Виж ти, една чудесна терапия за такава Луна. 

да,в един момент усетих ''силата в мен'',имах перфектното състояние за потъване в емоционални анализи
Предполагам е така, че съпреживявайки, стигайки до дъното на това усещане, освобождава себе си по някакъв начин, съхранената емоционална памет, смятам е добре да излиза на повърхността при подходящ повод, провокация отвън, само мои мисли, незнам ти какво ще кажеш?
има го . Все едно рефрешвам. Незнам дали е нужда на емоционалната памет да се освобождава при провокация отвън ,опитвам се да си обясня какво цели самия процес . Дали е съзнателно,просто защото ми харесват задълбаванията и това да намирам първопричината..или по този начин се отварям ,за да преподреждам моите емоции .Защото и това го има..,като реша чуждата дилема,изкарвам решения,за които не бих се сетила добре,ако се отнася за мой проблем .Като става въпрос за мен,мога да се отворя мисловно,но не чувствам нещата .Преди бях писала за това как от едно известно време съм започнала да чувствам информацията повече,отколкото да я обмислям . Та сега като се заслушам в нещо и като го усетя,все едно стигам до истината и най-доброто решение..за другия,но и за мен .Емоционално решение.
Всъщност не усещам вътрешна нужда да освобождавам емоционална памет,а се случва естествено .И без да имам необходимост да се ''разтоварвам'' .Все едно ме сварват подготвена и им преподавам урок просто .И имам опит в това . А реално нямам ,защото това с чувствуванията е по-ново за мен .
--
но каквото и да е,помага да поддържам отношение към света,стихиите и т.н.