Днес много странно ми проработиха транзитите - имах точен тригон на тр. Марс към нат. Плутон и разпадащ се точен секстил на ретро Юпитер с нат. Слънце. Денят започна и приключи с осмодомни теми.
Тая сутрин, тръгвайки за работа, реших по пътя да изхвърля боклука. До казаните за боклук, разположени близо до нашия блок, видях неголяма групичка от хора. Отдалеч не успях да ги разгледам добре и се запитах какво е това клошарско стълпотворение пред кофите за боклук. Когато ги доближих, изведнъж видях лежащ на земята човек - лежеше по корем, не му се виждаше лицето. Първоначално предположих, че е някой припаднал клошар. Но се оказа възрастен човек на видима възраст 60-65 години, който вероятно е получил удар и починал на място, докато е изхвърлял боклука - беше по домашни чехли горкичкият...

Вече бяха извикали линейка, дойде сравнително бързо. Пристигна лекарки екип, обърнаха човека по гръб и видях пяна на устата му - починал е внезапно, в агония...
От групичката хора ме заговори един човек, назова ме по име, първоначално ми се стори непознат. После се оказа, че това е съпругът на една от някогашните приятелки на майка ми, с годините доста се е променил. Пита ме за майка ми и се оказа, че не знае нищо. И докато му разказвах какво се е случило, всички неприятни спомени отново нахлуха. Пита ме кой живее горе в апартамента - било му се сторило, че на терасата има простряни детски дрешки... После, пътувайки в автобуса, едва сдържах сълзи през цялото време.
Следобед в офиса шефът ме викна в кабинета си и съобщи, че ни вдига заплатите от 1 януари. Освен това трябваше да подпишем някакви документи за отпуските, които ни се полагаха до края на годината (всички сме още в изпитателен срок) и които не сме ползвали. Подписах и помислих, че с това приключваме. И много се изненадах, когато заедно със заплатата шефът плати и годишната отпуска, която никой от нас не е ползвал, а хем преди празниците взехме и премии. Не спирам да се изумявам от тоя човек - до такава степен да си лишен от всякаква дребнавост, просто не е за вярване. Този път май наистина попаднах на изключително коректен работодател, дай Боже да му тръгне бизнесът. :blink:
Научих и нещо интересно за него. Днес влезе в нашата стая и на всяка от нас подари по една книжка. Оказа се, че той е авторът и в книгата е публикувал записките от дневника на майка си, за която разбрахме, че през 2006 година е починала от рак. Толкова силно е обичала съпруга си, че е живяла само 5 месеца след смъртта му.