"Мотива душата да избере подобни предизвикателства в дадено прераждане чувствам че са неин личен "приоритет", съобразно това какво тя иска да реализира на физическо ниво. Опростено казано мотивите са подчинени на закона за причината и следствието или с други думи тя все още не може да се изчисти от законите на причинния свят. Как и по какъв начин ще се реализира  са второстепенни, но те винаги трябва да включват болка изживяна на физическо ниво. Защо болка? Защото (лично мнение) истинското развитие за душата идва когато съзнанието се пробуди на физическо ниво след като започне да действа закона за забравата след нашето раждане или с други думи да чуем посланията на сърцето. Мисля че това е момента в който Човек избира съзнателно посоката и тя е да се завърне към Дома си. Единствено болката ни прави трезви за това че тук на земята всичко е "само" игрално поле. И правилния въпрос мисля, че би бил не как ни се случва (загуба на близък, "предателство" от любим човек и т.н.) а защо?

"Възможно ли е и кога не се изправяме пред трудни предизвикателства при тая натална ситуация?" Много ми харесва този въпрос. За себе си считам че е невъзможно - именно присъствието на тази "натална ситуация" ни прави изключително трезви и смятам че именно това и е целта. Тя носи някакво затруднение (всеки сам си го усеща по натал какво е) но "правилния" начин според мен е не да се фокусираме върху нея (не и прекалено дълго а да видим защо я има и да я превърнем в отправна точка. Откровено казано мисля че има един много характерен елемент при нея. Когато бъде активирана от транзит - съзнанието на човек отключва дълбини, които обикновено го довеждат до решение от типа: "било каквото било - цял живот ще се мъча и подтискам или от тук нататък ще бъда себе си.. с цената на всичко" и това което остава като съмнение е "откривайки моята чувственост наранявам ли другите"...."



Да разширим въпроса, като засягаме и други аспекти

Съгласна съм с изследователите, които твърдят, че колкото по напредваш в духовното си израстване в тая инкарнация, толкова по-скоро / почти тутакси/ изживяваш или разплащаш карма, създадена в тоя живот.

Това ми дава основание да кажа, че дори да няма тоя аспект между Венера и Сатурн в радикса, дори при благоприятен транзит /примерно съвпад/ на тр. Сатурн над натална Венера, е възможно човек да усети болката на кармична разплата.
И аз съм забелязала, че болката можем твърде често да я свържем със загуба на близък поради  предателство. В тия случаи нормално е да отговорим на въпроса „защо?“, по следния начин:- за наше добро:) / тоя отговор намалява болката след по-кратък или по-дълъг период на депресия:)/
 И тоя отговор няма да ни свърши работа, примерно при аспект между Венера и Плутон, когато смъртта ни разделя с близък човек.

Смятам обаче, че има случаи, когато не се изправяме пред  много трудни кармични ситуации:)
Ако според радикса Духът не е си избрал труден кармичен път, остава ни само грижата за кармата на тая инкарнация, което пък не значи, че задължително ще е лека:)

мога ли да се припозная в темата със Сатурн в дома на Венера , май не мога

мога ли да се припозная в темата със Сатурн в дома на Венера , май не мога

а, що - винаги можем да се припознаем в каквото си поискаме - отделно, че така може да излъжем Духа, че сме натрупали опитност с по-малко болка:)

това с предателството го усетих много живо сега при Сатурн във Везни над МС - иначе не ми е присъщо

това с предателството го усетих много живо сега при Сатурн във Везни над МС - иначе не ми е присъщо

нали виждаш, че съм цитирала един господин:)
Допускам, че той има какво още да ни каже, ако пожелае, след като го е провокирал аспект между тия планети:)
При транзит е възможно всички да се запознаваме с предателството, но вероятно има разлика, ако това е почти задължително според радикса.

При транзит на Сатурн и настъпваща окултация с Венера можем да преживеем един от най-ползотворните и благоприятни периоди не само , ако това е заложено в радикса , а и ако аспектацията м/у двете планети дава шанс за това....От опит знам , че в много карти /висок процент/ аспекта м/у Венера/Сатурн в натала е полуквадрат и по-рядко хармоничен. Всъщност ...полуквадрата като аспект можем да приемем в групата на твърдите аспекти и , бихме го свързали с желанието на Венера за любов и то при равни условия...Или любов с изискванията на Сатурн. При този аспект Венера търси вярност , лоялност , точни и ясни чувства...И когато в радикса настъпи конюкцията събитията понякога са в полза на Венера... :blink: , друг път на Сатурн...или студенина , неразбиране , липса на желание за близост...Сатурн приключва връзката , защото тя е изчерпана , или защото миг преди съвпада е преценил...,че има и други пътища...И това не го намирам за предателство...На мен Сатурн при първата си среща с Венера ми донесе смъртта на съпруга ми ...той сложи край....
Иначе понякога този аспект в картите на по-възрастна жена..носи връзки с по-млади мъже , както и обратното...А при такива връзки често има край...Неприятното е , че се приема като вид предателство...,а всъщност е една кармична разплата....
Аз имам полу-каре в натала , както и Венера в Козирог...При мен сатурнясалата венера е изключително показателна и важна защото управлява десцендента... :blink: , но отдавна не намирам аспектите за предателски...,по-скоро за аспекти свързани с нови възможности...защото знам , че Сатурн не може да не реализира и материализира Венерините заложби...

Поздравления,за темата... До сега не съм се замисляла /...просто от сравнотелно скоро се ровя по- надълбоко в астрологията / Та  ... аз имам в наталната карта абсолютен съвпад на Венера и Сатурн в Телец. Подсказахте ми "размисли и страсти"  

Поздравления,за темата... До сега не съм се замисляла /...просто от сравнотелно скоро се ровя по- надълбоко в астрологията / Та  ... аз имам в наталната карта абсолютен съвпад на Венера и Сатурн в Телец. Подсказахте ми "размисли и страсти"  

Като знаем , че Венера е управител на знака Телец , а Сатурн е приятелски настроен към знака на Телеца би следвало за теб това да е един положителен съвпад на двете планети...Разбира се , че тук огромно значение има декада на съвпада , както и фаса в който попада същия... градусите също имат огромно значение...Всеки градус бива управляван ...Да попитам едно въпросче  КОЛЕКЦИОНЕРКА ЛИ СИ?  А ,  ако съвпада е в последната декада си ударила 10-ката.... :blink: и има в/у какво да размишляваш...

Чакам и аз транзитния Сатурн да ми направи опозиция с нат. Венера в 5 дом, да видим кога ще вдигна белия байрак. 

Венера ми управлява важни домове, но със или без Сатурн дотук все уроци усвоявам, надявам се този път да дойдат плодовете, а не да ми опразнят пак кошничката. 

радвам се за вас - аз до сега не съм разбрала :blink:

Аз със моя съвпад...си мисля, че  най - точна ми е  Марая : "...Неприятното е , че се приема като вид предателство...,а всъщност е една кармична разплата...." Аз поне така го усещам ... И аз очаквам опзицията им : Каква ли карма ще ми се изсипе ...? Страх ме е да си помисля

Венера/Сатурн и Венера/Плутон по това си приличат (донякъде, макар и да са различни), че най-силно ги жегва предателството. И при двете има тенденция периодично да подлагат на изпит обекта на своите чувства, същото може би важи и за приятелите, на които най-много държат.

Венера/Сатурн и Венера/Плутон по това си приличат (донякъде, макар и да са различни), че най-силно ги жегва предателството. И при двете има тенденция периодично да подлагат на изпит обекта на своите чувства, същото може би важи и за приятелите, на които най-много държат.

Може би е защото и двете се страхуват и и двете искат гаранции...а гаранции в отношенията няма...

този линк съм го поствала и другаде във форума, но мисля че е актуален...
http://theinnerwheel.com/2009/10/05/beyond-mom-and-dad-saturn-as-a-relationship-planet-part-one/

при мен Сатурн :scorpios: опозиция Венера :tauruss:....
малко ми е трудно да проникна на по-дълбоко ниво....
само знам за себе си, че от време на време мога да съм много студена и дистанцирана, да не допускам много хора до себе си......

хубаво си го написал/а

вече писах, че темата е лична - какво по лично от квадратура и взаимна рецепция по екзалтация и упр. на Сатурн на асц. (везни) и Венера на ис и юлв (козирог)...  :rolleyes: наистина тук имаме намесен и един Плутон, които всъщност задълбава темата и я прави още по-дълбока, по-лична и може би по-болезнена. (бонуса е един воден Юпитер, който е вярата, а тя е голяма  ).

модела "приемане-орхвърляне" (обичаш ме - не ме обичаш) е най-трудния в еволюцията, всъщност какво е еволюцията? повтаряне на модели, разбирането им, тяхното овладяване или тяхното разчупване? Не се смятам за еволюирала или за пораснала, не точно обратното. 

пренебрегването според мен не е решение. не можеш да се грижиш за другите, когато се пренебрегваш. Не! точно обратното, първо се започва с грижата към себе си - собственото си здраве - психично и физическо. Няма как болния да се грижи и да учи другите.
Усещането на другите не е причина да се явяваме техни учители. Вярно, че да оставиш другия да се набоде от розата, знаейки, какво ще се случи, когато я погали е един вид урок. И все пак смятам, че е безполезно да се нараняват другите, за да бъдат научени.

 

С други думи в дадени моменти "пренебрегвате себе си в името на другия, но пък той за вас остава открита територия - или по-точно подтискайки нашите венерини качества можем да управляваме сатурновите владения.

Според мен тук се учи нещо друго "изкуството да бъдеш егоист"! не става въпрос за подтискане, а за показване, подтиснатата емоция е болезнена, ранява - егото и другите, тя е нож, които реже до кокал, осъзнаването и изливането на болката лекуват изключително силно - тези около нас и нас самите. Признатия проблем е почти решен проблем.  Осъзнавайки, че те е страх от тъмното, когато си сам е табелката сочеща към решението - дава и свободата да избираш, дали да помолиш някои да те придружи или да запалиш свещта. Подтискането е вредно, защото не позволява да се работи по проблема.

И все пак трябва да има баланс между изразените емоции и тези, които не изразяваме. Мисля, че това води до голяма отсявка на средата и личностите около нас ако изберем да бъдем верни на себе си. В този смисъл сам за себе си оставаш самотник но осъзнат а за другите просто един студен човек. Ти как мислиш?

така е, хората се учим на идеалния баланс (ако изобщо съществува такъв). незнайно как се научих да изразявам своите чувства без да ги показвам , които иска може да ги посети (види) по всяко едно време - съвсем конкретно казано това е моето творчество, независимо дали ще е набързо надраскано цветенце на гърба на билетче от автобус, дали ще е някои колаж или просто надраскано четиристишие - няма значение, дори и идеята, че го правя е достатъчна по този начин никога не се отклонявам от себе си, но на никого не натрапвам и емоцията си.
не мисля, че е нужна отсявка на личностите или на средата - това е връщане към модела "обичат ме не ме обичат" чувството за неувереност, копнеж да се доказваш, слабостта и страха да бъдеш или да не бъдеш отхвърлен. Според мен най-голямото предизвикателство на аспектите Венера-Сатурн е да се овладее страха. Мисля, че при такива аспекти той е в голямо количество - страха е Сатурновото, а любовта - Венера. Няма как да обичаш, когато те е страх, можеш само да се заблуждаваш, че обичаш, защото те е страх да не останеш сам.
разбира се леката дистанция до определен момент помага да се пазиш - инстинкта за самосъхранение, но нали точно в това е идеята на аспекта, да се научиш да се обичаш такъв какъвто си, да не се страхуваш да показваш емоцията си и да не очакваш другите да се хвърлят в прегръдките ти. Никои не е длъжен да те обича и ти ни си длъжен да го правиш. Но все пак да обичаш е много по-красиво, и истинско, и живо, ти си свободен да обичаш, да приемеш хората такива, каквито са, да разчупиш страха от това да изпитваш любов е пътя към свободата. Силният човек умее да обича дори, когато не му отговарят, той не е самотен дори и сам, не се страхува, че ще бъде отхвърлен.
Аз искрено вярвам, че когато обичаш и ти ще бъдеш обичан. (не говоря само сексуално). Всеки един от нас има божествената любов и светлината, и вярата - а страха, той е нашата сянка, която пречи и трябва да бъде овладяна. Сигурно сте чели магьосника от землемория? да се изправиш пред собствената сянка и да я победиш - това е най-трудното, но "наградата" ако изобщо тя вече е награда и има смисъл да бъде наричана така, е свободата. Счупените окови.  :blink:

"при мен Сатурн  опозиция Венера ....
малко ми е трудно да проникна на по-дълбоко ниво...."

кое е по-дълбокото ниво и как разбираш, че си попаднала в него....какво показва при теб опозицията не като външни събития а като вътрешно чувство?

Сатурн ми У АСЦ
ами искам да разбера корена на проблема да го видя ясно пред очите си....защо започвам да се държа така в определени моменти...явно действа като условен рефлекс.....
имам само това предобито студено държание и дистанцираност, трудно ми е да прощавам и да вждам доброто в хората....недоверието в другите.....тук вече нещата започват да ми се преплитат с Луната и Плутон и Слънце и Нептун и Меркурий..... :rolleyes: и много стана... :thinking: :rakeattack:
трудно ми е да усетя венерините качества и х-ки в мен, ако ги има въобще..... :blink:
най-малкото трудно усещам венерината енергия, непонятна ми е .....
ако си задам въпроса "защо" ............и сякаш има някаква пропаст, нещо липсва, нещо ми пречи......
и пак не мога да стигна до задълбочен отговор.....
 :rakeattack: :rakeattack: :rakeattack: :rakeattack: :thinking: :umnik: :confuse3:
акто вътрешно усещане и особено, когато бях по-малка опозицията мисля ме караше да се чувствам нежелана и необичана от връстниците си.....някакъв странен комплекс, който с времето може би не съм превъзмогнала и си я карам по сатурново му....както по-рано Fairy много добре описа...

разбира се леката дистанция до определен момент помага да се пазиш - инстинкта за самосъхранение, но нали точно в това е идеята на аспекта, да се научиш да се обичаш такъв какъвто си, да не се страхуваш да показваш емоцията си и да не очакваш другите да се хвърлят в прегръдките ти. Никои не е длъжен да те обича и ти ни си длъжен да го правиш. Но все пак да обичаш е много по-красиво, и истинско, и живо, ти си свободен да обичаш, да приемеш хората такива, каквито са, да разчупиш страха от това да изпитваш любов е пътя към свободата. Силният човек умее да обича дори, когато не му отговарят, той не е самотен дори и сам, не се страхува, че ще бъде отхвърлен.

общо взето това е на вътрешно ниво....предполагам, че с времето всичко ще си дойде по местата .....пак дедо Сатурн... :blink:

след голямата болка идва просветлението.
започваш да гледаш по друг начин на себе си и на света.
започваш да се учиш да се приемаш и обичаш, такъв какъвто си.
вече не се съдиш и критикуваш толкова жестоко затова, че не си съвършен (Сатурн).
не е задължително да простиш и забравиш, просто продължаваш напред, насочваш вниманието си към бъдещето, а не към миналото.
в крайна сметка едни ден всичко си идва на мястото.

ПП: при мен Венера е в квадрат със Сатурн и тригон с Плутон.