Ми от година две не му обръщах внимание изобщо, трябваше да се стягам, щото човек зависеше от мен. Като нещо ми стане зле или кофти, се стягам и минавам нататък, а то само си минава.
И сега си позволих лееко разхлабване, то не можеш непрекъснато да натягаш пружината, трябва да освободиш напрежението. :yahoo:
И сега си казах ...по-точно обърнах се към физическото си тяло и му рекох: - Е ти нервичките ми скъса последните години, айде сега, давай, кажи си, аз ще те разбера...
И се почна, то се жалва, аз слушам..
И много странно нещо, днес на едно място ми се наби в очите випасанна, много странно, да, днес във Фейсбук някой беше написал - А вие знаети ли, че Лазарев напоследък е почнал да преподава випассанна.
Оня същия Лазарев, дето ти погрешно цитира преди мъничко.
Пък аз много пъти съм срещала тая дума, но никога не съм си давала труда да разбера с какво е по-различна от останалите медитации. И какво се оказа -
Випассана е път за трансформация на личността чрез самонаблюдение. Тя се концентрира върху взаимовръзката между тяло и дух, която може да бъде непосредствено изпитана чрез целенасочено внимание върху физическите усещания. Тези усещания съставляват живота на тялото и паралелно с това са неизменно свързани със съзнанието и обуславят неговото съществуване.
мдамммм