„защо вместо да приучите Аброуд да се обича такава каквато е, вие се опитвате точно обратното - да я направите еднаква с всички други?

Кайли, ти нали днес си тук и се опитваш да и помогнеш. ама утре може да се омъжиш и да изфирясаш например в Алпите и там да няма нет или някакъв друг проблем да те спре да и помагаш пак? а с този метод доколкото разбирам чистиш едно нещо, ма то друго идва и все нещо си оцапан...

не е ли по-добрият вариант е да се научиш да се обичаш такъв, какъвто си без да се съобразяваш с абстрактностите на обществото...
иначе моят метод като искам да разбера корена на нещо е с въпроса "ама защо?" и си го задавам след всеки отговор    има голям ефект ако решиш да си честен със себе си  „


Може би оня висш Дух, който се вселява в Кайли, КК, Ошо, Хъбард и пр. да провокира висшия Дух, който се вселява в Аброуд  да се изявява:)

Медитация, подходяща за висшия ни Дух:)
Релаксация в пашкул – малко, затворено, светло място със стени от фини, сребристи нишки.
Лека пролука в пашкула, от която прониква външна светлина, подканяща да се разшири отвора, да се подадат ръцете навън, а после Духът, като магическа пеперуда, полита да си общува с другите Духове:)

от всичките си прочетени книги до сега едно нещо ми се е набило здраво в дебелата глава: колкото и да се опитваш да угодиш на общество, семейство, работодатели и прочее външни дразнители, то абсолютно никога няма да си по тяхна мяра скроен, защото у всеки един от нас е въплатена Единствена и Неповторима Индивидуалност - нашият Дух, който е част от Абсолюта и сам по себе си е Съвършен 

ние не сме те и съответно никога няма да се харесваме на един или друг. въпросът тук е защо се опитваме изобщо да го правим, като най-правилният и най-лесният начин е просто да обичаме себе си такива каквито сме.

да, не сме съвършени, защото ако бяхме изобщо нямаше да се моткаме в това измерение, ама точно и затова трябва да се обичаме повечко за да можем един ден да станем съвършени в собствените си очи и да продължим напред през измеренията  :blink:  и тук изобщо не говоря за самовлюбването продиктувано от егото, а за онази обич произлизаща от Божественият Източник - Безусловната Любов...

и Кайли е права, че трябва да поизтупваме праха от прахолясалия ни Дух /заради пребиваването му тук в 3Д-то/ за го накараме да блесне под лъчите на Слънцето    и срещите ни с дадени хора са точно това, което ни трябва в даден момент. затова и не отричам който и да било метод, защото ни показва и другата гледна точка, но според мен докато не се научиш да обичаш себе си Безусловно никой метод няма да е толкова добър...

Това е така ,и АН,и Вещичка ,че много е важно да се обичаме такива каквито сме и да задоволим първо собствените си потребности ,а после  тези ,които изисква от нас обществото -теоретично ,да.Но на практика,на много хора им е трудно да харесат"грозното патенце" в себе си(нямам предвид физическата красота :blink:) .Какво би провокирало тези хора ,да се "заобичат"? Дали различните методи,техники и т.н. успяват да събудят тази ни способност да "се заобичаме"? :blink: :blink:

нали това е целта на всичките ни прераждания - да се заобичаме такива, каквито сме и да приемаме случващото се такова, каквото е, като не се опитваме да го променим, а да променяме нашето отношение към него  :blink:

не знам Аброуд колко е научила от съседната тема на Кайли, но аз лично открих това което винаги съм търсела дори не мога да повярвам колко бил лесен отговорът ... явно методът има ефект  :rolleyes: (все пак и с една емотиконка не се намесих в темичката)

Правиме ли в случая разлика между „не се обичам“ и „не харесвам  еди какво си в живота си“?

Надали някой генерално не се обича такъв, какъвто е, но е в реда на нещата, да не харесва някой свой Аз, или пък конкретен аспект на някой от Азовете си:)

Процесингът изглежда, че  работи с преекспониране понякога:)

Аз отговорих в другата тема...висш дух, низш дух, тинтири минтир...

просто въпрос на ЛИЧНА ХИГИЕНА

Като имаш кариес и идеш на зъболекар, той ти чегърта кариеса, маже с лекарства, чопка и чисти. И чак после ти слага пломба.
А тоя принцип на Вещичка е - имаш развалени зъби, научи се да се обичаш такава или иди на зъболекар да ти сложи коронка, че да изглеждаш хубаво - ама без да погледне преди това зъба и без да го изчегърта кариеса и излекува, квото трябва...

не знам Аброуд колко е научила от съседната тема на Кайли, но аз лично открих това което винаги съм търсела дори не мога да повярвам колко бил лесен отговорът ... явно методът има ефект  :rolleyes: (все пак и с една емотиконка не се намесих в темичката)

А да, това е другият ефект - процесингът е нещо много лесно, елементарно и просто. Толкова просто, че хората викат - абе я бегай оттука с тия детски щуротии. А се оказва, че точно те ни липсват и ние не го съзнаваме.
Процесингът свежда нещата буквално до цветните картинки от едно детско съзнание...умът усложнява, изучава, постулира, забърква...и колкото повече се оплита, толкова по-велик се има и толкова по-малко работа върши...

Хъбард има лаф, който съм запомнила - Толкова е просто, че чак боли....

Но то е толкова просто, че ние не можем да го видим, минаваме през него прозрачно като въздух, не го напипваме...трябва някой да посипе сажди отгоре му, че да стане забележимо за нас...

така е, животът и ние самите сме толкова простички, (не в смисъла глупав)

Hm, открих моята си истина защото не намирам щастието във връзките си, клишето е ясно, първо трябва да се излекува болното зъбче - и да се види защо изобщо се е разболяло. За всяко нещо си има причина - тя най-често е в самите нас! Собствената ни сянка, нашия си демон, които волно или не го проектираме навсякъде и във всичко  

наистина и аз се удивих колко простичко е! сигурно до вчера щях да кажа, че не искам да се омъжвам, днес не съм сигурна, че по същия начин ще тропна с крак

та по повод простичките неща се сетих за този виц:
"след 20 години проучвания американските астронавти все още не могат да намерят мастило, което да е устойчиво при условията на 0 гравитация, а учените от русия дадоха на астронавтите си да пишат с моливи...."

Цитат на: Fairy в Юли 05, 2011, 07:03:53 pm

наистина и аз се удивих колко простичко е! сигурно до вчера щях да кажа, че не искам да се омъжвам, днес не съм сигурна, че по същия начин ще тропна с крак

Така и не разбрах как си стигнала до това решение!

изведнъж, то не е решение - правилните въпроси дават правилни отговори аз си го зададох просто "какво очаквам от другите"

между другото харесва ми метода в съседната тема - не да бягаш или да заобикаляш болезнения проблем (обикновено те са именно такива), а да го хванеш и да го притиснеш до стената, за да не мърда

това, което аз нямам :rolleyes:

Цитат на: Fairy в Юли 05, 2011, 07:14:04 pm

това, което аз нямам :rolleyes:

Искаш да ти дадат това, което ти искаш, но нямаш.

Като бях малка гледах един каубойски сериал и естествено, си представях, че аз съм героят, който преживява приключенията. Но в един момент си казах - не, не трябва да си прадставям, че аз съм той, защото аз не съм той. Спрях да се идентифицирам с него. И тогава се влюбих в главния герой.

всеки търси нещо, своята загубена частица, не е задължително да искаш! понякога трябва да получаваш нещо, което просто го нямаш! Искането е преходно - днес искам ябълка, утре портокал - и двете нямат значение.
материалните неща и повечето емоционални са само преходни, те се променят, минават от една фаза в друга. Всеки човек е различен. има хора, които търсят подобието си - но мисля, че се заблуждават, подобието само подчертава проблема.
до тук бих казала, че имам достатъчно опит в любовните си опити, но не си бях давала сметка защо винаги се стига до един и същи проблем (осветен под различен ъгъл), след който отношенията се разпадат - наивно е да се търси грешката отсреща. 

"Не харесвам нещо в живота си", за мен не означава,че не се обичаме т.е сме се приели такива каквито сме,но винаги можем да попълним "дефицита" в онази област от живота си ,която не харесваме ,докато ако не започна 'да обичам себе си" как ще започна да "харесвам нещата  в живота си". :blink:

това, че не харесваш нещо в живота си не означава, че не се обичаш, точно обратното, не харесваш нещо и искаш да го направиш по-хубаво, по устойчиво, да го смениш с точното парченце, което ще направи картината по-пълна и цяла. Аз не харесвам космите по краката си - махам ги, това означава ли, че не се обичам? или че трябва да ходя с тях?  :rolleyes:

Цитат на: Fairy в Юли 05, 2011, 07:24:35 pm

до тук бих казала, че имам достатъчно опит в любовните си опити, но не си бях давала сметка защо винаги се стига до един и същи проблем (осветен под различен ъгъл), след който отношенията се разпадат - наивно е да се търси грешката отсреща. 

И кой е този проблем, който винаги е изниквал?

проблема разочарование и по точно идеята да търсиш отговора в следващата любов, без да си го решил, когато можеш. На мен конкретно винаги ми е липсвал Сатурн - да точно той, нека после е гокленов (не го свързвай с баща) една липса, която по всевъзможни начини съм се опитвала да я открия, а тя просто ми боде очичките 

Аз не харесвам космите по краката си - махам ги, това означава ли, че не се обичам? или че трябва да ходя с тях?  :rolleyes:

Да! Ето това е цялата простичка логика на процесинга! Браво!

Цитат на: Fairy в Юли 05, 2011, 07:28:14 pm

Аз не харесвам космите по краката си - махам ги, това означава ли, че не се обичам? или че трябва да ходя с тях?  :rolleyes:

Да! Ето това е цялата простичка логика на процесинга! Браво!

аз ти благодаря за прекрасната тема поне за мен е полезна и дошла изключително на време и на място..

bw казах ли, че Сатурновото вече работи 

Точно това имах предвид,Fairy.....че има разлика в това,"да не харесваме нещо в себе си" и правим постъпки за да го подобрим и това"да не се обичаме",въпреки че харесваме "нещо в себе си". :blink:

ох, днес съм пак витаещо в облаците, може би за това не съм те разбрала  (харесва ми да си хвъркам хи-хи) http://www.youtube.com/watch?v=ToCn1dQlxDM&feature=related

не е лесно да се научим да се обичаме но това е съвсем друга тема

Те темите ги отвориха АН и аброуд.
Но всеки допринесе с нещо.

 :confuse3:

Учим се на екипност, не на скандали...ето, ако АН реши да се покрие пак, най-екипно ще си вдигнем огромен скандал и ще я върнем обратно...само в екип!  :08:

Няма значение кой отваря темите... По-важно е да имат смисъл и да бъдат полезни....Защото многото философстване къща не храни... аЗ ЛИЧНО СЪМ ИЗУМЕНА ОТ ЕФЕКТА НА ПРОЦЕСИНГА...,ЗАЩОТО Е С БЪРЗ ЕФЕКТ И ПРОСТИЧКИ ПРАВИЛА...и ДА..НИЩО НЕ Е ПО-ВАЖНО ОТ ТОВА ДА ХВАНЕШ БИКА ЗА РОГАТА И ДА ГО ПОСТАВИШ НА МЯСТО...защото ЗА ДА ОБИЧАШ НЕЩО ПЪРВО ТРЯБВА ДА ГО УВАЖАВАШ.... :blink:

Въпросите "защо?" са чудесни, само че не намирате ли, че това е една спирала надолу, която все има край - достигаш до момент, в който не можеш да отговориш на поредния въпрос, а най-много да спекулираш. Започнеш ли с въпросите защо, неминуемо стигаш до Бога. А в това състояние, с егото (ЧСЗ или идеята за отделно и автономно съществуване), въобще не можеш да си представиш за какво иде реч. Вече писах в съседната тема за ужасеното его снощи. С процесинга не можеш да идеш над егото, мисля си?

Най-много проблеми по правило възникват точно при тия прилепнали постулати - те са късчета нелогичности, обвити в огромно количество логични мисли.
И когато го приклещиш човек, той в началото отговаря логично и бързо, когато задълбаеш с въпроси от типа ЗАЩО, той почва да цикли, щото малко като копне под повърхността и бликва нелогичността. И тогава той почва да се гърчи и  всячески да избягва отговорите.
Номерът е да го удържиш тогава да продължи да копа, докато сам не си види собствената нелогичност...