"А за осъзнатите и неосъзнати промени и връзката им с аспектите на прогресивната Луна... чудя се, щом Луната по прогресия активира конкретния планетен принцип в радикса, какъв тогава ще е принципът на аспекта й с Лунните възли в картата? Струва ми се, че тук влиянието й или ще е доста специфично, или пък почти или изобщо незабележимо..."

Казус: “Прогресивна Луна в квадрат с натални Лунни възли”

Намираме се на символичен кръстопът…
Не можем да окажем съзнателно влияние върху събитията, които ни се случват независимо от това доколко съществени или несъществени ни се струват те на пръв поглед. Дори и да имаме усещането, че нищо “специално” не ни се случва /поне във физически план/, възможно е след известен период от време /може да минат и години/ да осъзнаем, че въпросният период – във времето и пространството – по някакъв начин е бил важен за нас и е оставил незабравима следа – ако не в реално измерение, то поне в емоционален, ментален или духовен план… И да си задаваме впоследствие въпроса “ами, ако…?”
Струва ми се, че тук е налице едно “разкъсване” на енергията между двата противоположни полюса, представени чрез позицията на Лунните възли – Главата и Опашката на дракона. Изборът е наш и зависи изцяло от нас. Или да си представим конфигурацията на прогресивната Луна с наталните възли /един вид тао-квадратура/ като символични “везни” – от едната страна е кармичният товар на миналото, навиците ни, с които се чувстваме толкова сигурно и уютно, а от другата страна на везните е бъдещето, пътят на развитие и на откъсване от обсебилите ни навици и “удобни” емоционални и поведенчески модели… целта е да балансираме двата полюса като се интергира енергията на възлите без да се разпилява...


 

така е, непрекъснато се придържаме към някаква наша житейска философия, дори да не сме съвсем наясно каква е...

Приемаме, че дори да не я осъзнаваме, тая философия си съществува в подсъзнанието ни, символизирано от Луната.

Когато философията ни, си взаимодейства с кармата, символизирана от възлите, имаме добри шансове чрез подходящи действия да поработим над кармата. Имаме шанс да поработим над нея и чрез безкористни и безпристрастни действия - те направо изкореняват карма. Можем поне за кратко да се опитаме във всичко, което вършим, да сме безкористни и безпристрастни.
   

И отново по въпроса за лунните фази и затъмнения...
В индийската астрология всяка планета, която е в съвпад или аспект с възлите, се смята за погълната или затъмнена от тях. В антични и средновековни времена затъмненията са имали доста фаталистична символика. Когато някоя планета попада в аурата на затъмнението, значението й става силно подчертано. С особена сила това важи в мунданната астрология.
Влиянието на затъмнението бива засилено чрез аспект с транзитираща планета - съвпад/опозиция или ако образува с нея т-квадрат.
Символиката и домовата позиция на активираната от затъмнението натална /или транзитна/ планета ще посочи къде - в материален, психоемоционален или духовен план - да очакваме промяна или "пробуждане". Последствията могат да бъдат както положителни, така и отрицателни в зависимост от това как свободната воля на индивида се съотнася с нивото му на осъзнатост, а също така и в зависимост от нагласата, функционираща в рамките на определен психоемоционален и поведенчески модел, който от своя страна детерминира реакцията ни спрямо средата.
Когато затъмнението попада върху натална планета, функцията й добива особено значение в съзнателния и/или несъзнателен живот на индивида. Получава се един вид "центриране" върху принципа на планетата, при което тя се превръща във фокусна точка /независимо от това, доколко реално се осъзнава или не/ в полезрението, светоусещането на индивида за определен период от време.
Тук естествено идва въпросът относно продължителността на това изживяване. Дали затъмнението в съединение с натална планета бележи началото на един нов цикъл или неговата кулминация? Няма еднозначен отговор на този въпрос...
Основите могат да бъдат положени през някоя "подготвителна фаза" по време на важен транзит на тежка планета /Сатурн и транссатурновите планети/ или прогресия "ден-година" /вторична прогресия/, но не е изключено в качеството на символична кулминация да се яви аспект на прогресивната Луна към същата, т.е. активираната от затъмнението натална планета /или друга радикална точка/, или последно преминаване на тежка планета /Сатурн, Уран, Плутон, Нептун/ след стационарно-директната или стационарно-ретроградната й фаза в аспект с натална планета-сигнификатор, или слънчева опозиция /съвпад/ с транзитиращата през важна радикална точка бавна планета. Аспектите на транзитната Луна се счита, че не са от особено значение, но в редица случаи те индикират точния момент на събитието, особено когато допълнят транзитна, пргресивна или натална планетна конфигурация.
Въздейстивето на планетата, аспектирана от затъмнението /или от прогресивната Луна/ може да бъде забележително силно и интензивно понякога, ако въпросната планета по някакъв начин е или "потисната" било то поради вътрешна нагласа/блокаж/емоционална бариера или поради външни обстоятелства, или ако носи някава проблематика в хороскопа - например, планета в заточение, но със силен статус в радикса, афлектирана, неаспектирана, ретроградна, изгорена от Слънцето...

АН, четох някъде, че аспектите на наталната Луна непосредствено преди и след раждането ни са особено важни /още Птолемей го е казвал/... аналогична хипотеза съществува и за последното преднатално Новолуние и/или Пълнолуние, които се счита, че са "извор" на психологическото ни наследство от миналото. Неслучайно Луната се свързва с кармичната ни и емоционална памет...
Дали аспектът на Луната с конкретна натална планета непосредствено преди раждане бележи нещо като символична "отправна точка", т.е. емоционалният багаж, с който навлизаме в това си въплъщение? И съответно първият точен аспект на Луната с планета след появата ни на този свят би трябвало да приемем като особено важен, тъй като това е първото ни емоционално и психическо изживяване във физически план, след поредното въплъщение на Душата? Неслучайно може би впоследствие аспектите на и към тази планета, било то чрез транзит или прогресия, са особено "осезаеми" в психоемоционален план... Имаш ли някакви наблюдения в тази връзка?  :blink:
 

за Луната сякаш сега не се сещам за конкретен пример, но е съвсем логично. Провери поне по себе си.

Обръщала съм внимание обаче на Меркурий и то заради ретроградността му.
Определено се потвърждава правилото, което много добре работи при прогресии - със смяна на движението му в право и обратно, неминуемо има фактическо отражение в живота. Лесно се вижда при децата - изведнъж от лоши ученици стават добри или обратно / това следва да се разпростре върху всички аналогии на Меркурий - ако провериш, ще установиш, че е вярно /

"Обръщала съм внимание обаче на Меркурий и то заради ретроградността му.
Определено се потвърждава правилото, което много добре работи при прогресии - със смяна на движението му в право и обратно, неминуемо има фактическо отражение в живота. Лесно се вижда при децата - изведнъж от лоши ученици стават добри или обратно / това следва да се разпростре върху всички аналогии на Меркурий - ако провериш, ще установиш, че е вярно /"

Да, и аз забелязах подобен феномен при смяна на движението на планетата по прогресия... при преминаване на Меркурий от директно в ретроградно движение по прогресия изведнъж се събуди интересът ми към астрология и други духовни науки...с нетърпение чакам Венера да ми се обърне директно  :blink:   майка ми сключва втория си брак точно, когато Юпитер по прогресия си променя посоката... на един близък Меркурий /управител на Асцендента/ се обръща ретроградно, когато се ражда по-малката му сестра - ето това вече по никакъв начин не мога да си обясня, въпросният човек е с три лични планети в 12 дом, вкл. управителя на Асц...  :blink:
Бяхме отворили една тема за прогресиите и най-вече тези на Луната, та в най-скоро време предполагам, че вече ще съм готова да споделя опита на преживяното покрай квадратурата на пр. Луна към Венера...понеже забелязах, че с орбис 30 минути действа при сепарация...  :rolleyes:  
Имам наблюдения също, че тъй нареченото *прогресивно новолуние* наистина работи и често бележи съвсем нов период в живота ни, който в повечето случаи не се ограничава само със символиката на дома, в който попада новолунието...според мен това е един вид *космическа порта*, която периодично се отваря  - в момента, в който сме готови за това...но това означава, че преди да прекрачим прага на предстоящата промяна, на неизвестното,  трябва да сме затворили някоя ненужна вече вратичка, т.е. да сме надраснали черупката си - модела, в рамките на който мислим, че съществуваме...  :blink:  :ph34r:

 

Понеже Луната наред с многото си  значения символизира и кармичната ни памет, неслучайно нейните аспекти с натални планети и важни радикални точки по прогресия в повечето случаи бележат широка палитра от душевни и емоционални изживявания, често с проекция върху заобикалящата ни действителност, макар и не задължително свързана с важни, ключови събития във физически план. Това може да бъде поредица от изживявания, които да оставят незабравима следа в емоционалната ни памет, както и да окажат определено влияние върху начина ни на взаимодействие и комуникация със заобикалящия свят… И щом Луната се свързва с миналото и респ. кармични психоемоционални и поведенчески модели, в някои случаи предизвикателна лунна прогресия към натална планета може да изкара на повърхността много сложни и дълбоко вкоренени на подсъзнателно ниво и с първична, инстинктивна природа чувства и праобрази…
Прогресивната Луна в допир с важна натална планета сякаш “изпразва” резервоара с кармично съдържание и тук сме изправени пред дилемата дали да реагираме по вече познат и удобен начин – този от забравеното ни минало, спомен за което често се появява на повърхността във вид на несъзнателна, замъглена сянка и инстинктивна реакция, или да използваме кармичния потенциал по един нов, творчески начин с оглед конкретните условия и обстоятелства на заобикалящата ни среда.
Разбира се, Луната и Лунните възли представят само една нищожна част от безкрайния океан на Кармата и от бездната на безброй минали инкарнации…

В Тайната доктрина се споменава за т.нар. “липики” /произлязло от думата lipi – “писание”/ като това мистично понятие се свързва с Кармата, Закона за Възмездието. Всъщност Липиките са Астрални Летописци, които запечатват в невидимата Книга на Живота “великата галерия от картини на вечността” – точно отражение на всяко действие или даже човешка мисъл.
От древността съществува цял пантеон божества, които са само многобройни повторения и варианти на липиките и техните Астрални Летописи. Липиките оказват влияние и върху науката астрология, понеже са свързани със съдбата на всеки човек и раждането на всяко дете, чийто живот вече е набелязан в Астралния Свят.
В тази връзка съществува теория за Планетни Вериги, чието твърдение е, че “Планетните Вериги, имайки своите Дни и Нощи, т.е. периоди на дейност или живот, и на инерция или смърт, - действат в небесата подобно на човека на земята; те раждат себеподобни, стареят и гаснат и само духовните им принципи живеят в техните рожби, като остатък от миналото им…”.
С това се свързва предположението, че всъщност Луната дава живот на Земята, след което умира… Хипотезата за Лунните Монади, дошли на Земята, за да добият физически /човешки/ облик, е само едно езотерично тълкуване на лунния принцип в астрологията. Щом Слънцето /Озирис/ е Духът, Луната /Изида/ е Душата – Ян и Ин, Анимус и Анима.
Сега Луната /нашият спътник/ представлява охладен отпадък, сянка, която е влачена от новото тяло /Земята/, на което са предадени нейните жизнени сили и принципи. Тя  /Луната/ е мъртва, но въпреки това е живо тяло. Частиците на нейния разлагащ се труп са пълни с дейна и разрушителна сила, въпреки че създаденото от тях тяло сега е лишено от душа и безжизнено. От древни времена природата и свойствата на Луната са били известни на всеки окултист.
В действителност Луната представлява спътник на Земята само в едно отношение, а именно че физическата Луна се върти около Земята. Но във всички други случаи именно Земята е спътник на Луната, а не обратното. Колкото и да е учудващо това твърдение, то се подтвърждава от приливите, от периодичните изменения в много форми на болестите, които съвпадат с лунните фази; то може да се проследи и в растежа на растенията и е ярко изразено във феномена на човешкото зачеване и процеса на бременността. Значението на Луната и нейното влияние върху Земята са били признати от всяка религия в древността, особено от еврейската, и са били отбелязани от много наблюдатели на психически и физически феномени.
Затова според Тайната доктрина именно Луната играе най-голямата и най-значителна роля както за образуването на самата Земя, така и в населяването й с човешки същества. Честият намек за това в “Книгата на Мъртвите” съдържа тайната.
Египтяните виждат в лунния бог Тот-Ешмун първия човешки прародител. В техния езотеризъм човешкото същество е дошло от Луната като е минало целия цикъл на съществуване и след това се е върнало към своето месторождение, преди отново да излезе от него…
Плутарх говори за тържествения празник на египтяните, наречен “Навлизане на Озирис в Луната”. След смъртта е обещан живот, а обновяването на живота се е намирало под покровителството на Озирис-Лунния, тъй като Луната е била символ на обновлението на живота или на превъплътяванията, причинени от нейното нарастване, намаляване, умиране и ново появяване на всеки месец, т.е. фазите на растяща, намаляваща, пълна и балсамична Луна.
В най-древните системи Луната винаги е била с мъжко начало. Една от аналогиите й е египетският Озирис – “Бог, проявен в зараждането”.
В по-късни времена, когато Луната се свързва с женското начало, с богините Диана, Изида, Артемида, Юнона и т.н. ***В древните предания Юнона, даваща на Юпитер в деня на сватбата Дърво със златни плодове, е друг аспект на Ева, която предлага на Адам ябълка от дървото на Знанието – и неслучайно в древногръцката митология именно Юнона/Хера, а не Венера/Афродита се свързва с брачната институция.
Индийската астрология много добре познава свойствата на Луната и нейните скрити влияния върху зачеването.
Дори терминът “соматичен” произлиза от древното “Сома”= Луна, който е един от трите символа на безсмъртното Същество.
В началото Слънцето и Луната са били единствените видими и по силата на своето въздействие, и почувствани психически и физиологически божества…затова ги разглеждали заедно, въпреки че като олицетворени същности те били двама. Но зад булото на космическите и астрологични символи са съществували окултни тайни на антропографията и първичния генезис на човека…
Лунните Богини във всяка митология, особено в гръцката, са свързани с раждането на децата по силата на влиянието на Луната върху жените и зачатието.
Фалическият култ и култът към Слънцето се е развил едва с изгубването на Ключа към истинското значение на символа, тъй като първоначално символът “кръг с точка”, олицетворяващ Слънцето, е представял Вселената в състояние “преди пробуждане” или т.нар. Пралайа – “пасивност на Битието” - състояние преди пробуждане на все още дремещата Енергия; точката в кръга бележи зората на диференциацията – и впоследствие разделянето на Енергията на Ин и Ян.
Всъщност митологията е била примитивно средство за изразяване на древната мисъл. Но същевременно митологията е и хранилище на най-древната човешка мъдрост…
Например, когато египтяните са представяли Луната като котка, те не са били толкова невежи… Луната е била съзерцателка в нощните небеса и котката е била неин еквивалент на земята – по този начин котката е била приета като израз, като естествена емблема и живо възпроизвеждане на Луната.
Оттук е следвало, че Слънцето, гледащо надолу в преизподнята през нощта, би могло също да се нарече “котка” /от египетския глагол may – “виждам”/, тъй като също е виждало в тъмнината. Именно Луната /като котка/ е била окото на Слънцето, тъй като тя отразява слънчевата светлина… Под формата на богиня Пашт котката пази Слънцето, отблъсквайки с лапа главата на Змея на тъмнината, наречен негов вечен враг – не е ли това един от символичните аналози на слънчево-лунните затъмнения – Главата на Змея /Дракона/ - Раху и респ. в опозиция Опашката на Дракона – Кету? Всъщност това е много правилно тълкуване на лунния мит в неговия астрономичен аспект…








 

много интересен поглед върху Луната

Може би преди да пристъпим към интерпретация на действието на коя да е рождена, прогресивна или транзитна планета, първо трябва да огледаме взаимодействието и с рождената Луна, т.е. с подсъзнателните програми, заложени в радикса.
 

*Луната: Deus Lunus; Phoebe*

Луната се намира в по-тясна връзка със Земята от всяко друго небесно светило. Слънцето е Животодател на цялата планетна система, а Луната е Животодателка на нашата планета. Тя е Царица и тя е Дар. Тя е била Цар Сома преди да се превърне във Феб и целомъдрената Диана. Тя е преди всичко Божество на християните благодарение на евреите, последователи на Мойсей и Кабала. Луната е била жив символ на Йехова, Даваща Живота и Смъртта, Властелинка на Битието – в нашия свят. Докато при гърците Артемида е била Луна в Небесата и Диана на Земята, имаща отношение към раждането на децата и живота, у египтяните тя е била Хеката в Ада, Богиня на Смъртта, властваща над магията и чародейството.
Освен това, като олицетворение на Луната /проявленията на която са тройнствени/, Диана-Хеката-Луна обединява три аспекта в едно, тъй като тя е “Diva triformis, tergemina, triceps”, има три глави на една шия подобно на Брама-Вишну-Шива. Следователно тя е праобраз на нашата Троица, която не винаги е била изцяло с мъжко начало.
Числото Седем, толкова изпъкващо в Библията и толкова свещено в седмия ден или Сабат, е дошло при евреите от древността, вземайки своето начало от четворното число Седем, съдържащо се в 28-те дни на лунния месец, всяка седма част на който е представяна с една четвърт във фазите на Луната.
И двата култа, Лунният и Слънчевият, са най-древните в света и в тази връзка съществува спор коя именно сред религиозните системи е най-древна – египетската или индуската. И двата култа са се запазили и до днес и господстват в целия свят, някъде открито, а другаде /например в християнската символика/ - тайно.
Котката като лунен символ е била посветена на Изида, донякъде олицетворяваща Луната /точно като Озирис – Слънцето/, и често може да бъде видяна в ръката на Богинята. Оттук и митичната алегория, представяща Диана, скриваща се в Луната в образа на котка, когато се е опитвала заедно с други Божества да избегне преследването на Тифон. Луната в Египет е била едновременно “Око на Хор” и “Око на Озирис”-Слънцето.
Не на последно място е виждането на философите алхимици относно триединството Слънце-Луна-Меркурий, според което:
“Меркурий трябва винаги да е близо до Изида като неин помощник, тъй като без Меркурий  нито Изида /Луната/, нито Озирис /Слънцето/ могат нещо да направят във Великата Работа…”.
Индусите се гордеят, наричайки себе си Слънчева и Лунна Династия. Християните, считайки това за идолопоклонничество, в същото време се придържат към религията, основана изцяло на Слънчевия и Лунния култ. Култът на католиците към Дева Мария всъщност е основан на древния култ на Лунните Богини, а Йехова на протестантите преди всичко е  Лунен Бог, като и двете църкви са включили в своите теологии Слънчевия Христос и Лунната Троица.
За Лунния култ на халдейците и вавилонския Бог Син, наричан от гърците Лунен Бог, се знае твърде малко… Халдейците, както и евреите, дошли след тях, са били почитатели на Луната под различни нейни имена, мъжки и женски.
В непубликуван ръкопис на един много осведомен и проницателен учен и мистик се дава хипотеза, която ни позволява да надникнем в тайната на древната символика:
“Една от първите задачи сред хората, задачи, свързани с истинска необходимост, трябва да е познанието на периодите от време, отбелязани на небесния свод, издигащ се над хоризонта или над нивото на тихите води. Тези периоди са започнали да се определят по деня и нощта, по лунните фази, нейните звездни и синодически завъртания и по периода на слънчевата година с връщането на сезоните и използването на такива периоди на естественото измерение на на деня и нощта или денонощията, разделени на светлина и тъмнина. Също така е било открито, че в течение на периода на слънчевата година ние имаме по един най-дълъг и най-кратък слънчев ден, а също и два слънчеви дни, в които денят и нощта са равни, и че времето на годината, отговарящо на тези дни, може да се отбележи с голяма точност в звездните групи на небесата или съзвездията, подложени на това ретроградно движение, което с течение на времето би изисквало поправки чрез добавяне, както това е било при описването на Потопа, когато е била направена поправка от 150 дни за период от 600 години, в течение на който объркването в показващите времето знаци се е увеличило…”.

Но еверите, свързвайки Йехова в неговото качество на творящ Бог непосредствено с Луната… са направили свои Патриарси някои съзвездия на Зодиака и на планетарните Богове… Ясно е доказано това, че Богът, с когото са се обременили християните, не е бил нищо повече от Лунен символ на възпроизводствената или детеродната способност на Природата.
“Йехова” в неговия най-добър аспект е Бина, “Висшата Помагаща Майка, Великото Море или Светият Дух”, и поради това е синоним по-скоро на Мария, Майката на Исус, отколкото Негов Баща; тази “Майка”, бидейки латинската дума “Mare” – море – тук също е и Венера, Stella del Mare, или “Звезда на Морето”.
Оттук и изводът, че съвременният римокатолически символизъм  всъщност свързва Дева Мария,  Magna Mater на сирийците и гърците с Луната.
Затова Джералд Масей в неговите лекции за “Древното и Съвременното Луно-почитане” казва:
“Човекът в Луната /Озирис-Сет, Йехова-Сатана, Христос-Юда и прочие Лунни Близнаци/ често се обвинява в безнравствено поведение… В лунните феномени Луната е била единна, Луната като такава, която е била двуполова и троична по своята природа, като майка, дете и юноша. Така детето на Луната е станало съпруг на своята собствена майка! Това не би могло да се избегне, след като е трябвало да стане. Синът е бил принуден да стане свой собствен баща! Тези отношения са били отхвърлени от по-късната социология и първобитният човек на Луната е бил отхвърлен. Но в по-късната и най-малко разбираема фаза това е станало централна доктрина на най-грубо суеверие, което някога е било виждано от света, тъй като тези лунни феномени /и техните по човешки представени отношения/, като се включва и кръвосмешението, са самата основа на християнската Троица в Единството. Като следствие от непознаване на символиката, представите от древността са станали най-дълбока религиозна тайна в съвременното Луно-почитане. Римската църква, без да се смущава от тези доказателства, изобразява  Дева Мария  облечена в слънцето и с полумесец под краката, държаща на ръце лунния младенец…сина и съпруга на майката Луна!”

По-нататък се пояснява, че Сефирата с женско начало Бина се нарича от кабалистите Велико Море; поради това Бина, божествените имена на която Йехова, Иах и Елохим, е просот Тямат на халдейците, Женска Мощ, Thalatth на Бероз, царяща над Хаоса и впоследствие превърната от християнската теология в Змия и Дявол. Тя-той /Yah-hovah/ се явява като небесните Не и Ева. И така, този Yah-hovah, или Йехова, е тъждествен с нашия Хаос-Отец, Майка и Син – в материален смисъл и в чисто физическия Свят; Deus и Demon едновременно; Слънце и Луна, Добро и Зло, Бог и Демон.
Лунният магнетизъм поражда Живота, съхранява го и го унищожава както психически, така и физически.
Слънчевият и Лунният култ, както и култът  на Звездите и Стихиите могат да се намерят и в християнската теология.
Древните прорицания са се извършвали винаги със съдействието на Стихийни Духове /Spiritus Elementorum/, след което се открива, че Планетите, Стихиите и Зодиакът са били представени от дванадесет камъка , наричани “Тайни на Стихиите” /Elementorum Arcana/ не само в Хелиопол, но също така и в Храма на Соломон, и както се посочва от различни писатели, в много стари италиански църкви и даже в Notre Dame de Paris могат да се видят и днес.
Нито един символ, включително и Слънцето, не е бил толкова сложен в своето многообразно значение, както е символът на Луната. И, разбира се, той е бил двуполов. У някои народи той е бил мъжки, както е например индуският “Цар Сома” и Син у халдейците; при други той е бил женски, както е прекрасната Богиня Диана-Луна, Ilithyia, Lucina. Жителите на Крит са я наричали Dictynna, а мидяните и персите Anaïtis. Но сега ние се интересуваме от най-целомъдрената и чиста от девствените Богини, а именно от Луна-Артемида. Тази Artemis-Lochia  - Богиня, отговаряща за зачатието и раждането, се явява в своите функции в качеството на троична Хеката, орфическо Божество, предшественица на Бога на равнините и дохристиянските кабалисти в неговия лунен аспект.
Богиня Τριμορφοζ  /Триморфос/ е била олицетворение на символа на различни и последователни аспекти на Луната във всяка от трите й фази… Ревнива, кръвожадна, отмъстителна и изискваща  /не е ли това едно от лицата на аспекта Луна-Плутон / Луна в Скорпион/ и по-малко Луна в 8 дом?/, Хеката-Луна е достоен двойник на “ревнивия Бог” на еврейските пророци.
Цялата загадка на Слънчевия и Лунния култ, както той сега се среща в църквите, наистина се крепи на една стара като света тайна на лунните феномени. Целият Пантеон на Лунните Богове и Богини: Нефтида или Нет, Прозерпина, Мелита, Цибела, Изида, Астарта, Венера и Хеката, от една страна,  и Аполон, Дионис, Адонис, Вакх, Озирис, Атис, Тамуз и т.н., от друга – всички те в своите наименования показват своята тъждественост с християнската Троица.
В религиозните ритуали Луната е служила на две цели.
Сред посветените арийци, халдейци, гърци и римляни Сома, Син, Артемида, Сотеира /Аполон-Хермафродит/, Deus Lunus и особено Озирис-Лунен и Тот-Лунен  /Тот-Лунен е Будха-Сома на индусите, или Меркурий и Луната/  са били Окултни Сили на Луната. Независимо дали това е мъжко или женско начало, Тот или Минерва, Сома или Ашторет,  Луната е окултна Тайна на Тайните и е по-скоро символ на злото, отколкото на доброто. Нейните седем фази в първоначалното езотерично деление се подразделят на три астрономични феномена и на четири чисто психични фази. Луната невинаги е била почитана и това е показано в Мистериите, в които Смъртта на Лунния Бог  /три фази на постепенно намаляване и пълно изчезване/  е била символизирана от Луната, изобразяваща Гения на Злото, временно тържествуващ над светлината и Бога-Жизнедател – Слънцето.
Най-древният от всички култове, култът на Третата Раса  /раса на Хермафродитите/  е бил култът, в който мъжкото начало на Луната е станало свещено, когато след т.нар. Падение е станало разделяне на половете.
В нашата раса, Лунно-слънчевото почитане е разделило народите на два определени антагонистични лагера. Получавайки начало в двоякия аспект на Луната, т.е. в съответното почитане на мъжкото и женското начало, това почитане е завършило с определени Слънчеви и Лунни култове. Сред семитските раси Слънцето много дълго време е било с женско начало, а Луната с мъжко – последното понятие е било заимствано от тях от традициите на Атлантида /Четвърта Коренна Раса/.
В древни времена Луната се е наричала “Владелец на Слънцето”. Еврейският канон и християнството са направили от Слънцето “Господ Бог” и “Йехова” на Библията и въпреки това самата Библия е пълна с нескромни намеци за Андрогинно Божество, което е било Йехова, Слънце и Ашторет, Луна в нейния женски аспект, напълно лишено от елемента на метафората, който му се придава днес. Религията на всеки древен народ е била първоначално основана на окултните манифестации на чисто абстрактна Сила или Принцип, наричан сега “Бог”.
Наистина  Нет, Изида, Диана и пр., с каквото и име да я наречем, е била “демиургична Богиня, едновременно видима и невидима, имаща своето място на небесата и помагаща за раждането на видовете” – казано накратко, Луна. Нейните окултни аспекти и сили са безбройни и в един от тях Луната става при египтяните Богинята Хатор, друг аспект на Изида  /Хатор-Изида на Ада, Богиня на Запада на Нисшия Свят/, и тези две богини се изобразяват като хранещи Хор. На същата Богиня е бил посветен следният надпис, изписан на нейния трон: “Божествена Майка и Владетелка или Царица на Небесата”; тя е също “Звезда на Утрото” и “Светлина на Морето” – Stella Maritima и Lux Maris. Всички Лунни Богини са имали двояк аспект: единият божествен, другият – адски.
Причината за християнския и по-късно римокатолически култ на Звездите или символичното почитане на Слънцето и Луната е естествено следствие на неговото рождение и начало. Приемането на такива символи от Латинската Църква  като Водата, Огъня, Слънцето, Луната и Звездите и много други, е обикновено продължаване от християните на стария култ на езическите народи.
По-нататък се изтъква една хипотеза, че “…Светът е бил роден от Водата и следователно изначалната Мъдрост се е съдържала в този тайнствен Елемент” и че “Слънцето, всеосветяващо и всепроникващо, докато другото око е Луната, чието отражение гледа от Дълбините и която, залязвайки, се потапя накрая в Океана”…
Вярването, че Огънят намира убежище във Водата, не се е ограничавало само със скандинавците. То е било споделяно от всички народи и накрая е било прието и от първите християни, символизиращи Светия Дух във вид на Огън, “огнени езици” – с дихание на Отеца-Слънце. Този Огън се спуска също във Водата или Морето – Mare, Mary – Мария. Гълъбът е бил символ на Душата сред няколко народа; той е бил посветен на Венера – Богиня, родена от морската пяна, а по-късно е станал символ на християнската Anima Mundi  или Светия Дух.
Впоследствие Луната е станала утвърден символ на всичките Богини Деви-Майки. Затова Луната е била тясно свързана във всички езически теогонии с Дракона, нейния вечен враг. Пресветата Дева или Мадона стои върху митичния Сатана, изобразяван лежащ, притиснат и безсилен под нейните крака. Това е, защото главата и опашката на Дракона, които и до днес в източната астрономия  /и астрология/  представляват възходящите и низходящи възли на Луната, са били изобразявани в Древна Гърция също като два Змея. Херкулес ги убива още при своето раждане, така постъпва и Младенецът в ръцете на своята Дева-Майка.
Джералд  Масей много подходящо отбелязва това: “…Иконографията, както и догмите в Рим са били отживелица на период, много по-отдалечен, отколкото е християнската ера. Нямало е нито фалшификати, нито умишлени изкривявания на образите, нищо освен последователно продължение на представите с изкривяване на техния смисъл”.


Използван литературен източник:
“Тайната доктрина” на Елена Блаватска

И пак по повод Лунните цикли, но по-практично
С не много труд, за 2-3 месеца, всеки лесно може да определи за себе си как се чувства по време на новолуние, първата четвърт, пълнолунието и последната четвърт...
Най-вероятно ще установи определен личен модел, повтарящ се при еднаквите фази - физически, емоционален, духовен модел на поведение...

После пак така лесно могат да се настроят собствените ритми в синхрон с Лунните... Тогава на човек ще му стане ясно, защо винаги е боготворена - подаръците и ще са сънища, откровения, дори парапсихични способности  

И пак по повод Лунните цикли, но по-практично
С не много труд, за 2-3 месеца, всеки лесно може да определи за себе си как се чувства по време на новолуние, първата четвърт, пълнолунието и последната четвърт...
Най-вероятно ще установи определен личен модел, повтарящ се при еднаквите фази - физически, емоционален, духовен модел на поведение...

После пак така лесно могат да се настроят собствените ритми в синхрон с Лунните... Тогава на човек ще му стане ясно, защо винаги е боготворена - подаръците и ще са сънища, откровения, дори парапсихични способности

ufffffffffffff na men lunata mi deistva iavno mnogo...no sega kato se zamislia vinagi sled palnolunie i izpadav v niakva depresia koga po-silna koga po- slaba...

Наистина...всеки по различен начин изживява лунните фази, което най-вероятно зависи не само от фазата, по време на която е роден, т.е. аспектното отношение между двете светила в радикса, а и може би от силата на Луната и знака Рак в наталната карта  :blink:  
Забелязвам, че някой, който да речем е роден по време на намаляваща Луна, усеща сякаш прилив на енергия и емоционална възбуда по време или близо до новолуние...  на мен лично ми е най-добре сякаш при растяща, "пълнеща се" Луна към пълнолуние и най-вече по време на самото пълнолуние...  :rolleyes:  

"Именно на лунни цикли се е основавал календарът на древните, който се знае, че е бил много по-точен от настоящия изплозван в наши времена...а лунната година е взела за своя база периода на бременността, който впоследствие е станал основа за астрономическите изчисления. Съществува предположение, че именно този начин на изчисление, независимо или косвено, е бил приет от всички народи. Този метод е бил използван от евреите, а има и данни, че този начин е бил употребяван от древните египтяни. Тези естествени периоди /на бременността/ са били основи на символизма по целия свят. Те са се употребявали и при индусите и се срещат в ясните изображения на древните жители на Америка, на таблиците на Ричардсън и Гест, на Паленския Кръст и други места, и явно лежат в основата и съставянето на календарите на маите от Ютакан, на индусите, асирийците и древните вавилонци, също акто и при египтяните и древните евреи. всъщност това е физиологичен и антропологичен ключ за символа на Луната...ключът, разбулващ част от Тайната на Битието и зараждането на Живота..."  :blink:
Елена Блаватска
 

"Въздейстивето на планетата, аспектирана от затъмнението /или от прогресивната Луна/ може да бъде забележително силно и интензивно понякога, ако въпросната планета по някакъв начин е или "потисната" било то поради вътрешна нагласа/блокаж/емоционална бариера или поради външни обстоятелства, или ако носи някава проблематика в хороскопа - например, планета в заточение, но със силен статус в радикса, афлектирана, неаспектирана, ретроградна, изгорена от Слънцето..."

Всъщност тук бих искала да внеса малка корекцийка на смисъла или по-скоро уточнение/допълнение... А и не искам някой да остане с впечатлението, че изявата на една афлектирана планета се очаква да бъде по-очевидна и забележителна в случай на нейно включване посредством транзит, прогресия или лунация. Най-точно ще е да кажем, че бива активиран принципът на планетата. На тази база ми се струва, че е възможно да се правят конкретни предположения доколко ще е възбудена силата на планетата с оглед позицията й и статуса в радикса.
Единственото, което засега мога да споделя от личен опит, е наблюдението ми относно това, че сякаш една хармонично поставена планета - да речем Венера във Везни/Телец на асцендента, сключваща предимно плавни, неконфликтни ъгли, т.е. аспекти, най-вероятно ще се изрази в прогресията или в най-добрата си светлина, или по-скоро тази й изява ще бъде в унисон със съответния планетен архетип, а оттук - принципа й и символиката в конкретната натална карта. Докато изявата на една афлектирана Венера /наранена, изгорена, ретроградна, в заточение, падение.../ ще се усети в по-силна или слаба степен като тук е по-вероятно тази й изява да бъде малко или повече изкривена: да, отново ще са активирани всички аналогии на планетата, но може би в малко по-комплициран вид,  и за да се осъзнае напълно скритото й послание, ще трябва да потърсим интересуващия ни отговор под повърхността  като изградим невидима, интуитивна връзка с вътрешния си Аз...    :ph34r:
 

за съжаление, си има и изключения, и е кофти, когато се случат

Например много добре поставени в радикса и силни Марс и Сатурн, как все успяват при транзитното си движение да дадат изпитания.... Уж трябва човек да възприема енергията им пълноценно и да я използва по най-добрия начин

В такива случаи се успокоявам с това, че тъкмо щото са така силни и добри в радикса, при действието си в тоя ни живот, успяват да творят карма, която се решава веднага  

Мдааа...аз понеже все недоволствам от своя "кастриран" рибешки Марс на ИЦ, та предварително си създавам разни нагласи като си представям какви поразии би могъл да предизвика един по-динамичен транзит на тежка планета към него. Всъщност "поразии"-те си ги създаваме ние, а след това често обвиняваме звездите...другите...обстоятелствата...съдбата...  :unsure:
Често си задавам въпроса дали астрологията вреди - в такъв смисъл, че ако малко или повече сме запознати с прогностичните методи, започваме предварително да си изграждаме някакви модели на реакция и нагласа, да очакваме, да се надяваме...?  :blink:
Та значи има шанс, казваш    дори една не така добре поставена планета да проработи за благото на индивида при полагане на необходимите за това усилия?   правя това оптимистично предположение, изхождайки от твоето "Например много добре поставени в радикса и силни ..., как все успяват при транзитното си движение да дадат изпитания", само че vice versa    

 

АН... сигурно ще прозвучи нелепо, но понеже тук обсъждаме предимно прогресиите, и най-вече тези на Луната, та чудех се доколко са "хармонични" хармоничните аспекти и респ. доколко внасят напрежение напрегнатите такива при прогресия? Понеже съм се сблъсквала с две дуалистични твърдения, а именно, че според една част астролози твърдите аспекти при прогресия в редица случаи "отключват" някаква проблематика в радикса /с оглед символиката и позицията на активираната планета в хороскопа/, а хармоничните аспекти сочат благоприятни възможности и безпроблемно протичане на заангажираната от прогресията планетна енергия /принцип/; докато друга и не по-малко значителна част от астролозите считат, че "конфликтните" аспекти /най-вече прогресивни квадратури и опозиции, а също и по дирекция/ са по-сигурна индикация за реално събитие, отколкото хармоничните  аспекти... Ти как мислиш? Понеже аз самата не мога да бъда обективна - при мен като че ли много по-осезаеми /и не задължително в негативен смисъл/ са твърдите аспекти...на тригони и особено секстили по-слабо или почти не реагирам, струва ми се...    :ph34r:

 

Дали астрологията ни вреди.....
Най-лошите ми страхове и прогнози май не се сбъдват, гледайки предварително възможното развитие на събитията, но пък и за съжаление, не искат да се сбъдват и разни дребни неща, които биха ме зарадвали, като ги търся по аналогия – например еди си кога си, при еди си какви си звездни влияния, се е случило нещо си и би ми се искало подобно да се случи при сходна звездна конфигурация... – но не, не се случва, сякаш конфигурацията веднъж дала нещо си, не смята за нужно пак да ме зарадва - обяснявам си го с оная максима : “не можеш да стъпиш два пъти на едно и също място в една река”

Колкото до това, дали планета без специални достойнство носи добри неща... – да, носи. Всяка от планетите в хороскопа символизира нужна трансформация – би трябвало да я направим, независимо дали ни е трудно или ни е лесно. Може би ако е добре и силно поставена планетата, то трансформацията ще е по-лесна....

А колкото до хармоничните и нехармоничните аспекти – и на мен ми се струва, че нехармоничните по-често действат – може би е субективно
А по принцип, според мен, зависи най-вече дали прогресивните и троанзитните влияния си кореспондират и кои по-точно си кореспондират....Например и по прогресии и по транзити имаме напрегнати аспекти, касаещи близки или еднакви житейски области – в реда на нещата е да се случи нещо напрегнато
 

"А колкото до хармоничните и нехармоничните аспекти – и на мен ми се струва, че нехармоничните по-често действат – може би е субективно
А по принцип, според мен, зависи най-вече дали прогресивните и троанзитните влияния си кореспондират и кои по-точно си кореспондират....Например и по прогресии и по транзити имаме напрегнати аспекти, касаещи близки или еднакви житейски области – в реда на нещата е да се случи нещо напрегнато "

Всъщност исках да кажа доколко измамни понякога могат да бъдат предварителните ни нагласи и очаквания като се опитваме да си правим прогнози - независимо какви - кратко-, средно- и дългосрочни...
Напълно съм съгласна с казаното от теб в темата за партньорските хороскопи, че това, което сме били вчера може да е много по-различно от това, което сме днес - и това важи не само за връзките ни - минали и настоящи - и виждането ни за тях. Понякога при една предварително направена прогноза събитията може да се развият по доста неочакван начин. Може би просто трябва да разширим рамката, която сами си създаваме и която ограничава възможностите за развитие на конкретния аспект или конфигурация - транзитна, прогресивна, директна - като ги свързва много често и без да си даваме сметка за това с несъзнателните ни очаквания...
Ето един пример: преди около две години, когато започвах да се занимавам с дирекции, си правех разни "розови" прогнози в по-дългосрочен план с оглед, да речем, позицията на дир. Венера в съвпад в наталния Дсц...или, да речем, дир. МС в квадрат с натална Луна...плюс коментираната вече тук квадратура на пр. Луна към натална Венера. Целият този набор от аспекти навремето ми се струваше доста показателен, ако се зададе въпрос на тема брак, обвързване, майчинство... дори си мислех разни неща  :rolleyes:  И ето моментът дойде: дир. Венера съвпадна с Дсц и вече лека-полека се отдалечава, квадратурата на пр. Луна с Венера се разпадна и...нищо. Защо ли? Ами сигурно защото докато ние се променяме, приоритетите ни също се променят и пренареждат. Това, което е било преди n години, вече не важи и не е правилната нагласа или тип реакция днес.
И конкретно за прогресията Луна-Венера...понеже си бях  създала предварителна нагласа за предстоящо развитие в любовта и накрая нищо не се случи или по-точно - не се промени. Статуквото се запази. Но... може би е трябвало да очакваме развитие по линията на всички аналогии на Венера, а те не се ограничават само с любовта, парите и прочие. Всъщност на дневен ред застана проблемът на взаимоотношенията - и дори тези на близките ми с външни за мен или малко познати лица, т.е. се почувствах малко или много като страничен наблюдател. И когато прогнозирах  да има символична кулминация в деня или около деня, когато транзитна Венера /в 21-22* Козирог/ допълни аспекта между пр. Луна и натална Венера до тао-квадрат, накрая...нищо не се случи, освен че... най-добрата ми приятелка замина в същия този ден, точно когато тр. Северен лунен възел застана върху Плутона ми. Давам този пример като доказателство за това, че наистина една планета или конфигурация може да има не една, а няколко аналогии и възможни варианти на развитие... и затова животът е непрекъснат процес на научаване и добиване на нови и всеки път различни, а понякога и повтарящи се - ако не сме си научили добре урока - опитности...  :ph34r:
 

И аз често си задавам всякакви въпроси, свързани с прогностиката....

Но все пак доминират отговорите, че тя е твърде полезна, особено разглеждайки радикса и всичко, заложено в него.
Полезна е, и когато гледаме бавнодействащите транзити, особено Сатурн....

А прогнозите, които не се сбъдват, си ги обяснявам и с някакво енергийно въздействие, по правилото, че като насочим енергия в конкретна насока, то тутакси, заради равновесието, се мобилизират и противоположни енергии, които противодействат на енергията от прогнозата....

Ти пусна няколко обзорни теми - да ги сложим ли на титулната страница на сайта?