На мен Архетипът на Бащата ми се струва свързан повече със Сатурн, отколкото със Слънцето, заради връзката му с обществото, закона, изграждане на умения за адекватност и постижения в обществото. Вие как мислите?
Макар в идеалния вариант бащата да трябва да бъде Слънчев герой и после да предаде слънчевите характеристики на детето си.
http://www.trans4mind.com/transformation/transform7.2.htmАрхетип на бащата
В митовете, легендите и сънищата, архетипът на Бащата се отъждествява с този на Старейшината, на Царя, Небесният Баща. Той е живото олицетворение на принципът на Логоса – неговата дума е закон. Като защитник на вярата и страната, той има статус на защитнтик срещу всички врагове. Съзнанието за пол възниква чрез връзката дете-баща. Постепенно момчето престава да се идентифицира с майка си.
В повечето общества бащата служи за мост между семейния живот и животът на обществото като цяло, за разлика от майката, чиято роля е по-свързана със семейството. Бащата спомага за розвитие на умения, необходими за успешното адаптиране в ролята на възрастен и предава на детето ценностите на социалната система.
Докато архетипът на Майката е извън времето и управлява света на чувствата, инстинктите и несъзнаваното, Бащата е свързан със събития, които са свързани с времето и пространството – събития, които се контролират и изменят чрез използване на съзнанието и волята.
Бащата се свързва със социални постижения, поведение, дисциплина, политика, законите. Това подпомага развитието на необходимата автономия.
От своя страна, майката осигурява емоционална подкрепа.
От гледна точка на архетипите, майчината любов е безусловна, докато любовта на бащта трябва да бъде спечелена чрез постижения.
Увреденият образ на бащата (поради липса, безотговорност, зависимост от родителите, прекалено доминиращ), може да напарви хората неспокойни, неуверени в себе си, които казват, че им липсва самочувствие, че са срамежливи, неадекватни и неспособни да се справят. Често изпитват трудности в започването и поддържането на дълготрани връзки, изглеждат твърде зависими и незрели и са сексуално неуверени. Когато са под стрес са склонни да развиват невротични симптоми, като постоянна тревожност, депресия, осбесивно-компулсивно разстройство и фобии. Липсите от първите няколко години, в по-късни години водят до неврози и други проблеми.
Подтистнатото дете се чувства длъжно да контролира гнева си и да не го показва. Враждебността, която не може да се изрази се преасочва обикновено към някоя група – шефове, съюзи, чернокожи или към някой, който е възприеман като по-слаб – съпруг, дете или подчинен.
Несъзнаваният стремеж към любов приема изкривени форми, които предизвикват загрижеността на другите – опити за самоубийство, заплахи, че ще си отиде, предизвикване на съчувствие чрез болест или нещастие.
Подтистнатият архетип ще се прояви чрез сънища с лоши предзнаменования, болест и депресия.
Ако негативният архетип се отхвърли чрез съзнателно негативно отношение, той се връща в несъзнателното, само за да се върне в разрушителни или анти-социални форми.
По-късно държавата поема родителската роля на защитник и осигуряващ, но без да спомага за развитието на индивидуална автономноост и самодостатъчност и без да учи, че всички неща трябва да се заслужат.