Има ли изобщо истинска доброта в днешното бездуховно време на бедност и мизерия, на омраза, злоба, и краен индивидуализъм? Или е измамно добро?
Явно в България има многооооо добри хора...
Нали има благотворителност, спонсори? Има зов и помощ за болни?
Но кой помага всъщност истински добрият или този, които иска да се разчуе за него? И това не противоречи ли на написаното в Свещената книга -
"Ако някой ти направи добро сподели с всеки, ако ти направиш добро, не казвай на никого"
Добрият човек не е този, който умее да прави добро, а и този, който не умее да прави зло. Той е този, който е благонамерен, деликатен, умеещ да съчувства, състрадателен към чуждите радости и нещастия. Той не е нападателен, агресивен и не обижда. Той не ни наранява, но ние го нараняваме с фалшивата усмивка и неразбирането си.
За мен добротата не е проява на наивна слабост и доверие, а висша добродетел.
Сещам се за един такъв човек - дядо Добри от с. Байлово.
________________________________________________
Извинявам се за философиите, но тр. Хирон ми е на АС
