Да допуснем и да влезем за малко в роля
Какво бихте сторили
Ще отпаднат ли страхове, ненужни очаквания и потребности от суета
Ще ви стимулира ли да рискувате, най-общо ще ви подтикне ли към действия или напротив - ще засили пасивността

А, ако използваме този похват всеки път, когато имаме нужда от освобождаване, дали ще работи в положителна посока

*темата е провокирана от Стив Джобс, който днес си отиде завинаги, поне от тук :blink:

ще се активизирам  :blink:

Да допуснем и да влезем за малко в роля
Какво бихте сторили

Ще събера приятелите си на маса и ще се разприказваме за последно по любимите ни теми 

Ще отпаднат ли страхове, ненужни очаквания и потребности от суета

Отдавна са отпаднали 

Ще ви стимулира ли да рискувате, най-общо ще ви подтикне ли към действия или напротив - ще засили пасивността

Риска ми е в кръвта, а напоследък само това и правя и ми е много забавно 

А, ако използваме този похват всеки път, когато имаме нужда от освобождаване, дали ще работи в положителна посока

Хубаво е да се използва постоянно, за да няма после съжаления за нищо...  :mellow:

Риска ми е в кръвта, а напоследък само това и правя и ми е много забавно 

Голям риск, няма що! Да рискуваш насън, докато се биеш с извънземните.

  :rolf:

Ако знам, че днес е последният ми ден, ще изпия специалното шампанско, което се зарекох да опазя за някой по-подходящ случай. 

Ако знам, че днес е последният ми ден, ще изпия специалното шампанско, което се зарекох да опазя за някой по-подходящ случай. 

 

Ще отпаднат всички задръжки, ще бъда дръзка, ще ме стимулира към действие и няма да ми пука за мнението и упреките на хората относно постъпките ми.
Със сигурност ще направя поне едно нещо, което иначе не бих си позволила. Ще сътворя нещо, като за последно. Ще кажа на близките ми, че ги обичам.

А, ако използваме този похват всеки път, когато имаме нужда от освобождаване, дали ще работи в положителна посока

Човек, трябва да живее всеки ден с това убеждение, за да се чувства истински жив. Кофтито е, че на малко от нас ни стиска... в това число и на мен. Дори и да се освободим, то не е напълно. Задръжките ни не отпадат на 100%.
Ако човек успее да го постигне, аз си го представям като един осъзнат сън, само там ми се е случвало. Поне до някъде знам какво е усещането, заслужава си и няма за какво да съжаляваш. Просто си свободен!
Според мен само в положителна посока може да влияе.  :blink:
Но как да го постигнеш? Как да се освободиш от всички тези рамки?

Според мен само в положителна посока може да влияе.  :blink:
Но как да го постигнеш? Как да се освободиш от всички тези рамки?

Да, но според повечето - това влиза в противоречие на положителното мислене :blink:, т.е. ако си представяш ежедневно смъртта, то тя наминуемо ще настъпи по-рано, не изглежда като добър енергезатор, но за някои може и да е :rolleyes:
Въпросът е за кои - да и за кои - не

Ако знам, че днес е последният ми ден, ще изпия специалното шампанско, което се зарекох да опазя за някой по-подходящ случай. 

Грандиозни планове за последния ден от живота!

Е, не е задължително да си представяш буквално, че на другия ден ще умреш..и да се депресираш.
Може просто да живееш като за последно. Да осъзнаеш, че така или иначе животът е кратък. Един миг от вечността. Да оценяваш всеки един момент и да му се наслаждаваш напълно. Да си част от живота, а не просто наблюдател.

Да, но според повечето - това влиза в противоречие на положителното мислене , т.е. ако си представяш ежедневно смъртта, то тя наминуемо ще настъпи по-рано, не изглежда като добър енергезатор, но за някои може и да е
Въпросът е за кои - да и за кои - не

Въпросът не е в това, да си представяш смъртта ежедневно. Все пак това не е ли просто метафора.. Според мен е просто пример, който да ни извади за момент от рамките в които сме се поставили сами и да си представим какво би било. Пък и зависи как човек приема смъртта.
Мисля си дори, че ако успее човек да се освободи напълно, то значи ще се е освободил и от страха от смъртта.

Цитат на: Lillie в Октомври 06, 2011, 07:20:45 pm

Ако знам, че днес е последният ми ден, ще изпия специалното шампанско, което се зарекох да опазя за някой по-подходящ случай. 

Грандиозни планове за последния ден от живота!

Ахам, ще изстрелям тапата в Космоса, току виж са ми чули факса от Галактическата федерация, да дойдат да ме вземат, не ми се стои повече тук. 

И аз си мислех точно това, докато слушах цитати на този, който умрял, че живеел всеки ден с мисълта, че може да му е последен, за да даде най-доброто от себе си.

Независимо, че си е отишъл сравнително млад, той е оставил нещо от себе си тук.
Сетих се за това:

Eдна история разказва за човек, който минавал през някакъв град и се озовал в гробището му. Зачел се в надгробните плочи и нещо му направило силно впечатление: на една пишело, че там почива някой, живял 3 години, на друга – някой, живял 2 години, на трета – някой, живял 4 години... все твърде кратко, ако сравним със статистиките на съвременното общество за растящата средна продължителност на живота. Човекът се разридал с глас, защото бил покъртен до дъното на душата си от трагедията на този град, загубил толкова много деца... Един друг човек минавал наблизо, чул риданията и отишъл да види какво става. Видял той героя на тази история и го запитал какво се е случило, та плаче така горчиво. Другият му отговорил, че му станало много мъчно да види толкова много детски гробове. Тогава новодошлият се усмихнал и му казал да се успокои, че това не са гробовете на деца, а предимно на хора на преклонна възраст. Риданията на плачещия секнали и той с недоумение попитал защо тогава е написано на гробовете, че тези хора са живели толкова кратко. Тогава другият му обяснил, че жителите на неговия град си водят дневници, в които записват моментите, в които са се чувствали истински щастливи и колко е продължило усещането им за това, че живеят пълноценно. Когато някой човек от града умирал, близките вземали дневника му и сумирали тези моменти. Така те получавали времето, през което човекът е живял – наистина...! Това за тях била реалната статистика за живота.

Да допуснем и да влезем за малко в роля
Какво бихте сторили
Ще отпаднат ли страхове, ненужни очаквания и потребности от суета
Ще ви стимулира ли да рискувате, най-общо ще ви подтикне ли към действия или напротив - ще засили пасивността

А, ако използваме този похват всеки път, когато имаме нужда от освобождаване, дали ще работи в положителна посока

*темата е провокирана от Стив Джобс, който днес си отиде завинаги, поне от тук :blink:

Виж, за един ден не знам, какво толкова бих направил, но ако ми кажат: "Пич, остава ти малко - месец, два, три най-много!" вЕрвайте - продавам всичко, което мога и си правя околосветското пътешествие. Духвам с 1-вия автобус.

* В нормалния делник не мога да си го позволя - винаги изскача някой недоогърмян заек, който насочва финансовата следа в друга, нежелана посока

Тъй като майка ми почина на 2.09. мога да ви разкажа за нейния последен ден.Много ми е прясно.Отидох към обяд да взема направление от личния лекар за болница.Тя ме попита,дали отивам да  си купя цигари и после ми обясни,че маршрута на тролея са го сменили и къде да се кача на автобус.След като се върнах ми се развика,че не иска да влиза в болница и че много добре си я гледам вкъщи.Аз все пак я закарах.И пред болницата ми колабира в ръцете на мене и на детето.След 2 часа почина.Та...какво мислим,какво искаме и какво се случва са много различни неща...

Ще го прекарам с любимите си хора.

Ще направя гимнастика по пижама/но по-кратко от обикновено/, ще пия кафе по халат/но по-дълго от обикновено/, после тоалет, любима дрешка и грим,  и идва време за второто кафе и търпеливото очакване на неизбежното:)

Т.е. при мен ще подчертае важните ми неща- ред, спокойствие, дисциплина и удоволствие от дребните, ежедневни неща:)

Тъй като майка ми почина на 2.09. мога да ви разкажа за нейния последен ден.Много ми е прясно.Отидох към обяд да взема направление от личния лекар за болница.Тя ме попита,дали отивам да  си купя цигари и после ми обясни,че маршрута на тролея са го сменили и къде да се кача на автобус.След като се върнах ми се развика,че не иска да влиза в болница и че много добре си я гледам вкъщи.Аз все пак я закарах.И пред болницата ми колабира в ръцете на мене и на детето.След 2 часа почина.Та...какво мислим,какво искаме и какво се случва са много различни неща...

Има ли някаква поука в случая?

Да, но според повечето - това влиза в противоречие на положителното мислене :blink:, т.е. ако си представяш ежедневно смъртта, то тя наминуемо ще настъпи по-рано, не изглежда като добър енергезатор, но за някои може и да е :rolleyes:
Въпросът е за кои - да и за кои - не

страхотен въпрос:)

Виж, за един ден не знам, какво толкова бих направил, но ако ми кажат: "Пич, остава ти малко - месец, два, три най-много!" вЕрвайте - продавам всичко, което мога и си правя околосветското пътешествие. Духвам с 1-вия автобус.

* В нормалния делник не мога да си го позволя - винаги изскача някой недоогърмян заек, който насочва финансовата следа в друга, нежелана посока

гледай тогава скоро да не осъществиш мечтата си - после нещата за няколко години ще са доста кофти:)
/човек се престрашава да направи подобна стъпка някъде след Урановата опозиция:) -е, има и по-големи глупости, които може да свърши:) - шегувам се, но не съвсем:)/

Полъха на смъртта провокира у едни стремеж към творчество,стремеж да дадеш от себе си,у други стремеж да се наплюскат за последно,да се врътнат около себе си.Стив Джобс е бил от първите.
Да почива в мир!