източник---
Замислих се снощи на тема виртуалното пространство и от едно на друго се получиха следните умозаключения.
Представете си дечурлига в детска градина,въргалящи се по земята и незнаят какво да правят с времето си. Хвърляш им отгоре шепа бонбони и започва лудо боричкване,блъскане,рев,сърдене....всеки гледа за докопа колкото може повече за себе си....А този,който свърля бонбоните се подсмихва отгоре и хвърля следващата партида в дуга посока,където е преценил,че иска децата да отидат.
Ей на този принцип,най-грубо казано е разработен майнд контрола.Подхвърлят ни се бонбони,играчки,ние си потрошаваме тела,здраве,избиваме се един друг за да докопаме лелеяната мечта. Хвърлячът на бонбони може да те изпрати в посока,в която си поиска.
А тези,които са се усетили,че има някой такъв с бонбоните,за тях се прилагат други техники. Този “отворкото“ го оставят да се чувства по-гявол от другите и му дават достъп до една купа с бонбони.И той да похвърля малко. Обаче внимателно следят посоката накъдето отива следващата го група.Защото следващата порция бонбони за раздаване “отворкото“ ще хвърля без дори и да осъзнава, в желаната от големия “сладкар“ посока.А на други им харесва да се чувстват по-велики,и се вживяват като спасители,осъзнавайки или не,че някой и на тях им дърпа конците.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Подхвърлиха ни мобилните телефони.То бе радост,то бе чудо.Играчка-мечта.Даже и бебетата имат. А те си бяха военно съоръжение.Играем си ние с телефоните и не се усещаме,че чрез тях ни подслушват,облъчват,убиват, ако се наложи.
Интернет.Малеее,супер напредък. Свободен за всички.Кеф.Говорим си на воля с познати и непознати,правим си групи,споделяме сърдечни и други болки.Щото човек е социален добитък и има нужда да споделя.Ей на батко, право на вълка в устата. Вече няма нищо скрито. Какво бельо?То мисли,чувства,намерения,задници...всичко е лъснало на показ.Сега “сладкарите“ с бонбоните няма нужда да се напъват за да си следят раята. Те сами си лъсват с хастара навън и мисли и чувства,и действия. Досиетата на всички,вече са виртуални.Складира се това на сигурно във виртуала,и се планира изключително точно следващата крачка за раята.Не казвам,че техниката е зло.Не е до техниката въобще,а начина и на прилагане и използване от внедрителите и. То никога не е за наше добро,както ни внушават. Както атомната енергия и всички други открития.Уж бяха за доброто на човечеството,а то се оляха бомби да правят от нея.Има една малка част шоколад в бонбона, а по-голямата е отровата.Истината,която ни се предлага,винаги е сандвич.
Не случайно сега е толкова лесно да се намери информация за НЛО,извънземни,рептили,илюминати, масони.....те бавно ни водят в посоката,която са избрали за нас.
Смяна на житейската парадигма. Но не се заблуждавайте,че тази нова парадигма ще бъде новия рай. Не и не.Раята пак ще си продължи да робува,но под друга форма.Да,истина е,че има извънземно присъствие на планетата,точно сред нас. Но какво мисли да прави манипулатора с тази истина е друг въпрос.
Един от вариантите за този план е инсценирането на извънземна инвазия. Целта доколкото разбирам е да отпаднат религиите в сегашната им форма.Но,както всеки план, може да търпи промени при изпълнението си,така и този, да видим дали и как ще го осъществят.
Главното е- да не вярваме сляпо на всичко.Проверявай със сърцето. Истинското ще докосне сърцето. Манипулацията убеждава ума,че еди-какво си е за твое добро.
Винаги зад красивите думи се крие поредния капан за съзнанието.
Лъжовен свят,нали.Чували сме го от бабите си.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Пиша това,което съм разбрала,не за да се вживявам в ролята на будител. Невъзможно е да събудиш някого насила.Това е съзнание.Механизмите на събуждане идват отвътре.Всеки един от нас, и тези,които твърдят,че знаят пътя, са бомбандирани от майнд контрол програмите. Дори и аз,която пиша това съм наясно,че трябва всеки ден да работя върху депрограмирането си и да внимавам да уловя следващото.Човек трябва да е като войник,и да проверява всяка мисъл.Каква е целта и,накъде го води.Не става въпрос да ставаме параноидни,но един реалити чек, или на български- сверяване на часовника с гласа на сърцето, е наложително,почти всекидневно,бих казала.Защото случващото се е изключително интензивно.
Всеки от нас,вървейки по пътя среща хора,които могат да го вдъхновят,напътят за посоката,но ....до тук. Отговорността да се извърви пътя е лична.
Спомням си какво ми каза Джордан Максуел веднъж-НЕ ВЯРВАЙ НА ТОЗИ,КОЙТО ТИ КАЗВА,ЧЕ ЗНАЕ ЦЯЛАТА ИСТИНА И ПЪТЯ. ВЯРВАЙ НА ТОЗИ,КОЙТО ТИ КАЖЕ,ЧЕ ТЪРСИ. Живота ме убеди,че бе прав.
А на къде води този път? Към себе си. Да опознаем,да си спомним кои сме.Тогава имаме шанс да сменим робския манталитет с осъзнатост и независимост. Иначе играта ще се повтаря и повтаря,само декорите ще се сменят.
Истината човек разбира едва,когато си спомни кой е.