Обясни – за мен към момента отговорът на тоя въпрос е свързан с ниво на осъзнатост, т.е. с владеене на звездите, т.е. със самовладеене:)
Тъй. Малко никак нямам много (бре, какво изречение стана) време да пиша - нито Слънчевото време ме предразполага за това, нито проблемите, но ще взема да надраскам някои размисли.
Преди това искам да отбележа - пак забивате в любовта и все натам ви клонят идеите, мислите, въпросите. Имам чувството, че тука сте се насъбрали предимно страдалки на тая тема, но...проблемите си ги решава човек, как намери за добре!
Темата я пуснах, защото напоследък не получавам резултатите, които на "практика" се получават и тръгнах да търся, къде и какво трябва да променя в представите си и вижданията си, щото принципа в живота ме е научил - едно нещо сега може да е полезно и вярно, но за утре да е изключително неполезно и вредно.
Така, ето как разглеждам някои неща в прогностичен вариант.
Символичните дирекции(измерени по дължината на еклиптиката), които са със стъпка 1гр. = 1год. изместване на наталния хороскоп и с това запазване на взаимоотношенията между планети и ъгли, за мен е външния модел на човек, но и неговия път по който той върви, без да се изменя "с много". Сега тук винаги съм виждал и една уловка в последното изречение, което доста хора са ми го казвали, а именно, че това е модела по който може да се работи най-много, защото е "постоянен". Защото не е толкова динамичен и променлив и с времето, когато човек му свикне и достигне до нужното разбиране, което, разбира се е предопределено от звездите, а не толкова продукт на свободната воля на човек би могъл да го променя единствено и само, като промени отношението съм към него реципрочно към себе си - това за мен е моментът на приемането на себе си.
Транзитите, които са естествения цикъл и въртел на динамиката около нас са всъщност времето в което живеем и времето в което узряват, започват или завършват отделните цикли за които сме се родили и през които трябва да минем, за да научим уроци, да се разплатим или да започнем с нови.
Съотнесени към дирекциите винаги съм ги разглеждал, като етап в който външния модел се пропуква на база външни обстоятелства от които не е задължително да сме имали нужда от тях - те може и да са внезапни. По-важното е, че това са периодите, в които лично винаги съм смятал, че човек може да надгражда вроденото, защото при транзит върху дирекционна планета транзита винаги е бил преди това и върху същата, но натална планета. Бих дори добавил и че това е период на "довършването" на започнатото при транзит върху наталната.
Прогресиите - вторични, третични и т.н. - за мен, а и предполагам за повечето от вас са вътрешните, динамични процеси, върху които нямаме много реален контрол или възможност за повлияване - само изключвам подобните фази, в които човек е роден с нещо Сатурново към тях - така, както и върху транзитите нямаме особено голямо и успешно влияние.
Транзитите към прогресивните планети. За мен този вариант е с голяма въпросителна, но пък от друга страна съм се убедил, че и има нещо вярно и работещо в него.
Ако имате да речем прогресивна Луна в Телец и тр.Юпитер ще съвпадне с нея, това не говори почти нищо за вас, а по-скоро за човек роден след вас, който ще има Луна в Телец и му/й предстои транзит върху нея.
Това, обаче, което би ми говорило е, че това е период в който човек има възможността да получи разбирането, как влияе подобен аспект при другите хора и евентуално да му даде възможност за по-ясна подредба в усещанията си, но никъде не виждам потвърждение, дали един такъв транзит върху прогресивна планета води до ясни признаци за събитийност.
Прогресивна към натал. За мен това е един от най-значимите моменти на събитийно ниво, защото от една страна имаме запечатан транзит (натала демек), а от друга имаме прогресивен транзит и са реални. Друг е въпроса, дали, например, ако по рождение имате ретрограден Меркурий пътуващ към Слънцето, то кой момент е "по-значим" - съвпада на р.Меркурий с прогресивното(дирекционно) Слънце, което ще обуславя реално възрастта на случката след раждането или съвпада на р.Мерк с нат.Слънце?
Малко не знам, дали успях да напиша, как ги виждам нещата и дали разбрахте и въпросите, които задавам, но...напоследък ме пере един трифазен ток и е цяло геройство, че и това написах.
Накрая да довърша за свободната воля и връзката им с прогресиите, както обещах на АН. Свободната воля за мен при всеки човек е различен процент. При едни е 20%, при други 50%, а при трети може и повече. Но тя не се изразява в това, какво и как правим и какво и как променяме, дали сме щастливи, нещастни, доволни или задоволени, тя не се изразява и в постигането на тия неща, а за мен тя е единствено и само приемането на вътрешния глас, който е в нас, като ориентир и компас за нас самите за пътя и по пътя, по който сме избрали. Считам, че едва, след като човек приеме себе си и вътрешните си гласове, или гласа, който води на най-първо място, едва тогава човек почва да има свободна воля да върви по своя път, а не по предначертаните от обществото, родители, близки кръгове и т.н.
И за мен това е вторичната прогресия и най-паче - прогресивната Луна.