играем откриватели на топлата вода и си баем разни имагинерности. Струнната теория също заслужава внимание, тъй като се явява мост между квантовата и относителността, а също и предвижда допълнителни измерения.

естествено, че става въпрос за сериозни теми, а не за идиотски статии... относно имагинерностите имам едно наум, защото се оказва, че реалността като такава, изобщо не е реалност или поне не цялата реалност. оттук и съвсем естественото ми отхвърляне на проповеди от рода на "това е реалността и ти трябва да се съобразяваш с нея" 

откривателите на "топлата вода" са истински за самите себе си. всеки открива света сам и това, което аз съм открила ти може и да си открил преди години или да го откриеш след години - за всеки Дух преживяванията са различни и първични и затова словосъчетанието "топла вода" в случая просто не върви.

Върви в смисъла на възгордели се и мислещи се за велики откриватели пред другите, като едва ли не се самоафишират като водачи без кой-знае колко солидна основа да си строят храм, образно казано. Такъв тип търсения и изследвания са по-лични.

За да се сбъдне теорията за Голямото свиване и Вселената да се върне до точка на сингулярност обаче е необходимо да доминират гравитационните сили. Засега обаче се оказва, че благодарение на все още неизвестната ни тъмна енергия, която глобално доминира над гравитацията, която пък е значима в по-локален мащаб, Вселената се разширява все по-активно, което насочва учените към вечно разширяваща се вселена. Едно такова развитие не води обратно до свиване, а напротив - Вселената ще става все по-широка, като разстоянието между галактиките нараства и нараства, водейки до една все по-тъмна и "мъртва" вселена.

Based on the aloft acumen can be assured that time is not an apparition, because the arrangement of ambit / acceleration sashtestvuva.Neshto consistently added - there is no time should not ambit or acceleration or both, it follows that there are added ambit of time, because there aswell is movement (if there is motion, and acceleration of movement and biking time). theories of Ike " our "cast of holograms created by the Reptilians amid ambit, assume to me abounding of fantasies.
Buy WOW ItemsTera Gold CheapCheap Tera Gold
 

По отношение на това дали времето съществува или не може да се разсъждава много, и ако вселената само се разширява, то тогава времето съществува, защото имаме как да го измерим. Но ако се разширява, после свива, и т.н., тогава времето е малко невъзможно за проектиране, понеже трябва да стане променлива, а за нашата планета, то е константа. С един приятел се срещнахме наскоро точно за да обсъдим съществува ли времето и как можем да разграничим измеренията. За мен по-логичния вариант е времето да не съществува такова каквото го познаваме, а и то самото да е променлива, защото всичко в това измерение е циклично "змията захапала опашката си". И отново времето за мен не съществува, защото така ми е по-лесно и разбираемо. Моят приятел каза, че не може да прецени има ли време, или не. Но минахме на тема измерения. Там поговорихме за разстоянието на Планк, най-малкото възможно разстояние между две частици (елементарни частици). То е приблизително равно на 1,6 х 10 на степен -36. Не ми е по силите да си представя колко малко е това, но ме кара да се питам колко ли светове са преплетени в нашата вселена?!  :thinking: :umnik: От тук води началото си Струнната теория, според която в нашата вселена са преплетени множество измерения, никой не знае колко точно. Другата теория е че измеренията са паралелни едно на друго и има участъци в които кореспондират. Не съм се задълбочавала все още в изучаването на най-различни теории, но със сигурност е интересно. Другото нещо което скоро грабна вниманието ми, беше черната енергия. Това е една не подвластна на законите на физиката черна сянка на галактиките, тя е много повече от материята и от светлината, но какво всъщност е - все още не се знае. Има и още едно нещо което представлява силен интерес за мен и това е нематерията (антиматерия). Не съм се интересувала, но нали в ускорителя, при опита за пресъздаване на началния взрив учените са успели да изолират малки количества от нея. Само че това ще го разучавам по-нататък защото сега нямам време. Това което ме радва е че има с кого да споделя нещата и от научна гледна точка, защото езотеричната не ми е достатъчна!

Изчетох всички мнения по темата много внимателно.Възникна един въпрос:какво ще стане, ако наблюдателя на даден обект изчезне и престане да съществува?Наблюдавания обект ще продължи ли да съществува?Нека приемем ,че имаме един обект и един негов наблюдател.Не се интересувам от скоростта им на движение.Както посочихте в изказванията си,тя е относителна и ненадвишаваща тази на светлината.Може да се приеме също,че обектите за наблюдение са повече от един,както и наблюдателите.Въпроса е -продължава ли съществуването си обекта при липса на наблюдател?Ако да-какво регистрира същесвуването на обекта.Ако не-тогава какво остава ,ако нямаме обект и наблюдател?Въпроса ми възникна,защото си представих,че за миг ми липсва главата на раменете.Не мога да мисля,не мога да гледам,не мога и да чувам.Тогава има  ли същесвуване над клетъчно ниво,ако нямам ум,след като нямам глава?  Такива въпроси.... :unsure:

За мен времето е материя, а както всяка материя, и то търпи изменение, промяната е единствената постоянна величина, следователно материята ти се е изменила, и света е продължил да съществува.

Изчетох всички мнения по темата много внимателно.Възникна един въпрос:какво ще стане, ако наблюдателя на даден обект изчезне и престане да съществува?Наблюдавания обект ще продължи ли да съществува?Нека приемем ,че имаме един обект и един негов наблюдател.Не се интересувам от скоростта им на движение.Както посочихте в изказванията си,тя е относителна и ненадвишаваща тази на светлината.Може да се приеме също,че обектите за наблюдение са повече от един,както и наблюдателите.Въпроса е -продължава ли съществуването си обекта при липса на наблюдател?Ако да-какво регистрира същесвуването на обекта.Ако не-тогава какво остава ,ако нямаме обект и наблюдател?Въпроса ми възникна,защото си представих,че за миг ми липсва главата на раменете.Не мога да мисля,не мога да гледам,не мога и да чувам.Тогава има  ли същесвуване над клетъчно ниво,ако нямам ум,след като нямам глава?  Такива въпроси.... :unsure:

Хахаха, Манчо, интересни мисли ти се въртят из главата, добре че накрая поясни. Но ти определено се базираш на физическите сетива.

За мен времето е материя, а както всяка материя, и то търпи изменение, помяната е единствената постоянна величина, следователно материята ти се е изменила, и света е продължил да съществува.

много хубава мисъл

Може ли времето да има край, а събитийността, с която сме свикнали, да стане парадоксална? Може, ако някой е програмирал и подредил събитията и нас самите в тях. Което означава, че времето е замислено от загадъчните си проектанти като самоосъществяващ се цикъл, макар и да ни се струва, че е линейно, разгръщащо се до безкрайност.
Какво би станало в края на времето? Ще настъпи може би нещо като гигантско завихряне, торнадо, в което събитията от миналото, настоящето и бъдещето ще се завъртят вътре във фунията. А каква би била нашата участ в едно самозатварящо се, самопоглъщащо се време? Оцеляване, ако вибрираме с достатъчно висока честота, ако сме в равновесие и ако сме преодоляли поляритета на нашия холографски експониран свят.
Има много признаци, че се приближаваме към точката Омега, в която линейното време свършва, а всички ние се оказваме но трамплина, за да осъществим един невероятен, невъобразим многоизмерен скок в едно ново ненаселено, очакващо ни пространство, в което вибрацията е място, а мисълта моментално става форма на проявление.

Многоизмерен скок в края на времето http://sportzdrave5.files.wordpress.com/2009/09/skok.doc

  Хе  Хе ,  откъде  го  намери  тоя  от  линка ,  голям  фантазиор 

Без да съм чела тоя цитат, в последните дни много мисля за времето и установявам, че линейното време свършва. Наистина. В древността времето не е било линейно, а циклично, кръгло, после някак се е изправило и е почнало да тебе линейно и еднопосочно. Сега идва краят на линейното време и то отново ще се завърти в кръг.
Затова и календарът на маите дава краят на времето.
Краят на линейното време.
Повече от това на тоя етап не знам.

Без да съм чела тоя цитат, в последните дни много мисля за времето и установявам, че линейното време свършва. Наистина. В древността времето не е било линейно, а циклично, кръгло, после някак се е изправило и е почнало да тебе линейно и еднопосочно. Сега идва краят на линейното време и то отново ще се завърти в кръг.
Затова и календарът на маите дава краят на времето.
Краят на линейното време.
Повече от това на тоя етап не знам.

бе то добре, че нещо свършва и друго ще почне, но в личен план виждаш ли някакво значение - или като с тия наши кандидат-президенти от последните дни- кво ли значение има кой от тях ще е..........

Наистина. В древността времето не е било линейно, а циклично, кръгло, после някак се е изправило и е почнало да тебе линейно и еднопосочно. Сега идва краят на линейното време и то отново ще се завърти в кръг.

Можете  ли  да  кажете  какво  разбирате  под  линейно  и  циклично  време ?  по  какво  се  различават  двете  временна  едно  от  друго ? дайте  примери  със  такива  времена , например  дефиницията  за  цикъл  е  многократно  повторение  на  процеси  или  събития  , движението  на  буталата  във  двигателите  с  вътрешно  горене  е  цикличен  процес ,  смяната  на  сезоните  също  е  цикличен  процес , хармоничните  и  не  хармонични  трептения  и  вълни  също  е  цикличен  процес .  Линейни  процеси  или  събития  са  тези  при  които  няма  многократно  повторение ,  например  праволинейното  и  равномерно  движение , човешкият  живот ,  такъв  какъвто  го  познаваме  до  момента  на  смъртта , протичането  на  правия  ток  в  проводник , биологичната  еволюция ,  такава  каквато  я  познаваме  до  момента  и  ред  други  за  които  човек  може  да  се  досети . Забележката  ми  е  че  всичко  гореописано  се  отнася  до  процеси  ,  събития  ,  явления   които  обаче  съществуват  във  времето   тоест  това  не  се  отнася  до  времето  а  до  процесите  в  него.
Как  тогава  самото   време  би  било  циклично  или  не ,  нима  времето  е  събитие , процес  или  явление ?