Не че имам особена полза от темите, които пускам, но ще направя още един опит да видя дали ще се получи нещо смислено от тази тема.

Е, ти ме развесили- каква полза очакваш от темите, които пускаш?
Човек пише, когато нещо го провокира и за да се справи с него и да продължи с други мисли и задачи, просто трябва да изрази мислите си:)
И не може да нямаш полза - щеше да си спряла да ги пускаш- само не знаеш още каква е – но не е важно, нито пък спешно- гледай да ти е приятно и това е достатъчно:)

Когато човек чувства, че му тежи семейна карма,
би трябвало да напусне дома на родителите си,
колкото може по-рано и да се постарае да бъде самостоятелен,
така може да избегне продължителните семейни връзки
и повтарящите се модели
Дистанцирането "олекотява" тежестта на кармичните проявления
и изкуплението може да приеме  по-лека и по-малко обременителна форма

Когато човек чувства, че му тежи семейна карма,
би трябвало да напусне дома на родителите си,
колкото може по-рано и да се постарае да бъде самостоятелен,
така може да избегне продължителните семейни връзки
и повтарящите се модели
Дистанцирането "олекотява" тежестта на кармичните проявления
и изкуплението може да приеме  по-лека и по-малко обременителна форма

Колкото и надалеч да бягаш, не можеш да избягаш от семейната карма само с бягство! Трябва редовно да се самонаблюдаваш и самоанализираш, за да следиш доколко повтаряш тези модели на поведение, които осъзнаваш.

Осъзнаването не е достатъчно, ако не променяш " реалността "
Пример: Ако бащата се напива и редовно посяга на майката
и детето - нище не помага, освен " скъсване ", " преместване " и т.н
Нужни са активни действия за промяна, ако човек цикли само в
анализите, реалностите ще се повтарят....
Даммм....и често кармата те " блокира ", дори и мислите ти блокира...

Даммм....и често кармата те " блокира ", дори и мислите ти блокира...

Това за блокирането е вярно. Но, какво да се прави!

Както рекох - само покаяние помага.
Знам, че е най-неприятното нещо на тоя свят, но това е положението.
Виждам, че сте го подминали като бърз влак малка гара, толкова неприятни емоции предизвиква...от личен опит го казвам.
Покаянието означава пълно осъзнаване и признаване на факта "Виновен съм, сгреших". Колко от тук пишещите могат да го правят истински? Има ли някой да се обади, че може да го прави?

Както рекох - само покаяние помага.
Знам, че е най-неприятното нещо на тоя свят, но това е положението.
Виждам, че сте го подминали като бърз влак малка гара, толкова неприятни емоции предизвиква...от личен опит го казвам.
Покаянието означава пълно осъзнаване и признаване на факта "Виновен съм, сгреших". Колко от тук пишещите могат да го правят истински? Има ли някой да се обади, че може да го прави?

И за какво да си сгрешил, като изкупуваш карма, която е започнала поколения преди теб и ти не си направил нищо лошо, обаче си се родил от този род и затова сега изкупуваш?

Както рекох - само покаяние помага.
Знам, че е най-неприятното нещо на тоя свят, но това е положението.
Виждам, че сте го подминали като бърз влак малка гара, толкова неприятни емоции предизвиква...от личен опит го казвам.
Покаянието означава пълно осъзнаване и признаване на факта "Виновен съм, сгреших". Колко от тук пишещите могат да го правят истински? Има ли някой да се обади, че може да го прави?

Аз мога да кажа, че съм я преминала тази опитност. Покаяние означава да си признаеш грешките и да простиш на себе си, че си си причинил неприятните емоции. На практика хората много обичат да твърдят, че сами управляват живота си, но обикновено това се случва, когато им се случват хубави неща и им пораства самочувствието. Когато обаче им се случват неприятни неща хвърлят "вината" за това върху други хора, върху адпектите или върху обстоятелствата. Когато скочих в ново професионално поприще и си "строших" главата с транзитен Уран върху натална Венера-У10, много страдах. Признах си, че решението е било изцяло в моя контрол и аз съзнателно съм тласнала себе си в асимилирането на нов опит, който ми е донесъл огромен стрес, от който е било засегнато здравето ми. Тук чувството на вина беше по отношение на това, че не съм дооценила какво влияние ще има това мое решение върху здравето ми или съм допуснала недопустим комромис. Конфликтът на ценности беше голям - здравето или работата. Това се отрази върху зрението ми - за известно време очите ме изоставиха и не можех да възприемам никаква информация, не можех даже да гледам хората в очите...толкова се чувствах виновна. Тогава ми попадна теорията на Норбеков за подобряване на зрението, чрез прошката (Стрелец на върха на 12-ти дом се справя, чрез философия). Три дни ми бяха достатъчни, за да си простя наистина, да свикна са мисълта, че всеки има право на своите собствени грешки и ....проблемът с очите изчезна безвъзвратно.

Тогава ми попадна теорията на Норбеков за подобряване на зрението, чрез прошката (Стрелец на върха на 12-ти дом се справя, чрез философия). Три дни ми бяха достатъчни, за да си простя наистина, да свикна са мисълта, че всеки има право на своите собствени грешки и ....проблемът с очите изчезна безвъзвратно.

Това в коя книга на Норбеков го чете?

Това в коя книга на Норбеков го чете?

На много от въпросите може да ти отговори Чичко Гугъл- само питай там 

http://www.norbekov.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=289&Itemid=46

http://www.youtube.com/watch?v=YWVkWLXn5oc

И за какво да си сгрешил, като изкупуваш карма, която е започнала поколения преди теб и ти не си направил нищо лошо, обаче си се родил от този род и затова сега изкупуваш?

Много просто - щото си се родила в тоя род....ако това не ти стига - не си се родила случайно в тоя род. Ако и това не ти стига - може в предишен живот в същия тоя род да си я натрупала...

Цитат на: kaily в Август 13, 2011, 10:03:43 pm

Както рекох - само покаяние помага.
Знам, че е най-неприятното нещо на тоя свят, но това е положението.
Виждам, че сте го подминали като бърз влак малка гара, толкова неприятни емоции предизвиква...от личен опит го казвам.
Покаянието означава пълно осъзнаване и признаване на факта "Виновен съм, сгреших". Колко от тук пишещите могат да го правят истински? Има ли някой да се обади, че може да го прави?

И за какво да си сгрешил, като изкупуваш карма, която е започнала поколения преди теб и ти не си направил нищо лошо, обаче си се родил от този род и затова сега изкупуваш?

Хело, ако се замислиш, какво са виновни децата, които са обект на домашно насилие?  Но това е тяхната карма. Причината за тежкото им положение е, че са се родили в такива семейства. Това се нарича семейна карма. Но те имат избор. Като порастнат могат да решат да се държат по същия начин със своите деца, но могат и да се разграничат от този тип поведение. В първия случай говорим за унаследяване на семейната карма, а във втория - за прекъсване на кармичиния модел. Няма нищо сложно, според мен.

A ако решат да нямат деца (именно поради това, че като деца са били обект на домашно насилие), това за бягство от карма ли ще се счете?

Може би така ще е по-добре, защото, ако още не са се оттърсили от травмата, могат да повторят модела на родителите си. Едва, когато са готови, тогава трябва да имат деца.

Покаянието означава пълно осъзнаване и признаване на факта "Виновен съм, сгреших". Колко от тук пишещите могат да го правят истински? Има ли някой да се обади, че може да го прави?

пълно осъзнаване е възможно за много малко хора....а за нещата, с които сме наясно и знаем, че грешим не е трудно да си признаем....това е най-лесно от всичко...
плутоновите проблеми са трудни за разрешаване нищо, че сме успели да ги осъзнаем.....дори външно да изглежда, че ги контролираме или сме се правили с тях...те са трудни за преработка, човек може да се мъчи като грешен дявол опитвайки се да ги изкорени и пак да няма осезаем напредък.....може би това е работа с кармата...
 :thinking:  :blink:

Когато човек чувства, че му тежи семейна карма,
би трябвало да напусне дома на родителите си,
колкото може по-рано и да се постарае да бъде самостоятелен,
така може да избегне продължителните семейни връзки
и повтарящите се модели
Дистанцирането "олекотява" тежестта на кармичните проявления
и изкуплението може да приеме  по-лека и по-малко обременителна форма

напълно съм съгласна.

Цитат на: Stella в Август 14, 2011, 11:23:18 am

Хело, ако се замислиш, какво са виновни децата, които са обект на домашно насилие?  Но това е тяхната карма. Причината за тежкото им положение е, че са се родили в такива семейства. Това се нарича семейна карма. Но те имат избор. Като порастнат могат да решат да се държат по същия начин със своите деца, но могат и да се разграничат от този тип поведение. В първия случай говорим за унаследяване на семейната карма, а във втория - за прекъсване на кармичиния модел. Няма нищо сложно, според мен.

A ако решат да нямат деца (именно поради това, че като деца са били обект на домашно насилие), това за бягство от карма ли ще се счете?

Ако решат да нямат деца, това ще бъде техен личен избор.