Това е един от основните кармични аспекти от минорните. Нонагонът е 40 градуса между две планети +- 2 градуса. Да го обсъдим, да го потърсим в картите си и да го изследваме. :rolleyes:
Ето една тема от форума - Минорните, творческите и кармичните аспекти.
http://astrosite.org/forum/index.php/topic,1838.0.htmlА ето и интересна информация за нонагона оттук:
http://www.svetlinavastrology.com/holistichna-astrologiya/glavni-karmichni-i-dharmichni-aspektiЕпохата на Водолея е свързана с много спорове, всеки си е със собствено мнение, няма консенсус, всеки иска дистанция, независимост и свобода. Всеки иска да открие себе си, да следва собствения си път и в това нещо не се свързва с другите. Рушат се традициите, руши се патриар-халния облик. Реално промени се случват много трудно само когато се извърши саможертва. Само тогава става промяна и това е ключът. В момента, в който в сверата на икономика, политика или култура някой направи саможертва това тласка към промяна.
Саможертва значи да рискуваш, да престанеш да спазваш правилата, да се посветиш изцяло на това ново нещо, а за да го направиш трябва да имаш съответната зрялост и активен вътрешен живот, който да те води. В противен случай ще се сринеш, ще се усъмниш, че си един наивник. Със сигурност ще бъдеш атакуван, има сили които не желаят промяната и трябва да си готов за саможертва в противен случай тази противоборстваща сила просто ще те размаже.Аспектите в кармичната астрология се отнасят до вътрешния свят на човека и тъй като в миналото вътрешният свят на хората не е бил отварян съответно и тези аспекти не са били тема и са съществували в езотеричен, таен вариант и когато се е извършвала промяна тя не е била пораждана вътре в самите хора, а е била импулсирана от Духа.
Духът е избирал някой подходящ и през него, той се е превръщал в носител на промяната и можем да кажем в исторически план, че определени хора в определени моменти са тласнали напред нещата и тяхната саможертва е очевидна - много често те са платили с кръвта си за това, което са направили, били са гонени и преследвани, да се получи промяна е много трудно.
На нас трябва да ни е ясно, че тези минорни аспекти представляват едно усилие, чрез което ние трябва да разбираме вътрешния свят на човека и да поставяме задачи пред него – това, което той трябва да върши и е ценно, и важно, да въвеждаме ред сред хаоса на вътрешния свят. Ние всички страдаме от този хаос, от неговите колебания и неструктурираност. За целта ще ни трябва едно познание за вътрешния свят.
Главни кармични аспекти. Основният е нонагона /N/ – 40 градуса, кармичен, мажорен аспект. Той има една по-трудно уловима природа, но в същото време мощно действаща. Възприето е да се смята, че това е основният кармичен аспект носител на нещо като кармичен квадрат. В кармата е носител на миналите животи и спада към групата на Южния възел. Нонагоните човек ги носи със себе си с раждането си и те изразяват една сериозна драматичност в човека по отношение на планетите, знаците, домовете където е сключен този N. Това означава следното – в миналите животи се е случило реално събитие във външен план, което е носело някаква фаталност в себе си и затова можем да кажем, че N носи в себе си един много ценен плутонически х-р също. Той изразява следния кармичен факт – когато човек не се справи с дадена ситуация и така си умре, това нещо не изчезва, много хора си отиват от този свят с неспокойна душа. Когато това неспокойствие е фундаментално, мощно в Духа то поражда токова изживяване в човека, че духовните същества не са в състояние да променят това положение, а тъй като има една свобода – не бива да се пречи на никой да се движи към любовта, човек трябва непременно да го изживее това нещо и да не бъде излищно щаден, евтина милост не се оказва и по тази причина това нещо си остава в Духа преминава си там. С нонагоните хората искат бързо да се появят на Земята, в буферния свят, където могат да променят ситуацията, в Духа не могат. Става дума за събитие от следния х-р – примерно съответният човек е пострадал по един начин, който е изглеждал фатален, N не е свързан непременно с убийства и смърт, рядко е това. N се образува, когато някой попречи на човек да следва пътя си и всички случаи, при които любовта бива забранявана. Всеки го преживява различно. Някои намират начини да уравновесят себе си, други не. Когато човек рухне и се срине поради някакви причини това е N. Нонагоните се образуват на лична основа, не е важно дали ти си жертвата или палача, важно е как се справяш с това положение, важно е как си отиваш от този свят. Случват се различни неща не всичките щастливи, но моята реакция показва дали ще има N, т.е. има хора, които преживяват много тежки неща и не се образуват N, а други по-леки неща и се образуват. В този смисъл носи личен х-р и показва пътя на човека как върви, но е характерно, че става дума за завършен акт, нещо което се е случило и носи необратим х-р, т.е. човек преживява драма на 20г. и после цял живот живее с нея, не излиза от нея и влачи жалко съществувание заради това, което се е случило тогава. Характерно е, че ситуацията до края на живота не намира никакво разрешение, на човек му изглежда фатална, т.е. хора, които са се погребали на някакъв момент и така са останали - това е нонагон. Човек се погребва и когато започне да се държи дебилно, агресивно, почва да руши другите хора, става едно оръдие на демоничните сили и на злото. Фактът, че той няма никаква съвест не променя нещата от духовна гледна точка. Обективният факт е такъв – този който е убиец, мародер, който убива любовта, т.е палачът също има N независимо, че не се интересува от злодеянията си поради някакви причини. Примерно аз съм един бандит, безсъвестен, който наранява останалите
3.
фатално, но който се смята, че постъпва правилно, значи тука не става дума за наща субективна преценка. Когато човек се изживява като жертва не се образува N, защото той субективно се изживява като такъв, неговата субективна представа може да е всякаква и това няма нищо общо с истината. N се образува заради реалното му поведение, изживявайки се като жертва той наранява и опустошава първо Господ. Той ти е дал живот и ти не можеш да се отнасяш така към него, да се отричаш от живота си и да хленчиш като дете, защото не са ти направили по кефа. От какво се получава това? Не прощава - той съди доброто по този начин. Казано е - не съди. Тебе Господ не те съди и ти недей да съдиш и затова ще има N. Нонагони не се образуват по субективни причини, защото смяташ, че някой те е наранил и много страдаш. Това може да не е така - моето самолюбие страда, моят егоизъм страда затова, че съм си въобразил, че някой ме е наранил. За много хора истината е много нараняваща, трудно поносима и това не значи, че ще има N. За много хора самата любов е нараняваща и опасна и проблемна, предизвиква страх. По принцип минорните аспекти носят духовен, т.е обективен х-р, не носят основно психологически х-р. При човека духовният х-р е смесен с душата му, с психологията му, но по никой начин нито един духовен аспект не може да бъде коментиран чисто психологически, просто като определен тип изживявания. Да се научиш да прощаваш не е психологически фактор, той е чисто духовен, основен фактор. Прошката не е душевно качество, тя е духовно качество. За да се постигне прошката е необходимо да има определена душевна нагласа, едно такова изживяване, само че то е вторичен елемент, не е първичното. В духовен аспект нещата са обективно-истинни, осъзнати мисловно и вече психиката следва това нещо. N може да се получи от всички такива ситуации, при които човек се смята за фатално ощетен за цял живот. Ако един човек вярва, че е би могъл да учи нещо и да практикува нещо, обаче то не се е случило, тогава може да се получи N и това е едно вътрешно страдание цял живот. Примерно някой не е завършил висше образование и това му е отрязало някакви пътища и той цял живот носи в себе си една неоправданост тежка. N се получава, когато човек е преживял травма - нещото което не може да осъзнае, не може да си обясни, не може да приеме и промени по никакъв начин и съответно това остава в психиката като травма. Тука изнасилвания, безпричинни побои могат да се превърнат в такова нещо. Имайте впредвид, че алкохолизма при почти всички случаи е психологическо заболяване – човек започва да пие да му олекне, тъй като много му тежи, използва алкохола като някакво лекарство, което обаче е капан той деградира по този начин. Алкохолът блокира вътрешния живот на човека, т.е. олекването е точно от ликвидацията на вътрешния живот, колкото е по-мъртъв човек толкова по му олеква, толкова по-малко животът му тежи. Алкохолът има умъртвяващ ефект и благодарение на този ефект води до олекване на ситуация, на болки и др. Може да се използва терапевтично, локално като знаем, че умървява съответния елемент и така ще потуши болката или др. неща, но умерено, внимателно, предпазливо.
Всеки един от нас, когато има N може да си го спомни, може да види оная ситуация някога, просто може да види онова, което се е случило, особено ако има отправна точка, след като се разгледа N и се предположи. Иначе може да се види от ясновидец, такъв от грандиозен мащаб, който може да вижда живота на другия в Духа, но това не е мн. ценно, мн. по-ценно е самият човек да си спомни, тъй като може, т.е. човек да мобилизира собствените си сили винаги е по-добре отколкото някой да ти говори абстракции, без да имаш усещане за това. В този смисъл да се открие истинското значение на N е възможно едва когато се получи преживяване на онова, което е било и то по един буферен начин – ти го преживяваш, но не се въвличаш в него, не го изживяваш на ново едно към едно, а имаш един буфер от тази позиция, от този живот,
4.
безкрайно ценно е за себепознанието и за решаването на основни задачи. N е една основна голяма задача, която колкото повече се осъзнае, толкова по-бързо, по-леко и по-ефективно може да мине, по-голям резултат да има за нас самите да израстнем повече. Това, което е характерно за N като аспект e, че бидейки мажорен той действа много мощно и във външен план. N се реализират в нашия живот като външен факт и затова ги има в хороскопа. И то не като еднократен външен факт, а като една нишка, една тенденция в нас, която така ни гнети, която ни тревожи по един интуитивен, свръхсетивен начин и ако човек се огледа в душата си повече той може да открие N. Сега тука говориме за още по-дълбоко ниво. Наблюдението на хороскопа, мисленето в/у него, расъжденията в/у него, медитирането в/у хороскопа, съсредоточаването и опита да постигнеш дълбочина, изживяването на хороскопа води до осъзнаване. Човек започва да осъзнава житие-битието си, започва да осъзнава връзките си с хората, започва да познава себе си в по-голяма степен. Отправната точка на цялото това нещо е, че хороскопът винаги е прав, хороскопът винаги е верен, никога няма да те подведе и не поднадлежи на съмнение. В нашия свят всичко подлежи на съмнение много малко неща не поднадлежат, хороскопът е едно от нещата, в които ние не бива да се съмняваме. След като сме стъпили на здрава основа от там нататъка имаме правомерно усилие да постигнем разбиране. Винаги когато съм се усъмнявал в хороскопа по някакъв начин това е било грешка и понякога съм го разбирал години по-късно. Нямам нито един случай, в който да съм се усъмнил и това да е било правилно, т.е. аз съм виждал някои неща и съм си казвал – не, мисля, расъждавам и казвам не, просто не виждам това какво общо има и след три години точно това същото става, дето си виках няма такива неща, дето не можех да предположа как ще се извъртят нещата и те се извъртяват и стават, т.е. рационалното мислене няма ресурс да обхване подобен развой на събитията, аз нямам изградена представа, че така може да стане и когато стане само се удивлявам и сега разбираш как не контролираш нещата, не ги владееш и т.н., не си ти началния носител на истината, не си тоя, който ще отсъжда това така ли е или не. Затова като се укрепиш в тази вяра можеш вече да търсиш този N и другите такива аспекти като него. N показва в определени сектори на живота във вътрешния свят и на външния, като външно проявление, необходимостта от едно развитие, от една промяна, показва че трябва да има прошка, мир, хармония, равновесие, приемане и най-вече осъзнаване. Там където е N човек трябва да стане един житейски философ в тези свери, за да може да разбере какво там става. N е главен кармичен инструмент за развитието на човечеството, само че ако квадратът това го прави в един по-макро вариант, то N го прави по в духовен вариант, по-трудно човек се досеща какво става, по-лесно се заблуждава. N свързва през 40 градуса и през два знака, т.е. връзките, които той създава са по-трудно уловими отколкото един квадрат. Квадратът е лесно забележим, директно проявим на всички нива и на духовно и на душевно-събитийно ниво, докато при N само човек, който е доста ударен и от това почва да ги гледа нещата, да ги прозира и да се вълнува, или пък съзнателно има наклонност към това да изследователства и открива по-дълбокия пласт на истината. N изисква задължително човека да се промени. Кое в човека всъщност трябва да се промени? Егоизмът. N се поражда от някакъв егоизъм реално погледнато. Този същия егоизъм убива любовта и задължително вкарва човека в страдание. N изисква това нещо да бъде осъзнато, разбрано и да се получи промяна. Аз съм стигнал до извода, че има два начина човек да се променя. Единият е чрез шокова терапия, т.е. човек след като не желае да се променя по никакъв начин и не се и опитва, а затъва в самодоволството, постоянно бяга от собствената си промяна затъвайки в суетни борби, преливайки от пусто в празно и ненамирайки сила в себе си реално да прави нещо, то този човек се ужасява от себе си когато премине в отвъдното. Той си
5.
казва така: аз очевидно не извърших никаква промяна в този живот, тъпках на едно място, ако продължавам по същия начин това ще бъде пагубно, ще бъде тежко, значи трябва да направя нещо, какво да направя. Значи за много болен трябва много силно лекарсво. И аз решавам през следващия си живот на Земята да преживея шокови неща, аз се подлагам сам на шокова терапия, поставям се в такива условия, в които има развитие и аз съм поощряван за това от духовните същества и човек по тоя път върви. От тук вие виждате как има хора, които живеят един банален живот и когато се случва нещо започват да се вълнуват, да се борят всеотдайно. Това е N пред човека има много сериозни драми и той трябва да ги разрешава. В едно самодоволство човек никога не достига до дълбоки изживявания, няма причина да го прави, той винаги се движи в едни много повърхностни изживявания, които не водят до нищо. Кое е това, което ме вкарва в невъзможност да съм както преди? Използва се тялото, като го увредиш, това уврежда етерните сили, жизнените сили вътре в тебе, това повлиява на психиката страхотно и повлиява на съзнанието, принуждава те да мислиш в новите условия. Колкото е по-фатално увреждането, толкова по-голямо усилие е необходимо на Аза на човека да надживее това, да се справи променяйки себе си по необходимост, по невъзможност да я караме по старому. Не че не може да се изхитри човек след като се увреди така жестоко пак да изпадне в самодоволство или да изпадне в самосъжаление и да затъне в него и да деградира – може разбира се, но той е поставен при такива обстоятелства, при които той може и да се бори, той е провокиран да се бори. Често пъти при такова положение никой не може да ти помогне, така е увредено, че нищо не може да промени ситуацията. Човек трябва да изживее това състояние, при което никой не може да му помогне и той очевидно трябва да се справя сам. Когато човек трябва да се справя сам това винаги укрепва азовите сили, когато се бориш това е ценно. Докато си се отпуснал в нещо и смяташ нещо отвънка да ти помогне ти не се мобилизираш така, не се бориш, няма тая сила вътре в тебе. Имитациите на някакви промени, това задоволство от нещо нищожно е масов случай.
Вторият начин е човек без шокова терапия сам да положи усилия да използва волята си в посока на едно развитие на вътрешния си свят, да има една воля за духовно развитие, да сложи в ред вътрешния си свят, наклонност да се работи в това отношение, при което няма да се случват шокови терапии, ще настъпи уравновесяване на човека. От обективна гледна точка всичко има значение и най-малкото нещо се оценява и това променя тъканта на реалността веднага. Значи ако ти полагаш реални усилилия в едно отношение ще ти се даде възможност да успееш, да се види какво ще стане, т.е. няма догматичност, няма планиране, щом полагаш усилия се отлагат всички други неща докато се изясни, тъй като нещата често пъти са на кантар, човек полага едно усилие и това се цени. В Духа си представете, че някой ви обича с цялото си сърце и ти желае най-доброто. Старае се да ти помогне, да забележи в тебе и най-малкото усилие за нещо той се опитва да те подкрепи, няма някакъв регламент, но когато вижда, че не полагаш никакви усилия и затъваш все повече в лъжи и се самозаблуждаваш те поставя в ситуации, в които ти това да го проумееш. Животът ни говори, всяка среща с човек ни говори, всеки един ден с климата си, с природата си, със светлината, с тъмнината, с растенията, с животните, всичко това ни говори, в нащо поведение всяка една случка ни говори. Тука не става дума да се изпадне в знаковост, дребнавост, че всичко е знак. В много случаи човек не е причина за страданието, а кармата на мястото - понасяш удари заради общата карма, страха, егоизма, алчността, завистта, незрелостта на околните, но е много ценно винаги да търсиш кое е привлякло това нещо към тебе, т.е. често пъти някакви твои мисли, деяния и преживявания не са били чисти, не са били много истинни и за да разбереш, че е така, да разбереш истината се е случило нещото.