Само наблюдаващ, аз също харесвам тази дискусия - тя е като топла супа за душицата ми. Аз все още не съм преминала своето завръщано, но се усещам, че то вече работи  (същинското ще е някъде през септември нач. на октомври). Сега се възползвам от последните му дни в 12-ти дом, да се изправя пред най-скритите си Страхове, да им простя и да ги излекувам. Едва наскоро простих на една от истинските си любови и приех (едва сега след 5-6г. отричане) му простих и го приех като приятел. Все още не съм простила на мъжа до мен, но истината е, че моите чувства към него не са достатъчно силни - просто ми е все тая дали ще го загубя. Звучи гадно и може би сурово, но това е истината - не ме интересува дали той ще си отиде по-скоро си мисля, че ще му помогна, него ще го заболи, но длъжна ли съм да отговарям за чуждите чувства? Не! Това, което се очакваше от мен той го получава, но защо трябва да се лишавам от нещата, които той не може или не иска да ми даде? Длъжна ли съм да подтискам желанието си да обичам? Не! Вината е до толкова, че започнах тази връзка само, защото не исках да бъда сама. Истината е болезнена! Но по-болезнено ще е да се продължи както до сега.

Представи си, че искаш да влезнеш в най-чистия и светъл Божествен храм, но за да бъдеш допуснат там трябва да си съвършено чист. Започваш да сваля риза, след риза - дрехите са мръсни! С всяка крачка сваляш още една и още една оцапана сива дреха, стъпка след стъпка - става ти по-леко, прощаваш (истинската прошка е сърцето, тя не става на сила). Едва когато свалиш и последната дреха и се измиеш виждаш, се друг, пречистен, нов и лек, едва тогава можеш да влезеш в храма и да познаеш истинското си АЗ. Но не трябва да има страх, страха не е допустим.

Според мен нараняването е въпрос на гледна точка. Наранен си защо? Защото вече не те обича? Но длъжен ли е? Трябва ли да го обичаш? Трябва ли да бъдеш с него? Защо? Защото ти го обичаш - ти можеш да го обичаш и без да бъдеш с него. Трябва ли да бъдеш с него, за да го обичаш? Кой на кого е длъжен? Защо? Никой, никога не може да ти забрани да изпитваш обич, нито да я показваш - не сме 7б. клас да се притесняваме, че обекта ще разбере, че го харесваме. Какво от това, че знае, че го обичаш - това не те прави по-слаб, нито зависим, нито задължен. Ако и той те обича добре следва да се построи моста, но ако не те обича, какво от това, не си длъжен да се съобразяваш с неговите чувства. Те не са бреме, нито слабост. Това да си отхвърлен не те прави самотен или захвърлен - чувствата не са повод за самота. Ако те са чисти и силни, никога не могат да те карат да си сам. Чувствата са божественото в нас!
http://www.youtube.com/watch?v=-JaHNMoVjpo&feature=autoplay&list=HL1309948400&index=39&playnext=4 

Много интересна дискусия и ви благодаря за отговорите. За себе си откровено ще споделя,че май Сатурн повече ми действа особено сега - края на сатурновото завръщане квадрат с Венера в козирог пети дом и май няма следа от лъчезарния човек, който бях преди. Харесва ми и се чувствам себе си или по-скоро естествено ми е да съм по резервиран. Чудя се дали и Плутон в Козирог не оказва влияние. И все пак съгласете се че там където Сатурн прави по напрегнат аспект с Венера след това нещата никога не са същите и завинаги една част от вас е безвъзвратно изчезнала или по скоро трансформирана. Не се ли усещате по стари, хайде нека думата не е стари но доста по тежки и студени. Може би мисля доста пресметливо но често си задавам въпроса - защо този човек който съзнателно ни е наранил (козирог в моя случай като външно събитие) трябва да го обичам. Мисля си също така че прошката не е решение. Разбира се прощаваш и той е минало свършено за теб, но какво правиш сам за да изчистиш чувствата си - тук е истинската работа. Как да излекуваш собствената си болка. Любов?

Любопитна съм , какъв аспект има между Сатурн и Луната ти? Къде е луната знак и дом? И нодалната ос... :blink:

Прошката носи преди всичко облекчение и тя освобождава от миналото,
може "да не е задължителна" и "да не е решение", както казвате, но не е достатъчно да продължиш напред с вкаменено сърце и поглед в бъдещето, това е един от капаните на Сатурн, ще даде една сила и стоицизъм да се справиш, но по-важното е в какво се превръщаш, дали не си точно тогава издигнал поредната стена между теб и другите, че да дойде ден, в който отново болезнено ще се наложи да бъде срутено всичко. В този смисъл само_наблюдаващ прошката е част от решението по отношение на това изчистване, за което говориш. Аз нямам аспект в натала, но имам другия споменат в темата и сега тр.Сатурн върху Плутон го прави съвсем актуален, поне откъм анализ върху отминали грешки и ситуации.    

Слънчевдъждец, точно прошката е лековитата билка  :blink: и най-вече прошката към Себе си! След това и тази към другите! 

Сатурн управлява пети, намира се в трети във Везни; Луна в Рак единадесети дом; по натал опозиция с Венера в пети и тригон с Плутон и Юпитер в трети

Именно опозицията на Венера с Луна е причина за това , което те терзае...Но ние винаги сме свикнали да виним Сатурн...Просто защото най-лесно разпознаваме чрез определени състояния неговата символика...Луната има сходна функция с него..,тя не е по-малко кармична...Аспекта опозиция дава възможност чрез *разбиране* на другата гледна точка да решим проблема...

ПР.Луна къде е и има ли аспекти? Дом и знак....

Сатурн в трети дом имам и аз...И бих казала , че не е никак лошо място му тук,,Макар и трудно разбрана от по-близките си...Мисля , че чужд сред свои-свои сред чужди е най-точното изречение за това му място...Възврата , който преживяваш е сериозен изпит за качествата на сатурн...,и като всеки изпит е труден...

Да определено нещата идват на мястото си. Сега със сигурност знам, че Сатурн много ми помага, наистина не са лесни неговите уроци, но като правя равносметка за предишни периоди виждам че именно Той ме е спасявал и карал да се трудя и прогрес и развитие е имало благодарение на Него.

Да третодомния Сатурн не е никак лошо място му тук! Определено се усеща чужд сред свои и обратното, но си мисля че дава голям тласък в обучението (изключвам университетското ниво, което е само на база обща култура), но и много след това - все едно си вечния ученик жаден за информация още и още и още

Нищо не може да бъде материализирано без намесата на Сатурн...Писала съм много по темата, защото с него сме добри приятели и се познаваме....

http://astrosite.org/forum/index.php/topic,4977.0.html

Странно наистина, но въпреки че би трябвало някак тази дискусия изобщо не е близка до сърцето ми
Може би защото съвпада ми е в Рак, но не се усещам по подобен начин дистанцирана от света (макар че света може да усеща точно обратното).
Наистина трудно ми е да демонстрирам любовта си по обичайните начини, но по моите разбирания любовта е грижа и отговорност.
А може и да не съм дорасла да ви разбера  :93:

Много ми се иска някой да се грижи за мен, но за съжаление нямам този късмет.
За сега аз се грижа за всички и всичко....

а не ви ли се е случвало да се прокрадне мисълта, че любовта е свобода? избор дали да се грижиш? или да се грижат.

подобно на моето прословуто отказване от цигарите 
нагласата ми е следната:
аз избирам да ги спра, за да бъда максимално свободна, за да не завися от нищо. Никои, не ме задължава да го правя, ако поискам винаги мога да запаля, но ако го направя значи не съм свободна. Ако се справя с този проблем, значи мога да се справя с всичко и със себе си!
не знам дали съм права... след няколко месеца ще ви кажа дали е проработило 

http://www.book.store.bg/p2283/ne-pusha-veche-syvetite-na-edin-bivsh-zaklet-pushach-alyn-kar.html

тази е по-добра http://www.spiralata.net/kn_bul/cigarite.zip учи да променим мисленето си и нагласата си , което е по-важното

а не ви ли се е случвало да се прокрадне мисълта, че любовта е свобода? избор дали да се грижиш? или да се грижат.

подобно на моето прословуто отказване от цигарите 
нагласата ми е следната:
аз избирам да ги спра, за да бъда максимално свободна, за да не завися от нищо. Никои, не ме задължава да го правя, ако поискам винаги мога да запаля, но ако го направя значи не съм свободна. Ако се справя с този проблем, значи мога да се справя с всичко и със себе си!
не знам дали съм права... след няколко месеца ще ви кажа дали е проработило 

хм...колкото и добре да ми звучи и на мен някак не виждам така нещата. Любовта е ангажимент - когато обичаш нещо или някой си свързан с него. Зависим си от обекта на любовта си. Ако той не се чувства добре същото е и с тебе. Любовта и привързаността са една от веригите ни тук на тази земя. Колкото по малко такива привързаности имаме толкова по свободни сме.

Може ли да се каже че това, което ще очакваме на вътрешно ниво в резултат на двете планети засяга определено проявите на любовта но в границита на физическия свят - сатурн? Във всички случаи е урок, но дали кармичен - може би просто сатурн тук ни позволява да очертаем докъде можем да стигнем или дори в какво трябва да концентрираме любовта си така да се каже да я материализираме

Аз бих казала, че ако е заложено в радикса, сме малко по подготвени – в някаква степен от детските години нещичко сме научили.

А когато идва като карма на Сега, просто защото трябва да се сблъскваме с всевъзможните проявления на някаква енергия, може да ни отнеме много време да приемем, че сме заслужили болезнен урок.
Помага малко, ако успеем да открием примери от тая си инкарнация, в които сме действали по отношение на другите по сходен начин..........

дали не да се научи, че любовта е отговорност?
или да се научим как да обичаме въпреки отговорността? 

вече съм писала, че при мен сапунката е доста по-сложна... според някои автори рецепцията действа като съвпад с + или тригон, но пък тез са и в екзалтация и в хард аспект  :rolleyes:

не знам за другите, но за мен това е идеална възможност да изразиш любовта си във форма - да и предадеш вид - независимо дали е крилата фраза, смешка или задълбочен текст

Да,Fairy,мен специално ме научи ,че любовта е отговрност ,но и да не съм толкова крайна ,изразявайки любовта си-понякога толкова импулсивна,а друг път силно дистанцирана. :blink:

това е хъмм май попадане в 10-та

любовта е красота - нека всички я видят , любовта е свобода да останеш или да го пуснеш (това любов за мъж - жена), любов е да разбираш хората, любовта е сутришното слънце от прозореца, любовта е и усмивката

Fairy,а дали можем да даваме свобода във връзките си ,когато Сатурн ни аспектира Венера? Дали и ние се чувстваме свободни в една връзка?

ето още един отговор Свобода - да се научим да я имаме и да я даваме - с обсебване, притискане и ограничаване далече не се стига
а ако имаш предвид свободни връзки - мисля, че е точно обратното, активен аспект Сатурн-Венера не би си губил времето с неперспективна връзка

ето още един отговор Свобода - да се научим да я имаме и да я даваме - с обсебване, притискане и ограничаване далече не се стига
а ако имаш предвид свободни връзки - мисля, че е точно обратното, активен аспект Сатурн-Венера не би си губил времето с неперспективна връзка

Проблемът, който поражда самият аспект се корени в това, че човекът "Венера-Сатурн" изпитва страх от отхвърляне . Той търси сигурност, съмнява се, иска доказване, любовта непрекъснато трябва да се "декларира" пред него . Отработването на този проблем е дълъг и мъчителен процес понякога, преминаващ през сътресения и разочарования, докато не дойде моментът в който осъзнае, че всеки обича по свой собствен начин, който е неподправен и уникален сам по себе си и не подлежи на премоделиране .

Друг факт е че наистина се отблъсква от неангажиращите и безперспективни отношения, което пък от своя страна си има своите плюсове, изразяващи се в това, че цени истинските отношения, които издържат във времето .

в действителност страха от отхвърляне си е проблем за този аспект и не само, там където е Сатурн винаги има страх, преработката е да се приеме този страх

страх ме от гадното и тъмно мазе пълно с космати паяци, мишки и каквото си има в едно мазе, но все пак отивам там, защото искам да взема любимото сладко от малини - когато си намажа от ароматното лакомство на филията, разбираш, че усилието си струва, но ако не се осмелиш да отидеш до него как ще разбереш наградата.

разбира се нещата не са толкова прости. честно ни карат (обстоятелства, външни фактори, хора, мисли) да влезнем в мръсното мазе, когато не ни се иска, дори понякога няма и "награда". приемането на страха и хващането на неговите юзди според моето скромно мнение е част от преработката на аспекта

и пак да се върнем към прошката - на първо място е тази към нас самите! че сме допуснали или искали да слезем до мрачното мазе, може би сме пипнали и някои гнусен паяк там, докато местим катинара, копнежа ни да достигнем до вкусното сладко на баба Да простим на другия (ако изобщо можем да виним някого), че ни е пуснал, накарал или пратил там, че не ни е хванал за ръчичка, не е отишъл сам, а ни е оставил сами! можем ли да го виним? дори и при условие, че сладкото не е за нас, а за него? дори и ние да не го опитаме?
прошката отправена към самите нас често е доста по-трудна от това да простиш на друг човек - това е друга преработка на аспекта (вече казах според моето скромно мнение де)

освен всичко е важно точно къде попада този аспект, какви бонуси имат "ранените" планети (не е задължително винаги Венера да е ранената)... и така

а за болката? това според вас какво е? следствие, че не сме приели или не сме си простили? че сме допуснали страха или сме го овладели?

в действителност страха от отхвърляне си е проблем за този аспект и не само, там където е Сатурн винаги има страх, преработката е да се приеме този страх

Луна в 8 дом понякога действа подобно на Венера/Сатурн, дава страх от отхвърляне. Причината за това може да се корени още в детска възраст, когато емоционалните нужди на детето са били пренебрегнати/дискредитирани по някакъв начин, ако Луната в картата е наранена. При родените с такава позиция може да има тенденция да пренебрегват своите емоционални потребности за сметка на тези на партньора, т.е. те се идентифицират с чуждите потребности, приемат ги за свои, принасяйки в жертва своите собствени нужди. На за разлика от Венера/Сатурн тук има проблем с разграничаването на собствените емоции, потребности и ресурси от чуждите, за сметка на това дава силно изразена способност за съпреживяване, ако Луната е във воден знак или в аспект с Нептун.

Потвърждавам казаното за ранена Луна в 8ми, но мен вече ме интересуват начините за възползване от тези "специални" позиции, констатирането го преживях
Брат ми, например, има квадрат Сатурн/Венера и освен останалите съпътстващи характеристики се оформи като добър архитект :blink:

Цитат на: Fairy в Юли 09, 2011, 05:22:55 pm

ето още един отговор Свобода - да се научим да я имаме и да я даваме - с обсебване, притискане и ограничаване далече не се стига
а ако имаш предвид свободни връзки - мисля, че е точно обратното, активен аспект Сатурн-Венера не би си губил времето с неперспективна връзка

Проблемът, който поражда самият аспект се корени в това, че човекът "Венера-Сатурн" изпитва страх от отхвърляне . Той търси сигурност, съмнява се, иска доказване, любовта непрекъснато трябва да се "декларира" пред него . Отработването на този проблем е дълъг и мъчителен процес понякога, преминаващ през сътресения и разочарования, докато не дойде моментът в който осъзнае, че всеки обича по свой собствен начин, който е неподправен и уникален сам по себе си и не подлежи на премоделиране .

Друг факт е че наистина се отблъсква от неангажиращите и безперспективни отношения, което пък от своя страна си има своите плюсове, изразяващи се в това, че цени истинските отношения, които издържат във времето .

Абсолютно вярно! Особено това, което съм болднала е като ключов елемент за Венера/Сатурн.