Гледах филма, нещо, което мислех ми е под нивото . Всъщност ми хареса. Оказа се, че доста мои приятелки са го гледали поне 2 пъти, дори са чели книгите и ми ги препоръчаха (говоря за жени на по 28-30 години, оставям ги малките, за които е мода).

Изтеглих ги на английски книгите - има ги в Замундата и прочетох първата за 2 дни. Че ползвам английски на високо ниво и тн. е истина, но по принцип не обичам да чета на английски художествена литература, защото трябва да знаеш МНОГО добре езика, за да усещаш нюансите. Въпреки това я прочетох. И авторката ме порази с точните си наблюдения върху отношенията между хората. Не знам дали се занимава с окултизъм, но мисля, че на някакво ниво много сериозно дърпа информация от вселената, има много странни неща в книгата (не говоря изобщо за масово тиражирани факти, а за начина по, който описва реалните събития, които се случват в романа). Аз дори мисля, че тя самата вижда бъдещето, да не говорим, че е сънувала романа и за мен лично този роман си е откровение. И го е написала за 3 месеца, докато отглежда тримата си синове.... това е много кратък период, за да създадеш такова нещо.

Някой да го е чел и да има мнение по въпроса. Не за романа като художествен феномен, а за мистиката и окултизма вътре. Дори за реалността, която създава, законите, на които се подчиняват събитията в романа.

За кои странни неща имаш напредвид в книгата? Визираи няколко? Чела съм книгата и често съм си мислела дали това наистина е възможно в реалния свят, но не съм задълбавала повече във въпроса, така че ако споделиш вижданията си, смятам, че ще ми е интересно!  :blink:

чела съм  книгите  и съм гледала филмите. много ми харесаха.дори с нетърпение чакам да излезне и "зазоряване".
и аз съм се замисляла подобно нещо дали съществува...

Last Kiss 

Това са нещата, които първо ми идват на ум.
 
1.   Самият роман. Имам усещането, че хората около мен са толкова изморени, от работа, от постоянната комуникация с други хора и този роман само с лични преживявания, в някакво градче на края на света е като някаква сбъдната мечта. Почивка от реалността, мечта на милиони....

2.   Образът на Едуард – мъж страдал достатъчно и достатъчно самонаблюдаващ се, вслушващ се в себе си. Той трябва или да се е родил с отворено съзнание или наистина да е поне на 45-50 години. Аз видях снимки на авторката, има много силна енергия, обаче мъжът и за нищо не става, той до нея просто се губи. Мисля си, че тя наистина е измислила този образ, не го е срещнала в живота си. И мисля, че наблюденията и за идеалния мъж отговарят много добре на очакванията на повечето жени (тук всеки може да коментира дали е на същото мнение, лично аз с удоволствие бих живяла с толкова разумен мъж).

3.   Самите вампири – хищното в човека; понеже професията ми е такава, налага ми се да участвам в много конкурси и тн., дори с приятелите ми, живеещи като моя живот се шегуваме, че трябва да ловуваме, тя много осъзнато описва поведението на хищниците, сякаш го е изживявала или .... Защото всеки човек до една или друга степен „ловува” – търси си някакви неща важни за него. 

4.   Правото на избор – това, че можеш да избереш дали да се подчиниш на инстинктите и материята или да ги овладееш и контролираш, тази книга е като наръчник на моменти за духовно израстване. Поне аз това, което наблюдавам, е че човек, за да стигне до някакви нива на съзнание първо трябва да стане „хищен” да слезе на ниво инстинкти, да осъзнае какво всъщност е това да си човек, да се самонаблюдава, да се „усеща” себе си, материята, независимо какво усеща, да не отрича нищо и тогава да продължи, избирайки, кои усещания да прояви в живота. Това под някаква форма го има описано в книгата.

5.   Осъзнаването – тя описва осъзнати хора, нарича ги вампири, но за мен това са човешки способности, но способности на „по-висши”  човешки същества. И това, че трансформирайки се във „вампир” (термина, който ползва авторката) всеки засилва някакви вродени качества също мисля е някак вярно. Мисля, че когато хората стават по вслушани в себе си, развиват сетива, различни от тези на масовия човек.

Предполагам и много други неща – но в дадения момент се сещам само за тези неща. Мисля това ме впечатли най-много. МНОГО  :rolf: :confuse3:

Интересно ми е и друго мнение. Ние с приятелки, вече си запазихме места за нощната Премиера на Здрач на 17.11.2011  , оказа се, че фенките наистина са доста. Но те не се занимават като нас с "мистика", затова пуснах темата тук. 

Разбирам. Благодаря, че сподели впечатленията си. Аз не се бях задълбавала много в такава насока. По-скоро ми изглеждаше като някакъв друг свят, в който можеш да се скриеш за малко. На мен ми идват други мисли - например за това как "лошото" не винаги е такова и как може би понякога трябва да се вгледаш по-навътре в душата на един човек, да разбереш по-отблизо постъпките му, за да можеш да го съдиш или да си създадеш определено мнение. Също, че понякога два противоположни полюса са по-близо един до друг, отколкото могат да си представят, само защото имат една обща цел или за да вършат някакво добро. Другото, което ми идва като идея е - как се чувстваш привлечен от даден човек, смисъл всякаш нещо те тегли към него /не задължително в любовен план/ или дали осъзнаваме какво правим и че този човек ни притегля с някаква невидима сила или магнетизъм към себе си, възможен ли е контрол тогава?
За осъзнаването - не съм сигурна, че един живот би ни стигнал, за да го постигнем.

  аз отдавна спрях да ги класифицирам нещата като "добро" и "лошо", мисля, че ако нещо те привлича задължително трябва да "провериш", да го изживееш, но без да го класифицираш като "добро"/"лошо". 

Доколкото знам, не й идва отгоре от вселената, а е изплагиатствала книгите от някой друг, затова толкова бързо й въвряло писането. Лично аз съм гледала първия филм и съм чела втората книга, отначало ме грабнаха, но третата и нататък всичко ми се струва като провал. Интересно ми беше какво ще се случи нататък главно, но ако трябва да бъда откровена, уж точните наблюдения за психиката на хората (да, имаше някои такива) са прикрити с един огромен куп сълзливи, сополиви розови реплики.

О да, има много пълнеж, за това съм съгласна, но все пак романът трябва да е за масовата публика, да има емоции  . А 2, 3 част на филма и аз ги гледах повече като комедия, освен това не харесвам нито главната актриса, нито актьор. Той иначе е голям сладур, ама изобщо няма излъчване на вампир или хищник, като знам к' ви хора има  :rolf: :rolf:.

Но мисля има много добри попадения в романа.