Любимите ми са "Малката русалка" /оригиналната на Андерсен, при която в края русалката се превръща в морска пяна/ и "Красавицата и звяра". Аз и сега харесвам мъже като Звяра. А имаше една - две приказки, които баба ми ми разказваше и хем ми бяха много интересни и я карах да ги преповтаря, но в същото време ме караха да се страхувам и да сънувам кошмари. Едната беше за някакъв крадлив циганин, а другата беше нещо от рода на "Имало едно време едно куче, то се казвало..., било..., а когато умряло на гроба му пишело : имало едно време едно куче, то се казвало..." и така до безкрай. Ужас. 
И моята любима приказка също е "Красавицата и звяра".Дори си я имам на филмче.

Като дете растях с мисълта,че всичко в любовта е прекрасно и възвишено.Но след като пораснах,действителността ме свали от небесата.

Като малка вуйчо и баба ми разказваха много приказки,но все главните герои бяха баба и внучките и.Просто ситуациите,в които попадаха бяха различни. :mellow: