Тая нощ ми хрумна визия за мистерията пространство-време.
Преди много години бях поразена от едно изречение в някаква книга - че след смъртта душите не се намирт в пространство, а се намират в състояния. Това да не търсиш къде е рая или ада, щото ги няма на никакви пространствени карти, обаче все пак те съществуват, защото са състояния - демек хем те има, хем нямаш никакви координати. Доста шокиращо ми прозвуча.
След време ми хрумна още по-кощунствена мисъл - че то те душите и преди смъртта пак са така - не обитават простраства, а само състояния, демек тук и сега душата ми изобщо не може да се намира нито в тялото ми, нито извън него, нито тук или там, тя просто не съществува в пространството.

Снощи гледах един много интересен льольо, не знам доколко е луд или друсан и доколко е прав...David Wilcock, не знам гледали ли сте го и какво ви е впечатлението за него.

Обаче той обясняваше за някакво обръщане от физиката на вълната в частица, от това в онова, все едно обръщане с хастара навън. И подметна, че нещо от нашия свят като се преобърне и отиде в другия и се сдобива с три координати на времето и никаква координата на пространството.

Т.е. тук имаме 3 пространствени координати и 1 времева, а там имаме 3 времеви и нямаме пространство. Това пък хептен ме впечатли и цяла нощ го мислих и медитирах.
И сега какво ми доде.

Тук в нашия свят имаме 3 пространствени, а нямаме времева, на практика времето е точка, не е даже и линейно, както непрекъснато ни го втълпяват, нито е никакво друго. За да са огледални двата свята, там няма пространство и ето защо във вътрешните ни светове душата не се движи наникъде, някой да има преки впечатления душата му да се мотае насам натам из пространството? Обаче там има време и ние издърпваме времето оттам и го налагаме в нашия свят!
Само помислете, ние тук в реалността нямаме време, времето - минало и бъдеще съществува тук само в нашите умове, демек в умствените конструкции - които са ... от оня свят!

Тук има само пространство и времето е винаги СЕГА!
Всички учители го казват това, но казват, че ние съществуваме тук и сега, а аз казвам -
в тоя свят ние съществуваме само СЕГА, а в оня свят съществуваме само ТУК.

А пък аз бях чела, че според съществото с което има връзка една контактьорка, че това което ние наричаме време изобщо не е това, което си мислим!! Доста често казвам че в нашата вселена има само настояще, тук и сега, времето в което се случва. Но не може да живеем в безвремева координатна система и да живеем сега. По-скоро живеем тук, затворени от векторите на материята, а душата ни живее сега! За нея няма време, няма пространство, което да е необятно. Какво е времето, щом когато сънуваме то е само миг на фона на многото събития минали през мозъка ни. В този случай времето вече не може да се разглежда като вектор, а като точка  :thinking:

Поне ако правилно съм разбрала това което си написала, kaily, разсъжденията ми вървят в тази посока. Но усещам как вече е належащо да прочета за измеренията! Но първо да приключа с книгата която чета в момента.

То времето принципно е пълна загадка, още Свети Августин бил казал, че знае какво е време, ама като го питат какво е, не може да обясни.

Ошо непрекъснато повтаря, че има само тук и сега. Всички просветени май казват същото...обаче аз не съм съгласна пък.

И сега измислих, че време във външния свят има само сега и значи изобщо не е линейно, времето е точка и тази точка е СЕГА.
А всичко, което ние мислим за минало и бъдеще, се намира във вътрешните светове. Значи с едната си част живеем във външните светове и затова усещаме пространството, а с другата си част живеем във вътрешните светове и затова пък усещаме времето.
Обаче каква е точно връзката между вътрешните и външните светове и как си влияят, това още не съм установила.

Велико и мощно нещо е човешката мисъл! Колкото по -възвишена е мисълта на човека, толкова по - големи възможности крие в себе си. Мисълта е Божественият свят в човека. В Божествения свят нещата стават моментално. Това означават думите: за Божественото всичко е възможно. Следователно прилагайте мисълта си, за да постигнете своите желания.
Всъщност кое определя пространството? Мисълта. Крайният предел, до който една мисъл може да простре своята деятелност в пространството, определя нейната сила. Времето пък определя вътрешното съдържание на мисълта, т.е. нейната трайност. Чувствата на човека определят смисъла-духа на мисълта.
Значи всяка мисъл се разглежда първо по обем-какъв обем заема в пространството, т.е. каква е външната й форма. После се разглежда вътрешното съдържание на мисълта и най-после - нейния смисъл. Мисълта се движи по права линия.Вътрешното й съдържание, т.е. чувствата, които изпълват мисълта , й  придават кръгообразна форма. Знамчи правата линия определя формата на мисълта. Кръгът определя съдържанието на мисълта.
В такъв случай вие имате идеята за време и пространство. За обясненние на тази идея ще си послужа със стиха , който апостол Павел е казал : Любовта е плод на Духа. Любовта е формата. Животът е обяснение, т.е. съдържание на тази форма. Духът е смисълът. Той осмисля нещата. Когато казваме : Бог е Любов, разбираме изявения, проявения свят. Да се прояви Любовта Божия - това значи да се прояви Божественият свят.
Целият човек представлява съвкупност от време и пространство. Главата представя пространството, необятното, затова е ненаситна. Тялото на човека пък представя времето. Значи тялото представя вътрешното съдържание на главата . Проявенната деятелност на цялото тяло представя смисъла на главата...... из "За силата на мисълта" Петър Дънов..... В моменнта я чета....

ето една интересна статия    http://www.parallelreality-bg.com/analizi/kratkianalizi/331-2011-06-06-10-02-07.html

Велико и мощно нещо е човешката мисъл! Колкото по -възвишена е мисълта на човека, толкова по - големи възможности крие в себе си. Мисълта е Божественият свят в човека. В Божествения свят нещата стават моментално. Това означават думите: за Божественото всичко е възможно. Следователно прилагайте мисълта си, за да постигнете своите желания.
Всъщност кое определя пространството? Мисълта. Крайният предел, до който една мисъл може да простре своята деятелност в пространството, определя нейната сила. Времето пък определя вътрешното съдържание на мисълта, т.е. нейната трайност. Чувствата на човека определят смисъла-духа на мисълта.
Значи всяка мисъл се разглежда първо по обем-какъв обем заема в пространството, т.е. каква е външната й форма. После се разглежда вътрешното съдържание на мисълта и най-после - нейния смисъл. Мисълта се движи по права линия.Вътрешното й съдържание, т.е. чувствата, които изпълват мисълта , й  придават кръгообразна форма. Знамчи правата линия определя формата на мисълта. Кръгът определя съдържанието на мисълта.
В такъв случай вие имате идеята за време и пространство. За обясненние на тази идея ще си послужа със стиха , който апостол Павел е казал : Любовта е плод на Духа. Любовта е формата. Животът е обяснение, т.е. съдържание на тази форма. Духът е смисълът. Той осмисля нещата. Когато казваме : Бог е Любов, разбираме изявения, проявения свят. Да се прояви Любовта Божия - това значи да се прояви Божественият свят.
Целият човек представлява съвкупност от време и пространство. Главата представя пространството, необятното, затова е ненаситна. Тялото на човека пък представя времето. Значи тялото представя вътрешното съдържание на главата . Проявенната деятелност на цялото тяло представя смисъла на главата...... из "За силата на мисълта" Петър Дънов..... В моменнта я чета....

адмирации за текста...  :clap:

Мая